О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
София, 24.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 22.05.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 3243/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№1608/25.03.2013г.,подадена от М. Г. Б. и С. Г. Б.,и двамата от [населено място],чрез пълномощниците им- адвокат Д. П. и адвокат Л. П.,против решение №21/05.02.2013г. на Варненски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№558/2012г. по описа на същия съд,с което се отменя решение №1581/08.08.2012г. по гр.д.№1536/2011г. по описа на Окръжен съд Варна,ХІІ състав и вместо него е постановено:Отхвърля иска,предявен от М. Г. Б. и С. Г. Б. срещу В. А. О.,А. А. О.,П. А. О. и С. Л. О. за предаване владението върху описания в решението недвижим имот.Със същото решение се отменя определение №2362/16.08.2012г. по гр.д.№1536/2011г. на ВОС,с което е върната молбата за поправка на очевидна фактическа грешка и вместо него е постановено:оставя без уважение молбата на М. Г. Б. и С. Г. Б. в горепосоченото въззивно решение.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че за установяване на правото си на собственост върху процесния имот,предмет на заявения ревадикационен иск ищците М. Б. и С. Б. се позовават на договор за покупко-продажба,сключен в изискуемата нотариална форма.Съдът е посочил,че ответниците В. О.,А. О.,П. О. и С. О.,са оспорили придобивното основание чрез възражение основано на член 152 от ЗЗД-а именно че според вътрешните уговорки между страните,този договор е имал за цел да обезпечи договор за заем,поради което не е породил вещноправното си действие.Във връзка със разкриването на твърдяната симулация, съдът е отбелязъл,че при липсата на писмено доказателство-„contra letter”,изводите на съда трябва да се опират на събраните по делото доказателства относно извършените от страните действия,от които да се извлече основанието им. Съдът е обсъдил събраните доказателства по отношение задължението по кредит,изтеглен от наследодателя на ответниците,извършените плащания по същото и заемни отношения между страните за погасяването му до сключване на процесната сделка,с оглед на което е стигнал до извода,че действителната воля на страните е била,предвид създалите се близки отношения,ищецът да замести ответниците в дълга им към банката –кредитор,а не да закупи имота,като в това си качество последният има правата,каквито е имала банката,но не и да придобие собствеността върху имота.Съдът е стигнал до извода,че с договора за покупко-продажба страните са предвидили непозволен от закона начин за обезпечение на кредитора,поради което на основание чл.152 ЗЗД тази сделка е недействителна.
Ответниците по касационната жалба В. О.,П. О.,А. О. и С. О.,в писмения си отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
В изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,касаторите заявяват на първо място,че въззивното решение е недопустимо,тъй като е постановено по нередовни въззивния жалби,тъй като всеки поотделно е следвало да плати държавна такава,а същата е внесена само от В. О.,както и „може би недопустимо,предвид направените неясни фактически твърдения във въззивната жалба относно договорките между страните,сумите които са получили в действителност въззивниците и какво точно се стремят да установят,респективно да оборят същите и какви възражения правят в действителност”.Наред с това се твърди,че считат решението за недопустимо и на още едно основание-въззивния съд се е произнесъл по възражение,което не е въведено от въззивниците,както и поради обстоятелството,че по делото е конституирано лице- С. О.,което не е легитимирано материално и процесуално да отговаря по иска.
В точка пето римско от изложението касаторите молят да се допусне касационно обжалване и на основание член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от ГПК,като групират в четири точки материалноправни въпроси,във връзка с горепосочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,а именно по т.1 и т.2 на член 280,ал.1 ГПК,и цитират и прилагат съдебна практика.
От формулираните материалноправни въпроси в изложението,касационният съд намира за относим към възприетото в решаващите мотиви на въззивното решение,посочения такъв в т.1,а именно:
“ При липса на представен по делото „contra letter” или документ представляващ-начало на писмено доказателство,сам по себе си факта на заплащане на дълг на продавача от страна на купувача към трето лице вместо и за сметка на пряко разплащане между страните по договор за покупко-продажба,сключен след самото заплащане,може ли да обоснове основателността на възражение по член 152 от ЗЗД.”,който въпрос е решаван противоречиво от съдилищата,като се сочат решения на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК- решение по гр.д.№4929/2007г,І го,решение по гр.д.№6410/2007г.,Vго,решение по т.д.№19/2008г.,ТК,ІІто,решение по гр.д.№4699/2007г,ІVго и решение по гр.д.№4816/2007г.,ІІго,които са приложени към изложението на касаторите.В същата точка от изложението е цитирана задължителна практика на ВКС,постановено по реда на член 290 от ГПК,която касационния съд намира за неотносима към изложените решаващи мотиви,обусловили правните изводи на въззивния съд.
Формулираните в точка втора и трета/римско пет/ от изложението на касатора,като материалноправни въпроси,всъщност са по същество на спора и се отнасят до преценка на съда относно същите.
В точка четвърта касаторите поставят като материалноправен въпрос/цитирам/:
„Ако процесната покупко-продажба е сключена между страните след пълното заплащане на задълженията на продавачите към третото лице-банка от страна на купувачите,може ли процесната продажба да бъде съглашение между страните по един договор за начина на обезпечение ,различевн от закона,разрешен в противоречие с практиката на ВКС,като се прилага решение на ВКС постановено по реда на член 290 от ГПК.
Във втората част от изложението на касатора са формулирани процесуалноправни въпроси,в няколко точки,за които касационният съд намира,че не са относими към решаващите изводи на съда по постановеното въззивно решение.
С оглед изложеното,касационният съд счита,че е налице основанието,предвидено в член 280 ,ал.1,т.2 от ГПК,произнасяне по правен въпрос,разрешаван противоречиво от съдилищата,посочен в точка първа на римско пето от изложението,а именно-при липса на обратен документ или начало на писмено доказателство може ли страната по сделката да доказва нейната привидност с други доказателствени средства.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №21/05.02.2013г. на Варненски апелативен съд,постановено по в.гр.д.№558/2012г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба.
Да се изпрати съобщение до касаторите М. Г. Б. и С. Г. Б., лично и чрез пълномощниците им адвокат Д. П. и Л. П.,в едноседмичен срок от получаването му да внесат по сметка на ВКС такса в размер на 721 лева,съгласно член 18,ал.2,т.2 от Тарифата за държавни такси,събирани от съдилищата по ГПК,и представят документ за внасянето й по делото,като в противен случай касационната жалба ще им бъде върната.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичане на срока.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: