ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№. 254
гр. София, 30.04.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 29 април , две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №4047/13 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на В. И. К. срещу решение №226 от 06.06.2013 г. по гр.д. №1142/2013 на Ст.З ОС, с което е отменено първоинстанционното решение № 389 от 10.07.2012 г., постановено по гр.д. №1467/2012г. на РС-Казанлък ,и това от 08.02.2013 г. за поправка на ЯФГ и е отхвърлен искът на касатора срещу С. Г. К. предявен на по реда на чл.422 ал.1 ГПК за установяване дължимостта на сумата от 5500 лева –дължими по запис на заповед, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Излагат се доводи и оплаквания за нарушения на материалния закон , съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост .
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на наличие на основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответната страна изпраща писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и отговаря на предпоставките на чл.280 ал.2 ГПК, въпреки цената на иска от 5500 лева. намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. Съдът отчита, че по делото е спорно, дали искът се основава на договор за заем между страните,т.е. е гражданскоправен или е на основание вземане по запис на заповед, в който случай би представлявал търговски спор.
За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд приема следното: Искът предявен по реда на чл.422 ГПК е основан на вземане възникнало от менителнично задължаване по запис на заповед, за което е изтекъл предвиденият в закона специален тригодишен давностен срок, считано от датата на падежа 20.10.2008 г. до датата на заявлението по чл.410 ГПК-27.02.2012 г.. Ето защо и след като възражението за погасителна давност е надлежно наведено в отговора на ИМ, искът се явява неоснователен, тъй като процесното вземане е погасено по давност.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение. Преди да разреши спора по същество, съдът трябва да се произнесе дали обжалваното решение отговаря на изискванията за валидност и допустимост. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.. Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, трябва да се разпростре и във фазата по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ето защо, доколкото изложените в обстоятелствената част на исковата молба като правопораждащи факти навеждат на съмнения за разминаване на иска, с който съдът е бил сезиран по основание, с този, по който въззивният съд се е произнесъл, налице са индиции за недопустимост на обжалваното решение, поради което следва да се допусне касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №.1031/29.12.2010 г. на Софийски апелативен съд/ САС/по гр.д. №560/2010 г..
УКАЗВА на касатора да внесе по сметка на ВКС на основание чл.18 ал.2 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата сумата от 15 лева в едноседмичен срок.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.