– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 254
гр. София 20.03.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 21.11.2018 (двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3418 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 94 259/09.07.2018 година, подадена от „Роуз Навигейшън Лимитид“ [населено място], срещу решение № 2930/08.05.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-А състав, постановено по гр. д. № 14/2018 година.
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № 184 029/31.07.2017 година на Софийски районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 53-ти състав, постановено по гр. д. № 50 315/2013 година, в частта му, с която „Роуз Навигейшън Лимитид“ [населено място], е осъдено да заплати на Т. С. У. и Д. С. У. сумата 60 000.00 щатски долара, от която разделно по 30 000.00 щатски долара за всеки от двамата, представляваща обезщетение за загуба на живота на баща им С. С. У. съгласно чл. 10 от индивидуалния му трудов договор от 04.05.2010 година, ведно със законна лихва, считано от 03.12.2013 година и на Д. С. У.. Сумата 10 000.00 щатски долара, представляваща договорна компенсация за смърт, поради това, че тя е на възраст под 18 години към момента на смъртта на баща си съгласно чл. 10 от договора, заедно със законна лихва, считано от 03.12.2013 година до окончателното плащане.
В подадената от „Роуз Навигейшън Лимитид“ [населено място], касационна жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете Т. С. У. и Д. С. У. да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски градски съд по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал. 2 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба Т. С. У. и Д. С. У. са изразили становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 2930/08.05.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-А състав, постановено по гр. д. № 14/2018 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
„Роуз Навигейшън Лимитид“ [населено място], е било уведомено за обжалваното решение на 05.06.2018 година, като подадената от него касационна жалба е с вх. № 94 259/09.07.2018 година, като е подадена по пощата на 05.07.2018 година. Поради това и с оглед на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, намира следното:
Съставът на Софийски градски съд е приел за установено, че по силата на индивидуален трудов договор от 04.05.2010 година С. С. У., починал на 02.12.2010 година, чиито законни наследници са неговите деца Т. С. У. и Д. С. У., бил нает при „Роуз Навигейшън Лимитид“ [населено място], като „моряк“, позиция „електроинженер“ на борда на неговия плавателен съд. Според чл. 2, б. „а“ във връзка с чл. 1.1 от договора, продължителността му била 4 + 1 месеца, но наемането стартирало от заминаването на моряка от [населено място], и приключвало при пристигането на същото място. След като към момента на смъртта на моряка, корабът все още не е бил пристигнал в Република България, а се е намирал в турски териториални води, договорът тогава е произвеждал своето обвързващо действие спрямо подписалите го страни. За настъпилата трудова злополука на 02.12.2010 година в резултат от сърдечен удар в каютата на моторен кораб „С.“, в Ш., Турция, Мраморно море били съставени доклад за произшествие на същата дата от капитана на кораба К. Д. и заключение от аутопсия, с дата 11.05.2011 година на съдебно-медицинска експертиза при Министерство на правосъдието, Република Турция, представено пред Районната прокуратура в Ш..
Въззивният съд е посочил, че според представения с исковата молба легализиран превод на договора от английски на български език, чл. 10 от договора предвиждал компенсация при загуба на живот, ако морякът претърпи инцидент в резултат на корабна, застрашаваща живота опасност и почине по време на периода на наемане на работа, включително и инциденти, случили се по време на пътуване до или от плавателния съд по нареждане /молба/ на собственика, собственикът ще заплати сумата 60 000.00 щатски долара на неговия непосредствен, най-близък по род и по 10 000.00 щатски долара. на всяко непълнолетно, под 18 години дете. Според съдебно-преводаческата експертиза, преводът на чл. 10 от договора предвиждал, компенсация при загуба на живот, ако морякът претърпи злополука, в резултат на мореплавателни рискове и почине по време на периода на трудовата заетост, включително и злополуки, настъпили при пътуване до или от плавателния съд по искане на собственика, то собственикът заплаща сумата от 60 000.00 щатски долара на неговия непосредствен следващ по родство и по 10 000.00 щатски долара на всяко дете на негова издръжка на възраст под 18 години. Вещото лице обосновавало различията в превода само с правилата на граматика, лексика и фразеология на двата езика, както и семантичната стойност на лексемите и лексикалните групи, съобразно техните установени значения и тълкувания. Конкретно, вещото лице намирало представения с исковата молба легализиран превод за изготвен с използване отчасти на тромав и нетипичен израз, който не опорочава значението на клаузата, но от лингвистична гледна точка, буквалният превод се счита за негатив. В обжалваното решение е посочено, че въззивният съд приема, че смисълът на предпоставките по чл. 10 от договора за изплащане на компенсацията следва да се изведе при съобразяване на „нетипичния“, макар и „тромав“, но буквален езиков превод, а не толкова с лексикалното звучене на „установени значения и тълкувания“, щом като се касае за специфични условия, при които морякът полага труд. В тази насока и при тълкуване на действителната обща воля на страните към момента на договарянето по реда на чл. 20 ЗЗД, връзката на спорната клауза с останалите такива, с целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, се налагал извод за уговорено обезщетение при настъпване на трудова злополука, довела до смърт на лице, чиято работа е в риск по време на мореплаване. В подкрепа на това, следвало да се съобрази регламентацията по приложимата Конвенция № 55 относно задълженията на корабопритежателя при болест или злополука на моряците, 1936 година, обнародвана в ДВ бр. 39/16.05.1997 година. Според чл. 1.1. от Конвенцията същата се прилагала за всяко лице, наето на борда на кораб, който не е военен, регистриран е на територия, за която конвенцията е в сила, и обичайно се използва за морско корабоплаване. Съгласно чл. 2.1 от Конвенцията задълженията на корабопритежателя трябвало да покриват рискове, между които, а) болест или злополука, настъпили между датата, уговорена в трудовия договор за започване на службата и изтичането му и б) смърт, настъпила от такава болест и злополука. Съобразно чл. 2 от Конвенцията всяка държава-членка на Международната организация на труда, можела да предвиди в своето национално законодателство изключения, каквито смята за необходими. В случая, подобни отклонения не били предвидени в българското законодателство. Именно то било приложимо за уреждане на спорове по „този трудов договор“, с оглед предвиждането на чл. 19 от договора. Съставът на Софийски градски съд е посочил, че според чл.55, ал.1 от КСО, трудова злополука било всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
Изложени са съображения, че с оглед специфичните условия, при които моряците престират труда си, през действието на трудовия договор, когато морякът е на кораба, неговото място за живеене-каютата, мястото за хранене и мястото, на което получава възнаграждението си не можели да бъдат разграничени пространствено. Затова същите съвпадали с територията на предприятието-кораба, представляващо работното му място. Именно поради това според легалната дефиниция на § 1, т. 10 от Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя „непрекъсната работа на борда на кораб“ бил периодът от качването на члена на екипажа на борда до репатрирането му, през който изпълнявал трудовите си задължения. През това време морякът се намирал на борда на плавателния съд единствено във връзка или по повод на извършваната от него работа, както и извършвал всякаква друга работа в интерес на предприятието по смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО. Затова ирелевантно било доколко сърдечният инцидент е предизвикан от алкохолно опиянение, каквото в случая не се доказвало. Достатъчно било, че настъпва внезапно, по време на работа и при изпълнение на служебните задължения. Отделно, чл. 55, ал. 2 от КСО приравнявал на трудови злополуките, станали по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място, а според специалния чл. 49, ал. 2 от Наредбата, обезщетение се дължало на члена на екипажа и когато трудовата злополука е настъпила по време на пътуването му до кораба и до приключване на репатрирането му. В. характер на трудовата злополука се установявал от съдебно-медицинската експертиза и уточненията на вещото лице в о. с. з. 08.02.2017 година. Вещото лице приемало, че причината за смъртта е остро нарушение на коронарното кръвообращение, което настъпва внезапно, бързо и при видимо добро здраве, без симптоми за заболяване. Довелият до този фатален изход болестен процес е коронаросклероза, която се установявало единствено при коронарография на пациент. По делото нямало данни за проведено подобно медицинско изследване. Преди постъпване на работа С. С. У. преминал през задължителни медицински прегледи. Медицинските резултати сочели за добро физическо и психично здраве, годност за работа, нормални стойности на кръвни показатели и отрицателни тестове за наркотици и алкохол, видно от свидетелство за медицинска годност от 27.04.2010 година, съдебно-психиатрично освидетелстване от същата дата, лабораторни резултати от тестове от 04.05.2010 година и поверителни медицински доклади от 26.01.2005 година, 24.10.2008 година и 17.07.2009 година. Не се установявало С. С. У. да е имал сключена валидна и действаща застраховка „Живот“ към релевантния момент, нито ищците да са получили съответно застрахователно обезщетение. Недостатъчни за подобно категорично доказване били формуляра „обезщетение при смърт-заключение на лекуващия и/или личния лекар“ от 29.04.2011 година на д-р Б. Б.., където срещу „застраховано лице“ било вписано името на пострадалия, както и удостоверение от 07.11.2016 година на „ОББ“ АД-клон Б., според което по банкова сметка на С. С. У. е заверен превод от 1890.00 € през периода 01.01.2011 година-31.12.2011 година., като липсвало посочено основание за транзакцията. Затова не била изпълнена хипотезата на чл.200, ал.4 от КТ за намаляване на обезщетението и исковете по чл. 200, ал. 1 от КТ били основателни.
Във връзка с тези изводи на Софийски градски съд в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Роуз Навигейшън Лимитид“ [населено място], е поискало въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на всички три хипотези по чл. 280, ал. 2 от ГПК. В случая вероятната нищожност се обосновава с това, че решението е постановено при противоречие с обществения ред на Република България. Изводът е направен, чрез сравнение и позоваване на нормативни разпоредби, които уреждат отношения между частни субекти и не засягат обществени ред. Затова не са налице предвидената в чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК хипотеза за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Не се установява и предвидената в чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като въззивният съд се е произнесъл в рамките на наведените от страните факти и възражения и в рамките на направеното искане за защита. Определянето на приложимото към съответните факти право е задължение на съда и твърденията на страните в тази насока не го обвързват. Затова несъобразяването на съда с твърдяното от страните приложимо право не е основание за недопустимост, а за евентуална неправилност на решението.
Наред с това в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от „Роуз Навигейшън Лимитид“ [населено място], е поискало обжалваното решение на Софийски градски съд да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, т. е. поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В случая твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение се припокриват с твърденията в касационната жалба за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. Затова те не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване.
Освен по реда на чл. 280, ал. 2 от ГПК „Роуз Навигейшън Лимитид“ [населено място], е поискало да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по отношение на въпроса възможно ли е по едно гражданско дело за обезщетение за трудов договор при смърт на работника да се приложат Конвенция № 55 относно задълженията на корабопритежателя при болест или злополука на моряците, 1936 година и Морската трудова конвенция от 2006 година. Въпросът в частта му относно Морската трудова конвенция от 2006 година не обуславя допускането на касационното обжалване на решението на Софийски градски съд, доколкото въззивният съд е посочил, че не споделя изводите на първоинстанционния съд за приложение на нейните правила в случая предмет на настоящето производство. Въпросът по отношение на Конвенция № 55 относно задълженията на корабопритежателя при болест или злополука на моряците, 1936 година е относим към конкретния случай и е обусловил изводите на въззивния съд при постановяване на обжалваното решение, предвид направеното в мотивите позоваване на Конвенцията. Доколкото не се установява практика, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по този въпрос, обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК Същевременно така формулирания въпрос трябва да бъде уточнен съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, в смисъл предвижда ли Конвенция № 55 относно задълженията на корабопритежателя при болест или злополука на моряците, 1936 година задължение за корабопритежателя да заплаща обезщетение при настъпила на кораба смърт на наетия по трудов договор моряк и ако да в кои случаи, при какви условия и в какъв размер.
Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 2930/08.05.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-А състав, постановено по гр. д. № 14/2018 година по подадената срещу него от „Роуз Навигейшън Лимитид“ [населено място], касационна жалба с вх. № 94 259/09.07.2018 година и такова трябва да се допусне.
На „Роуз Навигейшън Лимитид“ [населено място], трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 2017.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2930/08.05.2018 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-А състав, постановено по гр. д. № 14/2018 година.
ДАВА на „Роуз Навигейшън Лимитид“ [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адвокат Ж. П. Я. от АК Варна, едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 2017.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичането на едноседмичния срок или след изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.