О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№255
С., 18.06.2015 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 2677 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез пълномощника му адвокат С. И. против решение № 525 от 22.12.2014 г., постановено по гр.д. № 660 по описа за 2014 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 103/26.05.2014 г., постановено по гр.д.№ 782/2012 г. по описа на Костинбродски районен съд в атакуваната му част за осъждане на [фирма], [населено място] да заплати на Л. Х., [дата на раждане] в [населено място], местожителство Великобритания, обезщетение за лишаване от ползване на недвижим имот – апартамент, находящ се в [населено място], етажна собственост „Х. Ч.“, на първи надпартерен етаж в блок на сградата с лице към улиците „Московска“ и „Д.“, с площ от 150.95 кв.м., състоящ се от: четири стаи, хол, кухня, клозет, помещение за баня и свързващите помещенията антрета, при съседи: [улица], [улица], стълбище на сградата, двора и Р. М., заедно с избено помещение № 3 и таванско помещение № 3, със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, за периода от 24.04.2009 г. до 04.07.2012 г. в размер на сумата от 3 937.13лв., като до пълния размер на претенцията от 14 375.25 лв., е прихваната с насрещно вземане на ответника от ищцата Л. Х. в размер на 10 438.12лв. за обезщетение за направени разходи и осъществени подобрения в същия недвижим имот, както и за осъждане на [фирма], [населено място] да заплати на П. Н. Х., [дата на раждане] в Б.., местожителство Великобритания обезщетение за лишаване от ползване на същия недвижим имот за периода от 24.04.2009 г. до 04.07.2012 г. в размер на сумата 1 312.38лв., като до пълния размер на претенцията от 4 791.75лв. е прихваната с насрещно вземане на ответника от ищеца П. Н. Х. в размер на 3 479.37 лв., представляваща обезщетение за направени разходи и осъществени подобрения в същия недвижим имот, както и в частта по разноските.
Л. Х. и П. Н. Х. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК чрез пълномощника си адвокат И. М., като претендират възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
За да постанови решението си, Софийски окръжен съд е изложил съображения, че съгласно чл.31, ал.2 ЗС когато някой от съсобствениците ползва общата вещ лично дължи обезщетение за ползата, от която е лишил останалите от деня на писменото поискване. Вземането се явява частен случай на общата забрана по чл.59 ЗЗД едно лице да се облагодетелства за сметка на друго, източник на вземането е едно фактическо положение-реалното ползване на общата вещ, което обуславя разместването на имуществените блага между правните сфери на съпритежателите на една обща вещ по отношение на която всеки е титуляр на правото на собственост в определен обем /решение №516/11.01.2011г по гр.д.№1385/2009г, ВКС, ІІ Г.О./ Тежестта на доказване е на ищеца и същият следва да докаже че имотът е съсобствен с ответника, че е отправил писмена покана и че ответникът ползва имота или ползва площ, по-голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността и ползата, която е пропуснал след поканата, обикновено в размер на дължимия пазарен наем. По отношение наличието на съсобственост, съдът е приел, че от представените по делото доказателства-нотариални актове и завещателно разпореждане се установява, че ищцата е собственик на 3/16 ид.ч., ищецът на 1/16 ид.ч., а ответникът на 12/16 ид.ч. /при привеждане на квотите под общ знаменател/. За неоснователни са счетени възраженията във възизвната жалба на дружеството, че не е доказана активната легитимация на ищците по делото, както и проведеното оспорване на констативния нотариален акт, като е отчетено, че доказателствената тежест е на оспорващия, съгласно Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по ТД № 11/2012 г., ОСГК. Пред първата инстанция не е направено изрично възражение относно непредставянето на завещанието в оригинал, за да не се цени извършения превод на същото, както и възражение относно това, че липсват доказателства за смъртта на Е. А. С., а същите се въвеждат за първи път пред въззивната инстанция. Основните въведени възражения пред районния съд касаят по-скоро производство по реда на чл.193 ГПК, което при оспорване на правата на собственост констатирани в представения констативен НА, съгласно горецитираното ТР е изключено. Поради това въззивната инстанция е приела, че ответната страна не е оборила обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост и същата следва да бъде зачетена.
Прието за установено наличието на отправена покана от ищците с с представените по делото нотариални покани от Л. Х. е Е. С. до [фирма]-гр.К. № 14900, том І, № 137/6.10.2005 г. на нотариус Р. Р. и № 1461, том І, № 11/27.01.2006 г на нотариус Р. Р., рег.№203. Изложени са съображения, че доколкото се касае за имуществено право, то въпреки, че поканата не е направена лично от П. Н. Х., доколкото същата е от страна на завещателя-Е. С., то следва да се приеме, че тя го ползва и не е необходимо изпращане на нова такава, като за този извод се е позовал на практиката на ВКС по Решение №544/23.07.2010г на ВКС, ІV Г.О., по гр.д.№736/2009 г. Допълнително е отбелязано, че макар и в нотариалната покана с № 14900 от 6.10.2005 г. да се съдържа искане за заплащане на наем, а не обезщетение за ползване, то следва да се отчете наличието на текст, с който ищцата Л. Х. и завещателят Е. С. са отправили искане за лично ползване на процесния имот, а съгласно приетото в практиката не е необходимо да се претендира изрично заплащане на обезщетението, а е достатъчно същата да е за предоставяне на ползването на вещта. /В този смисъл е Решение №119/11.03.2009 по гр.д.№3204/2008г, ВКС, ІІ Г.О./
По отношение на ползването на процесния имот за периода 24.04.2009 г. до 4.07.2012 г. е отчетено, че ответникът не е оспорил твърдението на ищците, а и ползването се установява от страна на ангажираните свидетелски показания в тази насока-Н., С., В. и Л.. Прието е, че същите доказателства установяват също, че ответното дружество ползва целия апартамент, а неизползването на прилежащите помощни помещения, с оглед на тяхното предназначение на обслужващи главната вещ, не може да се приеме, че същите е можело да се ползват от страна на ищците и съответстват на квотата им в съсобствеността.
За неоснователно е счетено възражението на ответното дружество, че ищците не са заявили желание да ползват недвижимия имот, като не може да се приеме, че ищците не са проявили желание за ползване, а са имали такава възможност. Съгласно Решение №269/18.10.2013г на ВКС по гр.д.№1282/2012г, ІV Г.О., мотивите към ТР №:/2.11.2012г на ОСГК на ВКС, решение №119/11.03.2009 по гр.д.№3204/2008г. на ІІ-ро Г.О. на ВКС се приема, че фактът, че един от съсобствениците ползва цялата вещ, сам по себе си дава правото на другия съсобственик да претендира заплащане на обезщетение за ползите от вещта по причина действията на другия съсобственик. Достатъчно е неползващият вещта съсобственик да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, за да възникне основание за ангажиране отговорността на ползващият вещта съсобственик. За да се освободи от отговорност, последният следва да предложи на съсобственика си да ползва вещта лично според правата му в съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражнява това свое право. От ангажираните по делото свидетелски показания, че имотът е използван за офис на дружеството, обезопасен с охранителна система, липсата на доказване, че ответната страна е предложила ползване на останалите съсобственици, водят до извод, че не е предоставена възможност на ищците да ползват част от процесния имот, съответстваща на правата им в собствеността.
По тези мотиви въззивният съд е приел исковите претенции по чл.31 ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за ползване от страна на ищците, съразмерно с техните идеални части от съсобствеността за основателни, като при определяне на размера се е позовал на експертното заключение, чиято задача е била да определи средния месечен наем за имота, като е счел за неоснователни възраженията във въззивнатка жалба срещу експертизата. Приел е, че твърдението, че размерът на обезщетението за ползване трябва да съответства на сумите, претендирани в нотариалните покани, е несъстоятелно, с оглед на константната практика за определяне на размера на обезщетението в размер на средния месечен наем за имот със съответното предназначение и състояние. Възражението, че не е следвало да се включва и обезщетението за ползване на помощните помещения, окръжният съд също е счел за неоснователно, с оглед на това, че същите нямат самостоятелен характер, обслужват основната вещ.
Предвид основателността на претенцията на ищците за заплащане на обезщетение на основание чл.31, ал. 2 ЗС, въззивният съд е разгледал възражението на ответника за прихващане с дължими от ищците суми за стойността на извършени подобрения, респективно стойността, с която се е увеличила пазарната стойност на процесния имот, в резултат на извършени СМР в процесния имот-закупуване и монтиране на дограма, закупуване и поставяне на гипсокартон, циклене и лакиране на паркет, къртене и ремонт на врата, доставка и смяна на ел.табла, доставка и лепене на корк, подмазване на прозорци, доставка и монтаж на метални конструкции, демонтиране на радиатори и дограма, електропреработка и монтаж, монтиране на кутии за скрито осветление, монтиране на електроинсталация и ел.захранване, демонтиране на окачен таван и ел.инсталация, демонтиране на паркет, поставяне на топлоизолация, разбиване на тухлени стени, мазилки и ламперия, демонтиране на вграден гардероб, рязане на стара отоплителна инсталация, изнасяне и извозване на отпадъчни материали, шпакловка на стени, боядисване и лакиране, доставка на плотове, доставки и монтаж на лампи, луни, корнизи, рафтове, лепене на плочки, поставяне на мивки и душове на обща стойност 19 158.78 лв. Изложени са съображения, че отношенията във връзка с подобряването на общата вещ се уреждат по различен начин в зависимост от условията при които съсобственикът подобрител е упражнявал фактическата власт, като държател или владелец на правата на останалите съсобственици съгл. посоченото в ТР №85/1968г на ОСГК и доразвито в решение № 461 от 12.05.1986 г. по гр.д.№ 570 от 1985 г. на ВС, ІІ г.о., решение № 532 от 17.06.1994 г. по гр.д.№ 382 от 1994 г. на ВС, І г.о., както и в постановената по реда на чл.290 от ГПК задължителна практика на ВКС – например решение № 339 от 10.10.2011г. по гр.д.№ 1072 от 2010г. на ВКС. Подобрения, извършени със съгласието на останалите съсобственици, се квалифицират като иск по чл.30, ал.3 ЗС и се присъждат действително направените разходи. Подобренията, извършени без съгласието на другите съсобственици, се уреждат съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие по чл.61, ал.2 ЗЗД и то в хипотезата, когато работата е предприета уместно и е управлявана с грижата на добрия стопанин и е извършена и в собствен интерес. Съобразена е практиката по решение № 341/27.07.2010 г по гр.д. № 1218/2009 г на ВКС, ГК, ІV Г.О., че решаващият съд е длъжен да установи какви са били точно извършените работи при ремонта, да прецени дали са били необходими, или полезни и луксозни разноски, да реши спора на основата на водене на чужда работа без пълномощия по чл.61 ал.2 ЗЗД ако работата е била предприета и в собствен интерес, в който случай заинтересованият отговаря само до размера на обогатяването. Прието е, че в настоящия случай направеното възражение от ответното дружество следва да се квалифицира като такова по чл.61 ЗЗД, а не както районният съд е приел, че е по чл.72 ЗС, тъй като не може да се приеме, че дружеството е владяло цялата вещ, отричайки правата на останалите съсобственици. В тази хипотеза може да се присъди увеличената стойност на имота, но само ако тя е по-малка от вложените разходи за подобренията, като в този случай отговорността е ограничена до размера на обогатяването и ако разходите са по-големи от увеличената стойност на имота, останалите съсобственици се обогатяват само до размера, с който се е увеличила стойността на дела им от съсобствената вещ, а ако разходите са по-малки от увеличената стойност, обогатяването е до размера на разходите. Счетено е, че е без значение дали е била налице необходимост от извършване на тези подобрения, каквото възражение се прави въззивната жалба, тъй като в хипотезата на чл.61 ЗЗД, която приема, че ако работата е била предприета уместно и е била добре управлявана в чужд интерес се дължи връщане и на необходимите и полезни разноски и не се налага разграничаване на същите, доколкото не се спори относно тяхното извършване и остойностяване пред въззивната инстанция със заключението на СТЕ.
По тези съображения въззивният съд е приел, че възражението за прихващане е основателно и следва да се извърши прихващане със сумите за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС съразмерно с определената от вещото лице обща стойност на направените ремонти и подобрения в размер на 55 670 лв. /явяващи се стойност както на извършените СМР, така и увеличена стойност на имота съгласно експертното заключение/ и съразмерно с притежаваните от ищците идеални части от правото на собственост.
К. навежда доводи за процесуална недопустимост на въззивното решение поради липса на активна легитимация на ищците /поради липса на доказателства за смъртта на Е. А. С. и непредставяне на оригинала на завещанието на същата/ и поради отказа на съда да спре делото при наличието на висящ преюдициален спор за делба на процесния имот, по който са оспорени правата в съсобственоста на настоящите ищци.
Т. пороци са относими към правилността на ататкуваното решение, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване с цел проверка допустимостта му.
Във връзка с тези твърдения касаторът поставя въпросите: 1. Достатъчно ли е своевременното предявяване на възражението за липса на активна легитимация, за да се приеме за своевременно релевирано и възражението, че ищецът не представя годни доказателства за качеството си на правоприемник спрямо активно летимирано лице; 2. В случай, че своевременното предявяване на възражението за липса на активна легитимация е недостатъчно конкретизирано, длъжен ли е съдът да даде на ответника указания за отстраняване на тази слабост в неговото процесуално поведение; 3. Служебна задача на съда ли е да следи за формалната пригодност на доказателствен материал по смисъла на чл.185, изр.1 ГПК, представян от ищеца по спорен по делото въпрос и по-специално за наличието на документа на чужд език, а не само на негов превод на български език; 4. Може ли съдът да прецени във вреда на ищеца фактите, които доказва документ, неоспорен от ответника и длъжен ли е да направи това, когато документът не доказва спорни обстоятелства, на които ищецът се позовава по делото; 5. При положение, че между страните по спор за заплащане обезщетение за лишаване на съсобственик от ползата от съсобствения имот /чл.31, ал.2 ЗС/ се води друго, по-старо и делбено по своя характер дело, в рамките на което ответникът оспорва качеството „съсобственик” на ищеца върху процесния и за двете дела имот, то явява ли се делбеното дело преюдициално за спора по чл.31, ал.2 ЗС, като се вземе предвид, че оспорването качеството „съсобственик” се отнася за целия период, за който са предявени искове за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС.
Първите четири въпроса са свързани с твърдението, че в отговора на исковата молба е оспорена материалната легитимация на ищците, без възражението да е конкретизирано. Това твърдение обаче не съответства на данните по делото, тъй като в отговора на исковата молба и в първото по делото съдебно заседание оспорването е конкретизирано до твърденията, че се оспорва съществуването на ищците /няма такива лица/ и оспорване автентичността и верността на нотариалните актове, с които същите са легитимирали правата си. Следователно ответното дружество не е оспорило съгласно чл.131, ал.2, т.4 ГПК фактическите твърдения на ищците, че Е. С. е починала и завещанието й е произвело действие и ги легитимира като нейни правоприемници, поради което и съдът не е имал основание да изисква допълнителни доказателства в тази насока.
По петия въпрос касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.2, евентуално т.3 ГПК. Представя определение от 3.08.2010 г. по гр.д. № 33099 по описа за 2009 г. на Софийски районен съд, 31-ви състав, с което е спряно производството по иск с правно основание чл.31, ал.2 ЗС до приключване на производството по делбено дело, което е прието за преюдициално. Следователно посочения въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата, доколкото по настоящото дело е прието, че липсва преюдициалност на производството за съдебна делба във фазата на допускането й спрямо облигационния спор по чл.31, ал.2 ЗС, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване чл.280, ал.1, т.5 ГПК.
К. поставя и въпросите: 1. налице ли е лишаване на съсобственик от ползите на имота по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС, когато ищецът е избрал да ползва претендираната от него идеална част лично, но в нито един момент от процесния период не е бил и не се е поставил в състояние да консумира тази полза; 2. Длъжен ли е съдът да следва последователността на направените от страните евентуални възражения; 3. Когато по иск по чл.31, ал.2 ЗС ответникът релевира възражение за участие на съсобственика в тежестите на имота и възражение за прихващане с внесени в имота подобрения, кое възражение следва да се разгледа първо; 4. Съставлява ли липсата на каквито и да било мотиви по възражение за липса на идентичност на имота, по отношение на който ищецът предявява права, с имота, по отношение на който ответникът упражнява права, неправилност на съдебното решение от гледна точна на неговата необоснованост; 5. При предявен иск по чл.31, ал.2 ЗС имат ли ползването на помощни помещения /мазе, таван/ икономическа стойност, която следва да бъде установена самостоятелно и взета предвид при определяне размера на обезщетението; 6. При съмнения, възникнали у една от страните в подготвеността на вещото лице по даден въпрос, когато тези съмнения се подхранват от споделени от самото вещо лице съмнения в собствената подготовка, длъжен ли е съдът да уважи искане на страната за назначаване на повторна експертиза за проверка съответните резултати от първата.
Първият въпрос е обоснован с тезата на касатора, че ищците са поискали в отправената покана да ползват лично имота, но не са доказали нито едно влизане в страната за процесния период и съответно дори при предоставена възможност за ползване, нито веднъж нямаше да се възползват от нея и съответно липсва подлежащо на обезвреда обедняване на ищците и по него се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По него обаче е формирана практика на ВКС, включително и тази на която се е позовал въззивния съд в решението си /че относимо е дали ползващият собственик е предоставил възможност на неползващия да ползва вещта съобразно правата си и обезщетение не се дължи ако на съсобственика е дадена възможност да ползва общата вещ, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва/ и настоящия състав не намира основание за промяната й, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Вторият и третият въпрос са свързани с тезата, че неправилно съдът не е уважил на първо място възражението за прихващане с направени за имота необходими разноски, за които е установено, че са на стойност 76 635.10 лв. и са насочени към изводите на съда, че стойността както на направените разноски, така и на увеличената стойност на имота, е в размер на 55 670 лв. Доводи за неправилност на извода, че са доказани направени разноски в размер на 55670 лв. не са въведени в касационната жалба, поради което и въпросите не могат да обосноват допускане до касационно обжалване.
Четвъртият въпрос не кореспондира с данните по делото и също не може да обоснове допускане на касационно обжалване, доколкото въззивният съд е изложил изрични мотиви защо и въз основа на кои доказателства приема, че е налице идентичност на имота, за съсобственици на които се легитимират ищците и ползваният от ответника като съсобственик имот /а именно с оглед липсата на оспорване от страна на ответника на твърдението на ищците и установеното ползването от страна на ангажираните свидетелски показания в тази насока Н., С., В. и Л., включително и свидетелите на ответника/.
Шестият въпрос е свързан с отказа на първоинстанционния съд да назначи повторна експертиза, която да даде заключение за средния месечен наем на процесния апартамент и е обоснован с твърденията, че заключението в тази част е необосновано и не отговаря на действителните пазарни отношения, като вещото лице не е отразило огромния и общоизвестен спад в пазарните цени на недвжимите имоти и наемите точно през процесния период, а и вещото лице признава по въпрос на ответника, че не му е известна нито една сделка, сключена през процесния период на посочената от него цена. Твърденията не съответстват на отразеното в протокола от съдебното заседание на 17.10.2013 г., в което вещото лице е изложило съображенията си защо приема, че спада в наемната цена на имотите през периода, не се отразява на наемната цена на апартамент с местоположението, състоянието и характеристиките като процесния, заявил е, че не може да посочи конкретните сделки, които са му известни , но е работил по оферти и има информация, която сверява с колеги, както и че е лицензиран оценител от 1995 г. Същевременно нормата на чл.200, ал.3 ГПК ясно дефинирана правомощието на съда при оспорване на експертно заключение – да прецени обосноваността на оспорването и да назначи или не друго или повече вещи лица, поради което липсва и неяснота на нормативната уредба, която да е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Налице е соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по петия поставен въпрос с цел тълкуване на закона и създаване на съдебна практика за начина на формиране на обезщетения по чл.31, ал.2 ЗС, ако ответникът ползва главната вещ, но не и принадлежащи към нея помещения, които имат обслужващ характер – мазе и/или таван.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 525 от 22.12.2014 г., постановено по гр.д. № 660 по описа за 2014 г. на Софийски окръжен съд.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът [фирма], [населено място] да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 383.34 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: