Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 256
С., 21.09. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 554 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 303, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на [фирма] [населено място], представлявано от управителя А. Г. К., чрез пълномощника си адв. А. А. С. от АК-В., за отмяна на влязлото в сила решение № 81 на Варненския апелативен съд от 21.06.2010 г. по в.гр.д. № 196/2010 г., с което е потвърдено решение № 1752 от 29.12.2009 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 1731/2006 г., в частите му, с които [фирма] е осъдено да заплати на В. В. В. и Р. А. В. обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД в размер на 9 030,65 лв. и деловодни разноски в размер на 275 лв. и на М. К. К. – обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД в размер на 10 238,60 лв. и деловодни разноски в размер на 584,54 лв. В производство по чл. 288 ГПК с определение № 1145 от 12.09.2011 г. по гр.д. № 1598/2010 г. на състав на Четвърто гражданско отделение въззивното решение не е допуснато до касационен контрол.
В молбата са развити оплаквания, че при разглеждане на делото не е взето предвид ново обстоятелство от съществено значение за делото – основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В тази връзка твърди, че по жалба на молителя до Началника на РДНСК – Североизточен район [населено място] за допуснати отклонения при извършване на ремонтните работи от ищците е извършена проверка и получен отговор с писмо изх. № РО – 847- 02-616 от 06.12.2011 г. на Началник Сектор В. при РДНСК – Североизточен район и писмо с изх. № А. – 3200-178 от 15.12.2011 г. на [община], с които се установява отклонение между изграденото на място при ремонта и утвърдените проекти, както и че сградите не са въведени в експлоатация и се ползват над 10 години без разрешение за ползване. Твърди, че ако тези факти са били известни при постановяване на въззивното решение, то те биха повлияли върху правните изводи на съда в насока за намаляване на присъденото обезщетение за имуществени вреди поради съпричиняване. Моли за отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Представя писмо с изх. № РО – 847- 02-616 от 06.12.2011 г. на Началник Сектор В. при РДНСК – Североизточен район и писмо с изх. № А. – 3200-178 от 15.12.2011 г. на [община]. В съдебно заседание пълномощникът на молителя адв. Е. К. от АК-С. поддържа молбата за отмяна.
Ответниците по молбата за отмяна не изразяват становище по нея в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна и провери съдебния акт с оглед посочените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 303 и сл. ГПК.
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305 ал. 1, т. 1 ГПК от легитимирано лице и спрямо подлежащ на отмяна, влязъл в сила съдебен акт – въззивното решение, а не първоинстанционното, както е посочил молителят и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна.
С решението, чиято отмяна се иска, са уважени предявените от В. В. В. и Р. А. В. и М. К. К. срещу ответното дружество – молител искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, като са им присъдени обезщетения за причинени имуществени вреди в резултат на деликт, както следва – на В. В. В. и Р. А. В. сума в размер на 9 030,65 лв. и деловодни разноски в размер на 275 лв. и на М. К. К. сума в размер на 10 238,60 лв. и деловодни разноски в размер на 584,54 лв., което въззивно решение е влязло в законна сила на 12.09.2011 г. – датата, на която е постановено определението на ВКС по чл. 288 ГПК, с което въззивното решение не е допуснато до касационна проверка.
Уважаването на искането за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се предпоставя от откриването на нови обстоятелства или писмени доказателства, релевантни за правния спор, които не са били известни на страните, респ. не са станали достояние на съда или макар и да са били известни, страните не са могли да ги удостоверят по съответния ред до приключване на делото, поради обективна невъзможност. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. За да са „нови” фактите трябва да не са включени във фактическия материал по делото, както и да не са нововъзникнали. Същото се отнася и до подкрепящите ги писмени доказателства, които трябва да са относими към факти, възникнали преди приключване на делото. Освен това, за да е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е необходимо новите обстоятелства или писмени доказателства да са от съществено значение за делото. Това означава, че трябва да са налице новооткрити юридически или доказателствени факти, които ако бяха взети предвид, щяха да доведат до други изводи относно предмета на спорното материално право, респ. постановено в тяхно отсъствие решение се явява обективно неправилно. В настоящия случай са представени писмо с изх. № РО – 847- 02-616 от 06.12.2011 г. на Началник Сектор В. при РДНСК – Североизточен район и издадено във връзка с него писмо – отговор с изх. № А. – 3200-178 от 15.12.2011 г. на [община], издадени във връзка с извършена проверка от контролните органи по строителството относно незаконосъобразно ползване на жилищни сгради в [населено място], [улица], собственост на В. В. В. и М. К. К.. Тази проверка и последвалите я отговори в посочените писма е извършена в резултат на подадена жалба с вх. № РО-847-06-079 на 11.10.2011 г. от А. К., представляващ молителя [фирма] до Сектор В. при РДНСК-Североизточен район, която жалба е подадена до контролните органи след като решението, чиято отмяна се иска е било влязло в сила/12.09.2011 г./. В случая обстоятелството – констатиране незаконосъобразно ползване на процесните жилищни сгради на ищците, е настъпило след влизане в сила на съдебното решение, чиято отмяна се иска, а писмените доказателства не са новооткрити, а новосъздадени – създадени след постановяване на съдебното решение, поради което те не се явяват ново обстоятелство и нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Това е така, тъй като доказателства, които са създадени след датата, на която решението е влязло в сила, са новосъздадени и не са основание за отмяна на вече постановено решение. За да е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК новите доказателства трябва да са съществували при разглеждането на делото, което в случая не е налице, поради което и молбата за отмяна на заявеното основание се явява неоснователна.
Ето защо, молбата на [фирма] за отмяна на влязлото в сила решение № 81 на Варненския апелативен съд от 21.06.2010 г. по в.гр.д. № 196/2010 г., с което е потвърдено решение № 1752 от 29.12.2009 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. № 1731/2006 г., в частите му, с които [фирма] е осъдено да заплати на В. В. В. и Р. А. В. обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД в размер на 9 030,65 лв. и деловодни разноски в размер на 275 лв. и на М. К. К. – обезщетение за имуществени вреди на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД в размер на 10 238,60 лв. и деловодни разноски в размер на 584,54 лв., на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 81 на Варненския апелативен съд от 21.06.2010 г. по в.гр.д. № 196/2010 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: