Р Е Ш Е Н И Е
№ 257
С. 13.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на шести декември през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ : МАЙЯ РУСЕВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2436 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Славей Н. Б., чрез назначения особен представител адвокат К. против въззивно решение № 304 от 2.03.2016г. по в.гр.д. № 2654 по описа за 2015г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 2958 от 10.08.2015г. по гр.д. № 21114/2014г. на Пловдивски районен съд за уважаване на предявения иск по чл.61 ал.1 ЗЗД до размер на 17 232лв. от 17 628.17лв., приспадаща се част от стойността на СМР и подобрения, направени в постройката в дъното на дворното място и са присъдени разноски. Искането на касатора е за отмяна на акта като необоснован и постановен при липса на мотиви или за обезсилването му поради произнасяне по непредявен иск и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявения иск.
В съдебно заседание от страните не се явяват и не се представляват.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното :
Спорът е висящ досежно иска, квалифициран от въззивния съд по чл.61 ал.1 ЗЗД за приспадащата се част от стойността на СМР и подобрения, направени в постройката в дъното на дворното място. В доклада по делото /на стр.82/, първоинстанционният съд е приел, че досежно извършения ремонт на паянтовата постройка в двора, е сезиран с иск по чл.59, във вр. с чл.61 ал.2 ЗЗД. Същият, като е обсъдил, че СМР са извършени по силата на договор за изработка от 28.01.2010г., от трето лице /ищцата е придобила дял в имота едва на 20.08.2010г./, което не е било упълномощавано, съдът е приел, че отношенията между страните следва да се уредят по ЗЗД, а не по ЗС. Счел е за неоснователно възражението на ищцата, че приложимият ред е по чл.61 ал.2 ЗЗД – за водене на чужда работник от съсобственик към съсобственик, като подобренията са предприети и в собствен интерес, доколкото към момента на извършване на СМР страните не са били съсобственици, поради което и не е присъдил по-малката сума измежду направените разноски и увеличената стойност на имота.
Във въззивната жалба са били наведени възражения, че ремонтът не е бил необходим, полезен и уместен /ответникът е бил съсобственик на селскостопанска постройка, а не на такава за живеене, в каквато е била превърната от ищцата/, че същият не е давал съгласие за извършването му и може да отговаря само до размера на обогатяването, както и че разходите за СМР са завишени /несъразмерно по-високи от реалните пазарни цени/, не е доказано извършването им /преди или след сключване на договора/ и че са извършени то ищцата в собствен интерес, след придобиване на идеални части от имота /в какъвто смисъл има нейни изявления по делото/. Твърдял е неправилна преценка на ангажираните по делото доказателства и липса на произнасяне по направените оспорвания.
Настоящият съдебен състав констатира, че така направените възражения не са обсъдени от въззивния съд. В постановения от него акт, същият не е извършил самостоятелен анализ на ангажираните по делото доказателства, не е обсъдил нито един наведен довод и не е изградил свои собствени фактически и правни констатации, съответно не е дал самостоятелно разрешение на правния спор, с който е сезиран. Изцяло е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, като общо е посочил, че „претенцията е основателна и следва да бъде уважена”.
С определение № 618 от 30.09.2016г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, пред вид констатирано противоречие с представени от касатора решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК с № 17 от 23.07.2014г. по гр.д.№ 811/2012г. на ІІ т.о., № 73 от 21.08.2015г. по гр.д.№ 4704/2014г. на ІV гр.о., № 134 от 30.12.2013г. по гр.д.№ 34/2013г. на ІІ т.о., по въпроса: Когато препраща към мотивите на първоинстанционното решение, съгласно разпоредбата на чл.272 ГПК, длъжен ли е въззивният съд да обсъди събраните по делото доказателства и изложените във въззивната жалба доводи за неправилност?
По така поставеният въпрос, настоящият съдебен състав споделя даденото в цитираната практика разрешение, съгласно което мотивите на второинстанционното решение не следва да се изчерпват само с констатация за правилността на обжалвания съдебен акт, а трябва да съдържат и изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценка на доказателствата, доводите и възраженията и собствени изводи по приложението на закона. Съгласно указанията в т. 19 от ТР № 1/4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС -правораздавателна дейност на въззивната инстанция е тъждествена с тази на първата, представлява нейно продължение и изисква извършване в същата последователност на всички процесуални действия, насочени към постановяване на решението по съществото на спора, включително и квалифициране на спорното право. Във всички случаи, въззивният съд следва да обсъди защитните тези на страните във връзка със събраните доказателства и да изложи собствени мотиви за основателност или неоснователност на иска, в съответствие с разпоредбата на чл.236 ал.2 ГПК и изискванията на ППВС № 1/1953г. за мотивираност на съдебния акт. Предвидената в чл.272 ГПК възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция, в случаите когато потвърждава нейното решение, не освобождава въззивния съд от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на очертаните във възизвната жалба предели. Липсата на подобни мотиви изключва възможността на настоящия състав да извърши проверка и налага отмяна на постановения въззивен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да се произнесе по съществото на спора след като съобрази всички направени възражения и изложени доводи включително и тези, съдържащи се в подадената въззивна жалба.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 304 от 2.03.2016г. по в.гр.д. № 2654 по описа за 2015г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 2958 от 10.08.2015г. по гр.д. № 21114/2014г. на Пловдивски районен съд досежно предявения иск по чл.61 ЗЗД за сумата 17 628.17лв., приспадаща се част от стойността на СМР и подобрения, направени в постройката в дъното на дворното място и ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд за ново разглеждане в тази част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.