Р Е Ш Е Н И Е
№ 255
гр.София, 31.03.2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание
на двадесет и пети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при секретаря: Райна Пенкова и прокурора:
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 230/ 2009 г.
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по чл.303 ал.1 т.1 от ГПК.
Образувано по молба на Р. С. П. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд от 29.12.2006 г. по гр.д. № 1360/ 2006 г, оставено в сила с решение на Върховния касационен съд, ІІ г.о. по гр.д. № 1360/ 2006 г. С решението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила решение на Софийски районен съд по гр.д. № 9663/ 2005 г., като по този начин са отхвърлени предявените от молителката Р. П. против М. на о. и н. искове за отмяна на уволнението й от длъжността директор на ПГСТ „П” гр. П., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение в размер 322,13 лв.
Молителката поддържа, че претенциите й са отхвърлени без разглеждане на спора по същество с единствено съображение, че ответникът не е неин работодател. Прието било, че работодател е училището, на което е била директор, макар договорът да е сключен с вишестояща организация. Обратно, във влязло в сила решение на ПОС № 411 от 20.03.2008 г. по гр.д. № 3353/ 2007 г. било прието, че надлежен ответник по иск за отмяна на уволнение на директор на образователен център не е самият център, а организацията, чиито орган е издал заповедта за уволнение. С определение на ВКС по гр.д. № 2386/ 2008 г. не е допуснато касационно обжалване на решението на ПОС с мотиви, че изводите на въззивния съд били в съответствие с практиката на съдилищата. Впоследствие МОН също възприело този подход, като негов процесуален представител депозирал по гр.д. № 108/ 2008 г на РС Пловдив възражение за неподсъдност с доводи, че именно министърът е работодател на директора на учебно заведение. При тези доводи е формулирано искане за отмяна на влязлото в сила решение със законните последици.
Ответникът по молбата М. на о. и н. не взема становище по същата.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и материалите по делото, намира молбата за неоснователна.
„Н” по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК е правно релевантен факт, който се е осъществил преди приключването на съдебното дирене в последната инстанция по съществото на делото, но за настъпването на който страната не е знаела. Нито една от тези предпоставки не е налице по отношение на цитираното в молбата определение на ВКС по гр.д. № 2386/ 2008 г. То въобще не е правно релевантен факт, т.е. такъв, който да е от значение за правото на молителката да иска отмяна на уволнението като незаконно. Определението съдържа правен извод на отделен състав на Върховния касационен съд, който е в противоречие с правен извод по същия въпрос на друг състав от същия съд. То сочи на противоречива практика, преодоляването на която следва да стане с издаване на тълкувателно решение от ВКС, но не е правнорелевантен факт за спора, разрешен в настоящето производство. Освен това не се касае за факт, който да е преклудиран от силата на пресъдено нещо, тъй като определението по гр.д. № 2386/ 2008 г. е постановено след като са приключили устните състезания пред въззивния съд, който е отхвърлил исковете на молителката. Поради това не може същото да се третира като „ново обстоятелство” по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 от ГПК.
Определението на ВКС не е и ново писмено доказателство по смисъла на същата цитирана разпоредба. Законът има предвид писмени доказателства, които касаят визираните в същата норма „нови обстоятелства”. Документът може да бъде и новосъздаден, но във всеки случай трябва да касае обстоятелства, който са от значение за релевираните за защита в приключилото производство спорни права. В случая става въпрос за новосъздаден документ, който обективира правен извод на съд по спор между други страни. Той няма нищо общо с фактите, при които молителката е търсила защита срещу незаконно уволнение по приключилото производство.
С оглед тези мотиви не е налице нито едно от основанията по чл.303 от ГПК и молбата за отмяна, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. С. П. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд от 29.12.2006 г. по гр.д. № 1360/ 2006 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: