О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
[населено място], 09.05.2017г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април ,през две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 687 /2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на ЗД [фирма] против решение № 1914/14.10.2016 год. по т.д.№ 3453/2016 год. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 616/06.04.2016 год. по т.д.№ 3249/2015 год. на Софийски градски съд . С потвърденото решение е уважен предявеният от [фирма] иск с правно основание чл208 ал.1 КЗ /отм./, като касаторът е осъден да заплати на ищеца застрахователно обезщетение, с оглед настъпил застрахователен риск „пожар„ , на основание застрахователен договор клауза „ Автокаско „ , обективиран в застрахователна полица № [ЕГН] , сключен между [фирма] и ЗД [фирма], в правата по който ищецът твърди,че е встъпил, на основание чл.212 ал.1 КЗ /отм./, с придобиване собствеността върху застрахованата вещ. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.212 ал.1 КЗ / отм./ , досежно извода за доказана активна материалноправна легитимация на [фирма] , да претендира обезщетението.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.280 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, съобразно наведените касационни доводи за неправилност на въззивното решение , ограничени до приложението на чл.212 ал.1 КЗ / отм./, настоящият състав съобрази следното :
Застрахователният договор е сключен между трето за производството лице и ответника, което трето лице се явява лизингодател на лизингодателя на ищеца / сублизинг / . Договорът за сублизинг е прекратен и правото на собственост върху лизинговия автомобил прехвърлено от това трето лице / страна по застрахователното правоотношение , като носител на застрахователен интерес, в качеството си на собственик на вещта / на ищеца – [фирма]. Застрахователното събитие – пожар – е настъпило при действието на застрахователния договор / с период на покритие 29.11.2012 год. – 28.12.2013 год. / – на 26.08.2013 год. , но договорът за прехвърляне на собствеността върху автомобила е сключен след 28.12.2013 год. – на 24.10.2014 год. .
За да уважи предявеният иск и присъди застрахователно обезщетение в размер на 21 330 лева, въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния, че с оглед чл.212 ал.1 КЗ / отм./, с прехвърляне на собствеността върху автомобила, ищецът е встъпил в правата по застрахователния договор , след като друго не е уговорено.Следователно и в срока за погасителна давност,приложим за вземането, ищецът е легитимиран да го получи от ответника застрахователното обезщетение, след като и с изрично писмо застрахователят е бил уведомен за прехвърлянето на собствеността .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК , касаторът формулира следния въпрос : „ Когато МПС е прехвърлено на застрахованото лице , но след изтичане на срока на застрахователния договор / сключен от праводателя му – конкретизация на състава / , приложима ли е разпоредбата на чл.212 ал.1 КЗ / отм./ по отношение приобретателя на автомобила и придобива ли той правото на вземане от застрахователно обезщетение по договора за застраховка, който вече е прекратен, с изтичане на срока за който е бил сключен ? „
Въпросът удовлетворява изискването за правен, тъй като е включен в предмета на спора и обусловил решаващия извод на въззивния съд, за доказана активна материалноправна легитимация на ищеца да претендира търсеното с иска застрахователно обезщетение. Въпросът е обоснован с допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – поради противоречие на въззивното с друго влязло в сила решение – казуална съдебна практика – № 1771 по гр.д.№ 4802/2013 год. на Софийски апелативен съд. Със същото е прието тъкмо обратното – че ако прехвърлянето на собствеността върху застрахования автомобил следва изтичането на срока на застрахователния договор с обект същия, приобретателят не встъпва в застрахователното правоотношение по силата на чл.212 ал.1 КЗ / отм./, тъй като нормата урежда автоматично встъпване, с оглед преминаването на застрахователния интерес от застрахования собственик в последващия приобретател на вещта, само по отношение на действащи към момента на правоприемството застрахователни договори.
Предвид обоснованост на общия и допълнителен селективни критерии по чл.280 ал.1 ГПК, касационното обжалване следва да се допусне по така формулирания правен въпрос.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1914 / 14.10.2016 год. по т.д.№ 3453/ 2016 год. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на ЗД [фирма], в едноседмичен срок от уведомяването, да представи доказателство за платена по сметка на Върховен касационен съд държавна такса , в размер на 426,60 лева.
След постъпване на доказателство за плащането или изтичането на срока, делото да се докладва на Председателя на І т.о. – за насрочване или на състава – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :