О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
София, 28,04,2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 79 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 30289/7. ХІ.2008 г. на едноличния търговец С. М. И. от София, осъществяващ стопанска дейност с фирмата „С. М С. ”, подадена чрез процесуалния му представител адв. К от САК, против въззивното решение № 353 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Д, от 26.ІХ.2008 г., постановено по гр. д. № 2037/2008 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СРС, ГК, 28-ми с-в, от 11. ХІІ.2007 г. по гр.д. № 15928/07 г. С последното ЕТ-настоящ касатор е бил осъден в бързото пр-во по чл. 126а, ал. 1, б. „в” ГПК /отм./ по предявен от „Д-к ц. ХХІІ-София” ООД иск с правно основание по чл. 233, ал. 1, изр. І-во ЗЗД да опразни недвижим имот, представляващ един лекарски кабинет № 10а, находящ се на първия етаж от сградата на ул. „Н” № 9 в гр. С., който му бил предоставен за временно ползване по вече прекратен наемен договор, сключен между страните по спора на 3.ІІ.2004 г., както и на основание чл. 64, ал. 1 ГПК /отм./ Е. да заплати на ищцовото ООД-бивш негов наемодател съдебно-деловодни разноски в размер на 830 лв., общо за двете инстанции.
Оплакванията на касатора Е. С. И. са за необоснованост, незаконосъобразност и за постановяване на обжалваното въззивно решение на СГС при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила: основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неговото касиране като неправилно. Поради това И. претендира отменяване на атакуваното решение и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който облигационният иск за опразване на наемано помещение да бъде отхвърлен – като неоснователен и недоказан, като в тази връзка му бъдат присъдени всички направени съдебно-деловодни разноски.
Ответното по касация „Д-к ц. ХХІІ-София” ООД писмено е възразило по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК чрез процесуалния си представител адв. В от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените в касационната жалба на Е. С. М. И. от София оплаквания.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на Е. С. М. И. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима. По отношение на същата е налице приложно поле на касационното обжалване в хипотезата на релевираната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК и поради това тя ще следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Съображенията в подкрепа на такъв извод са следните:
В нарочното си изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът И. обосновава приложното поле на касационното обжалване с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, твърдейки, че съществените материалноправни въпроси, по които СГС се е произнесъл с атакуваното свое въззивно решение, били два:
1/ „Дали управителите на преобразувани по реда на ЗЛЗ публични здравни заведения за извънболнична помощ в еднолични търговски д-ва, при сключване на договори за отдаване под наем на тяхно движимо и/или недвижимо имущество действат като лица, извършващи дейност на обикновено управление или действат като представители по закон на търговеца-собственик на имуществото”. С отговора на този въпрос, по който липсвала установена съдебна практика, според касатора, би се създала яснота за какъв срок би могъл да бъде сключен наемен договор между лечебни заведения, регистрирани по ТЗ и в този смисъл въпросът бил от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото;
2/ „Дали правото на сключване на договор по чл. 102, ал. 4 ЗЛЗ за лицата по ал. 3 от същата разпоредба е обвързано със срок и дали може да се упражнява повече от един път”.
За да уважи иска с правно основание по чл. 233, ал. 1, изр. І-во ЗЗД срещу ЕТ-настоящ касатор въззивната инстанция е приела, че след като спорът между страните е конкретизиран върху това пролонгирано ли е било действието на наемното правоотношение помежду им и след изтичането на 3-годишния срок на процесния наемен договор, сключен помежду им на 3.ІІ.2004 г., то клаузата по чл. 4 от същия, възпроизвеждаща частично правилото на чл. 236, ал. 1 ЗЗД за мълчаливото продължаване на договорната връзка за още един такъв срок /от 3 години/, била нищожна: поради заобикаляне разпоредбата на чл. 229, ал. 2 ЗЗД. По този начин решаващите правни изводи на Софийския градски съд са обусловени от ключовата за изхода на делото негова преценка, че управителят на ищцовото ООД можел да извършва само действия на обикновено управление, което в действителност представлява същественият материалноправен въпрос, по който въззивната инстанция се е произнесла с решението си. Това, че същият този въпрос е релевантен за точното прилагане на закона, но така също и от значение за развитието на правото следва веднъж от положението, че по своята правно-организацоиннна форма наемодателят всъщност е бил еднолично търговско д-во с ограничена отговорност към датата на сключване на процесния наемен договор от 3.ІІ.2004 г., който негов статут е произтичал ex lege от разпоредбата на чл. 102, ал. 1 ЗЛЗ и затова по отношение управлението му приложение е следвало да намери специалното правило на чл. 147 ТЗ, а – на второ място – понеже качеството на търговец /по смисъла на чл. 56 ТЗ/ е имало и физическото лице-настоящ касатор. В този смисъл последвалото в хода на бързото исково производство в двете съдебни инстанции развитие на правото, изразено в ЗИДЗЗД (Обн. ДВ, бр. 92 от 13. ХІ.2007 г.), което има за свой резултат това, че когато един договор за наем е по съдържанието си търговска сделка, той може да бъде сключен и за срок, надхвърлящ 10 години, рефлектира върху точното прилагане на онези разпоредби в общия и в специалния материален закон, които, от една страна, имат отношение към търговските сделки, а – от друга, към обема правомощия на управителя на всяко едно преобразувано в ЕООД публично здравно заведение при сключване на наемни договори по реда на чл. 102, ал. 4 ЗЛЗ. По този съществен материалноправен въпрос няма съдебна практика и затова в случая е налице приложно поле на касационното обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 353 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Д,от 26.ІХ.2008 г., постановено по гр. д. № 2037/08 г.
У К А З В А на касатора Е. „С. М- С. ” със седалище и адрес на управление в гр. С.,ул. „К” № 14, ет.ІV, ап. № 1* от съобщението да внесе по с/ка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. /петнадесет лева/ и в същия срок да представи препис от банковото бордеро в канцеларията на този съд, КАТО В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ КАСАЦИОННАТА МУ ЖАЛБА ЩЕ БЪДЕ ВЪРНАТА.
След надлежното внасяне на така определената държавна такса, делото да се докладва на председателя на Първото отделение от Търговската колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Продължение от диспозитива на определението на ВКС, Търговска колегия, І-во отделение, постановено по търг. дело № 79 по описа за 2009 г.