Р Е Ш Е Н И Е
№ 257
София, 23.03.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№734 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, вр.чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на С. о. – район И. срещу решение от 14.11.07г. по гр.д. №1023/05г. на Софийски градски съд, ІІ-Д с-в.
В жалбата е изложено оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение на процесуалния закон, изразяващо се в необсъждане на важни обстоятелства по делото.
Ответникът в производството – К. „С” оспорва жалбата. Представя писмен отговор, в който развива доводи за приложението на чл.2, ал.3 /отм./ от ЗОС, на който се е позовал и въззивният съд.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., счита жалбата за процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С обжалваното решение състав на Софийски градски съд е отменил решението от 22.11.04г. по гр.д. №17026/03г. на СРС, 48 с-в и е уважил предявения иск по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ – приел е за установено по отношение на С. о. , че кооперация „С” е собственик на павилион от 17,60 кв.м., находящ се на границата с УПИ *, кв.4 по плана на „Н”, под новопроектирана улица, заедно с необходимата прилежаща площ от 42,08 кв.м. за функциониране на павилиона, очертана в скицата от 27.04.04г. с буквите Е Г И К Е към заключението на вещото лице, представляващо неразделна част от решението.
Въззивният съд е приел, че процесният павилион е строен преди около 40 г. със средства на РПК „Н”, а през 1987г., при разделяне и образуване на кооперацията-ищец, е бил включен в нейното имущество. Тъй като строителството е извършено преди 13.07.91г., съгласно чл.2, ал.3 /отм./ от ЗОС сградата и прилежащия терен са станали собственост на кооперацията. Това придобивно основание не изисква нито учредяване на право на строеж, нито редовни строителни книжа при изграждане на постройката. Отмяната на ал.3 на чл.2 от ЗОС не води до отмяна на вече придобити права, още повече предвид разпоредбата на §26 от ПЗР към ЗИД на ЗК /ДВ бр.41/2007г./, според който кооперациите могат да искат деактуване на построените от тях до 13.07.91г. сгради. Прието е, че кооперацията не е загубила правото си на собственост с отреждане на мястото за улица. Това отреждане създава възможност за общината да проведе отчуждително производство, но не и да отнеме от кооперацията правото и на собственост.
Решението е неправилно.
Основателно е оплакването в касационната жалба, че въззивният съд не е съобразил всички обстоятелства, които са от значение за постановяване на правилно решение по съдебния спор. Изяснено е по делото, че процесният павилион е с площ от 17,60 кв.м., изграден е от метална конструкция, с външни стени от ламарина, вътрешни от дървени плоскости и покрив от ламарина. Монтиран е към прилежащия терен посредством циментова настилка. Няма данни да са издавани строителни книжа за построяването му. По действащия регулационен план попада върху терен, за който е предвидено изграждането на улица.
Въззивният съд е следвало да обсъди тези данни по повод възражението на ответника, направено още в първата инстанция, че павилионът представлява временна постройка по смисъла на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./, която няма постоянен градоустройствен статут и поради това за нея и за прилежащия терен не следва да се прилага разпоредбата на чл.2, ал.3 от ЗОС. Действително, по делото няма данни какви са били предвижданията на регулационния план, който е действал при изграждането на павилиона, за да се прецени дали той действително е временна постройка, както счита ответникът, или напротив – че павилионът е изграден съобразно предвиждането на плана за този терен и има траен градоустройствен статут. Изясняването на тези обстоятелства изисква специални знания и затова съдът е следвало да назначи техническа експертиза, дори и без да е имало такова искане от страните – т.11 от ТР №1/17.07.01г. на ВКС. В случай, че процесната постройка действително е имала временен статут, както твърди ответникът, това обстоятелство ще има съществено значение за придобивното основание, на което се позовава ищецът и следва да бъде съобразено от съда при преценката за основателността на предявения иск. Това налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.3 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV ГО,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 14.11.07г. по гр.д. №1023/05г. на Софийски градски съд, ІІ-Д с-в.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: