ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 256
София, 02.10.2013г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети се4птември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 60 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.248 ГПК по молбата на адв.И. като процесуален представител на В. Ж. С. от [населено място] за допълване на постановеното от ВКС по настоящото дело определение от 17.VІ.2013г. с произнасяне по искането на С. за присъждане на разноските му за касационната инстанция.
Ответникът по молбата /АМ/ в отговора си по чл.248 ал.2 ГПК е заел становище за нейната неоснователност, тъй като не е допуснато касационно обжалване и делото не е разглеждано по същество, евентуално за прекомерност на направените разноски.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество – и основателна, съображенията за което са следните:
С определението си № 780/17.VІ.2013г. по настоящото дело, образувано по касационна жалба на АМ, ВКС на РБ не е допуснал касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд от 02.Х.2012г. по гр.д. № 1632/2012г., с което са уважени предявените от С. срешу А. искове по чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ. Съдът е посочил в определението, че в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК С. е заявил и претенция за присъждане на разноски за касационното производство, но не се е произнесъл по нея.
Към отговора си С. е приложил и договор за правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на отговор на касационната жалба на АМ, сключен на 15.ХІ.2012г. с адвокат И., с уговорено и заплатено в брой възнаграждение в размер на 360лв.
При тези обстоятелства се налага извод, че са налице предвидените в чл.248 ал.1 пр.2 ГПК предпоставки за допълване на определението от 17.VІ.2013г. с присъждане на молителя на направените от него разноски за касационната инстанция в посочения размер.
Неоснователно е възражението на ответника по молбата, основано на чл.78 ал.5 ГПК. Не са налице предвидените в тази разпоредба условия за присъждане на по-нисък от този размер. Заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно, а е дори под минималните размери, предвидени в чл.7 ал.1 т.1 изр.2 и ал.2 т.2 във вр. с чл.9 ал.1 и с пар.1 от ДР на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 780/17.VІ.2013г. по гр.д. № 60/2013г. по описа на ВКС на РБ ІV ГО, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА АМ да заплати на В. Ж. С. от [населено място] 360лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: