О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
гр. София, 20.04.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 264 по описа на Върховния касационен съд за 2012 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 21.07.2011 год. по гр. д. № 8468/2009 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция при повторното разглеждане на делото след отмяна на предходното му въззивно решение, отново е оставил в сила първоинстанционното решение от 15.07.2005 год. по гр. д. № 5320/2004 год. на Софийския районен съд. С него е признато за установено по отношение на Ц. Б. Б. и Б. Ц. Б., чрез законния му представител Й. К.-Б., при участието на трети лица, техни помагачи – Н. В. И. и С. А. И., че ищците С. Г. Х. и Х. Г. Х. са собственици на апартамент № 1 в [населено място], [улица], на първия етаж, с площ от 84.14 кв. м., заедно с избено помещение № 7 с площ 10.13 кв. м. и таванско помещение № 10 с площ 7.88 кв. м., с 3.98 % ид. ч. от общите части на сградата и Ц. Б. и Б. Б. са осъдени да им предадат владението върху имота, като е отменен и нотариалния акт на ответниците № */2004 год.
Въззивното решение е обжалвано в срок от ответниците и третите лица, техни помагачи с отделни касационни жалби, подадени в срока по чл. 283 ГПК. Поддържат се оплаквания за неправилността му поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за отмяната му, като вместо това искът бъде отхвърлен.
В приложените към жалбите изложения се поддържат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Соченото в тях основание по т. 1 е само формално, без излагане на противоречива задължителна съдебна практика по поставените въпроси. И в трите изложения са формулирани материалноправни въпроси относно потвърждаване на действията на пълномощника да договаря сам със себе си, съгласно чл. 38, във вр. с чл. 42 ЗЗД, както и относно момента и начина, по който може да се направи това одобрение. Представени са съдебни решения – № 245 по гр. д. № 643/98 год. на ВКС, ІІ г. о. и № 274/96 год. на петчленен състав на ВКС, като се поддържа произнасянето на въззивния съд да е в противоречие с приетото в тази съдебна практика.
Ищците не са взели становище по жалбите.
За да се произнесе, ВКС в настоящият си състав на ІІ г. о. приема следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е уважен иска за собственост, въззивният съд приел, че ищците, макар и да са упълномощили П. А. да се разпореди с процесния апартамент, сделката, която той осъществил с нот. акт № */2003 год., като продал апартамента като пълномощник на ищците, продавачи, на себе си, като купувач, е в нарушение на забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД, без съгласие за това от продавачите, представлявани от него. Не е налице и потвърждаване на договора, съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД, като то е последващо действие след сделката. Данните по делото за получени от продавачите суми предхождат сделката, а и разписките не съдържат основание за плащането на посочените в тях суми, поради което и не представляват изявления за потвърждаване на правните последици на договора. Освен това съдът приел, че дори да се приеме сумата като цена на продадения имот, този факт бил ирелевантен относно потвърждаването по чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
Формулираните материалноправни въпроси са релевантни за изхода на спора за собствеността на процесния имот, тъй като произнасянето по тях е обусловило извода на въззивния съд за основателност на ревандикационния иск. Произнасянето по въпроса за потвърждаването на договора, сключен от представител без представителна власт, както и момента и начина, по който то би могло да се осъществи, е в противоречие с решението по гр. д. № 643/98 год. на ІІ г. о., в което е прието, че извършената сделка може да породи желаното правно действие при настъпването на допълнителен факт, установен от закона, като изпълнение, съгласие или потвърждаване, като по този начин нищожността може да се трансформира в действителност. Въззивният съд е разгледал единствено налице ли е потвърждаване, като отрекъл това да е установено с представените разписки за получени от ищците суми. С второто представено решение /извадка/ на петчленен състав на ВКС е прието, че потвърждаването на действията на лице без пълномощия може да стане чрез конклудентни действия, каквито могат да бъдат тези по приемане на изпълнението по сделката, което обосновава извода на настоящия състав за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 21.07.2011 год. по гр. д. № 8468/2009 год. по описа на Софийски градски съд по подадените от С. А. И. и Н. В. И., чрез адв. Сн. С., Б. Ц. Б., чрез адв. М. С. и Ц. Б. Б., чрез адв. Н. Ч., касационни жалби против него.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат държавна такса по сметка на ВКС, както следва: С. и Н. И. – общо в размер на 114,88 лв., Б. Б. – 114,88 лв. и Ц. Б. – 114.88 лв.
След изпълнение на указанието делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: