Решение №257 от 27.7.2009 по гр. дело №1129/1129 на 5-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          
 
Р Е Ш Е Н И Е
 
№..257
 
гр.София,27.07.  2009 година
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,   Второ гражданско отделение в съдебно заседание на шестнадесети април   две хиляди и девета  година в  състав:
 
                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕЛСА ТАШЕВА
                                              ЧЛЕНОВЕ:    ЗЛАТКА РУСЕВА
                                                                        КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
                                                                                                                           
                 със секретар   Ани Давидова
изслуша    докладваното  от   
председателя        (съдията)    ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско  дело     под №     1129/2008 година
 
Производството е по чл.218а, във вр. с чл.218б, б.”в” ГПК/отм./, образувано по касационната жалба на ЕТ”Д”, представляван от Д. Л. П. от гр. В. Т. срещу решение № 539 от 11.01.2008 год. по гр.дело № 697/2007 год. на Великотърновския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, затова се настоява за отмяната му.
Ответникът по касационната жалба „Е”ООД, със седалище гр. С. изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение, като му се присъдят направените за касационното производство разноски.
 
Ответникът „З”А. , със седалище гр. В. не изразява становище по касационната жалба.
Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.218в, ал.1 и 2 ГПК/отм./, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение № 292/13.04.2007 год. по гр.дело № 1* по описа за 2006 год. на Районен съд-Велико Т. , с което е отхвърлен иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, решаващият съд изцяло е споделил правните изводи за неговата неоснователност и недоказаност. Констатирано е по делото, че между „З”А. , Г. и ЕТ”Д”, В. Т. има сключен предварителен договор, с дата 10.06.2004 год. и предмет – продажба на 175 кв.м., по чл.15, ал.3 ЗУТ. След сключването на предварителния договор на 10.06.2004 год., но преди предявяването на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД за неговото обявяване за окончателен, по силата на образуваното срещу продавача „З”А. изпълнително дело № 84/2002 год. и постановление за възлагане на недвижим имот, ответникът „Е”ООД, София е придобил в собственост недвижимия имот УПИ * в кв.16, с посочени в него сгради в гр. В. Т. и включващ и площта от 175 кв.м., предмет на предварителния договор. Съдът е установил, че исковата молба за обявяване на предварителния договор за окончателен е вписана на 17.05.2006 год., постановлението за възлагане на недвижим имот е от 29.11.2005 год., а издаденият, въз основа на него констативен нотариален акт № 1675/2005 год. е вписан на 21.07.2005 год., поради което е обоснован извод, че ответникът „Е”ООД, София към момента на предявяване на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД е вече собственик на процесния имот. Тъй като по предварителния договор продавач на имота е ответникът „З”А. , но към момента на предявяване на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД той не се легитимира вече, като собственик, е мотивиран извод за отсъствие на предпоставките за обявяване на предварителния договор за окончателен.
Въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон и правните изводи са обосновани при изяснена фактическа обстановка, поради което не се налага отмяната му.
Всички касационни доводи, касаещи запазеното право на собственост върху предмета на предварителния договор в патримониума на ответника „З”А. , към момента на предявяване на иска по чл.19, ал.3 ЗЗД са неоснователни, с оглед значението на вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД, съгласно разпоредбата на чл.114, ал.2 ЗС, според която придобитите вещни права и наложени възбрани след вписването не могат да се противопоставят на ищеца. В конкретния случай имотът е придобит от ответника „Е”ООД преди вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД-на 17.05.2006 год. и се легитимира като собственик, както с постановлението за възлагане на недвижим имот от 29.11.2004 год., така и с нот.акт № 1* от 21.05.2005 год., които са противопоставими на касатора.
По тези съображения искът на касатора не може да бъде уважен, защото не е налице важната предпоставка, изискваща се от чл.298, ал.1 ГПК/отм./, а именно отчуждителят не е собственик на имота, в какъвто смисъл е и постоянната съдебна практика на касационния съд.
Водим от горното касационният съд намира за неоснователна касационната жалба, която остави без уважение и постанови в тежест на касатора разноските, в размер на 300 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, направено от ответника „Е”ООД, затова
Р Е Ш И:
 
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 53/11.01.2008 год. по гр.дело № 697 по описа за 2007 год. на Окръжен съд-Велико Т.
ОСЪЖДА ЕТ”Д”, със седалище гр. В. Т. да заплати на „Е”ООД, със седалище гр. С. разноски за касационното производство, в размер на 300/триста/лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
 
 
 
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top