О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 255
Гр.София, 03.04.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори април през двехиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева г.д. N.4249 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Ж. С. срещу решение №.1156/25.06.18 по г.д.№.1251/18 на Окръжен съд Варна – с което е потвърдено решение №.5441/22.12.17 по г.д.№.4383/17 на Районен съд Варна, 8с., в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора искове с правно основание чл.128 КТ, чл.224 ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД за заплащане солидарно с „ВМ Интернешънъл“ЕООД на 6002щ.д. неплатени трудови възнаграждения за м.08-м.10.2015, ведно с 360,84щ.д. лихви за забава за периода 1.11.15-3.06.16, и 152,46щ.д. обезщетение за неползван отпуск, ведно с 9,17щ.д. лихви за времето 1.11.15-23.06.16.
Ответните страни „Булминерал“АД и „ВМ Интернешънъл“ЕООД не вземат становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и от процесуално легитимирано за това лице. Тя е допустима само в частта по претенциите с правно основание чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД. Размерите на исковете по чл.224 ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД са под предвидения в чл.280 ал.3 ГПК минимум – 5000лв. за граждански дела. Поради това и въззивното решение в тези му части не подлежи на касационно обжалване, респективно касационната жалба, касаеща горните части, следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 29.06.15 между „ВМ Интернешънъл“ЕООД като работодател и ищеца като моряк/работник е бил сключен трудов договор, по силата на който той изпълнявал длъжността „трети механик“ с място на работа моторен кораб „Батя“ при месечно възнаграждение 3000щ.д.; трудовото правоотноше нието било прекратено на основание чл.325 т.1 КТ, като видно от издаденото от дружеството удостоверение, дължимите към 23.11.15г. суми за нетно трудово възнаграждение за процесния период възлизат на 6002щ.д. Същевременно с договор от 6.01.12 за беърбоут чартър /стандартен договор за наемане на кораб без екипаж/, сключен между корабособственика „Индивидюъл Технолъджи СА“, Маршалски острови, и „Булминерал“ АД, моторният кораб „Батя“ е бил предоставен под наем за периода до 6.01.2017г. на беърбоут чартьора „Булминерал“АД, а последният, с договор за пренаемане на кораба от 7.05.13, го е преотдал под наем за периода 7.05.13-7.05.16 на подбеърбоут чартьора „Шипинг Лоджистик СА“, Маршалски острови. В регистъра за корабите, плаващи по договор за беърбоут чартър /регистър ББЧ/, за кораба „Батя“ е вписан беърбоут чартьор „Булминерал“АД със срок от 1.01.12-6.01.17 и подбеърбоут чартьор „Шипинг Лоджистик СА“ със срок на договор 7.05.13-7.05.16-като няма вписани данни относно корабния мениджър на кораба.
При тези фактически обстоятелства е обсъдена регламентацията в КТК относно договора за беърбоут чартър. Прието е от правна страна, че съгласно чл.199а КТК това е договор за наемане на кораб, по силата на който наемателят получава пълни права на владение и контрол върху кораба /вкл. да назначава капитан и екипаж за целия период на пренаемане и, ако не е уговорено друго, да сключва от свое име договори за отдаване на кораба при условията на беърбоут чартър на трето лице-за срока на действие на договора или за част от него – чл.199г КТК/; търговската му експлоатация се осъществява от наемателя в съответствие с условията на договора за беърбоут чартър – като всички разходи, свързани с експлоатацията, вкл. възнаграждението на екипажа, са за негова сметка /чл.119ж КТК/; наемателят отговаря пред трети лица за основателните претенции, възникнали във връзка с експлоатацията на кораба, вкл. за обезщетение за вреди, причинени от замърсяване с нефт, или при превоз на опасни и вредни вещества /чл.199з КТК/; от друга страна, на основание чл.225а т.2 КТК, с договора за управление на кораб /договор за корабен мениджмънт/ корабният мениджър се задължава срещу възнаграждение да извършва от името и за сметка на корабопритежателя и комплектоването на корабния екипаж с правоспособни морски лица. Отразено е, че индивидуалният договор на ищеца е бил сключен с „ВМ Интернешънъл“ ЕООД на 29.06.15 – към който момент „Булминерал“АД е имал качество на наемател по договор за беърбоут чартър на кораба, преотдал по силата на договор за подбеърбоут чартър на трето лице „Шипинг Лоджистик СА“ – което от своя страна е възложило управлението на кораба с договор за корабен мениджмънт на „ВИ Интернешънъл“ЕООД-т.е. трудовият договор с моряка е бил сключен с корабен мениджър, който при сключването му е действал от свое име. Прието е, че солидарна отговорност за изпълнение на задължения, произтичащи от трудови договори, сключени от корабния мениджър за последния и корабопритежателя не е предвидена в закона, а не е уговорена изрично и между страните, а доводите, че договорът за беърбоут чартър, сключен между „Булминерал“АД и „Шипинг“ Лоджистик СА“, реално не е бил изпълняван, и лицето, което в процесния период фактически е експлоатирало кораба, е бил именно „Булминерал“ АД, са ирелевантни. Отразено е, че когато трудовият договор е сключен в рамките на представителната власт на корабния мениджър, правата и задължения възникват направо в правната сфера на представлявания корабопритежател; когато, обаче, договорът е сключен от корабния мениджър от негово име, той дължи изпълнението му на своя съконтрагент /арг. от чл.ІІ от Морската трудова конвенция от 2006г./-т.е. задължението за плащане на трудово възнаграждение е негово, а отношенията между корабопритежателя и корабният мениджър във връзка със заплашане на трудово възнаграждение се уреждат съгласно договора за корабен мениджмънт. В случая трудовият договор на ищеца е сключен с „ВМ Интернешънъл“ЕООД, при сключването му той е действал от свое име, поради което и правата и задълженията по споразумението са възникнали в неговата правна сфера. В тези случаи законът не предвижда солидарност между корабния мениджър и корабопритежателя. Позоваването на приложимост на разпоредбата на чл.199з. е намерено за неоснователно, тъй като тя урежда отговорността на наемателя за вреди, причинени на трети лица във връзка с експлоатацията на кораба, а членовете на екипажа нямат качество на трети лица по чл.199з КТК. При тези обстоятелства е формиран извод, че липсва договорно или законово основание за ангажиране на солидарната отговорност на ответника „Булминерал“АД.
Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които са разрешение в противоречие с практиката на ВКС /№.3/ и са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото /№.1-№.2/: 1.“Обхваща ли отговорността на беърбоут чартьора пред трети лица, установена в разпоредбата на чл.199з от КТК, отговорност за вреди на членове на екипажа, произтичащи от неизплатени трудови възнаграждения?“; 2. „Допустимо ли е кораб, нает от лице, което не попада в обхвата на лицата по чл.39а от Кодекса на търговското мореплаване, да бъде вписано в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, респективно допустимо ли е лице, което не е българско юридическо лице, да бъде наемател, респективно пренаемател по договор за беърбоут чартър на кораб, плаващ под български флаг?“; 3.“Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните /реш.№.411/27.10.11 по г.д.№.1857/10, ІV ГО, реш.№.65/30.07.14 по т.д.№.1656/1, ІІ ТО, реш. №.10/1.12.12 по г.д.№.130/11, І ГО, реш.№.341/11.11.11 по г.д.№.992/10, І ГО/.
Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с третия въпрос.
Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните. Обосновани са твърденията на касатора, че като не е обсъдил събрани по делото доказателства /корабен дневник, в който като корабопритежател е посочено „Булминерал“АД/ и релевирани възражения /по представени от дружеството писмени доказателства,такива за симулативност на договора за подбеърбоут чартър, обстоятелството, че страните по този договор са свързани лица/, въззивният съд е дал разрешение на горепосочения правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС. С оглед на изложеното по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество.
Доколкото по данни от Търговския регистър ответникът по касационната жалба „Булминерал” АД е обявено в несъстоятелност с решение №.150 от 27.06.2018 г. на Софийски апелативен съд и е назначен синдик Я. Н. С. /с адрес [населено място], [улица].32, ет.2, ап.4/, съгласно чл.658 ал.1 т.7 ТЗ и чл.691 ТЗ същият следва да участва в производствата по делата на предприятието на длъжника.
Предвид изложеното и като се има предвид, че касаторът не дължи заплащане на държавна такса, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на З. Ж. С. срещу решение №.1156/25.06.18 по г.д.№.1251/18 на Окръжен съд Варна В ЧАСТТА по исковете с правно основание чл.224 ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД за сумите 152,46щ.д. обезщетение за неползван отпуск, и 9,17щ.д. лихви.
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.1156/25.06.18 по г.д.№.1251/18 на Окръжен съд Варна В ЧАСТТА по исковете с правно основание чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД за сумите 6002щ.д. неплатени трудови възнаграждения за м.08-м.10.2015 и 360,84щ.д. лихви.
КОНСТИТУИРА като страна в производството по делото синдика на „Булминерал” АД в несъстоятелност Я. Н. С. от [населено място], ул.„Х. С. №., ет., ап..
ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на Председателя на Трето ГО на ВКС за насрочване – като, предвид обявяването на „Булминерал“АД в несъстоятелност, следва да се призове и синдика на дружеството.
Определението в частта за недопускане на касация не подлежи на обжалване. Определението в частта за оставяне без разглеждане на касационната жалба подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: