О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
София, 15.03..2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 02.03.2010 две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1349/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. Х. С.,М. Х. Е.,Г. Х. П.,В. Д. К.,Ц. Д. Н. и Г. Х. Ч. против решение №ІV-38 от 21.04.2009г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. №938/2008г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение №95/30.09.2008г. по гр.д.. №420/2007г.,като е отхвърлен иск с правно основание член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ.
В подадената касационна жалба вх. №8540/17.06.2009г.,касаторите заявяват,че произнасянето на съда по материалноправния въпрос относно момента на възникване правото на собственост върху предоставените на общия наследодател на страните А.15.02.1945г.,за оземляване имоти, на основание член 4 от Закона за селско-стопанското настаняване на бежанците,чрез средствата на заема,отпуснат със съгласието на О. на народите,е решен в противоречие с посочените и приложени решения на тричленни състави на ВКС,постановени по реда ГПК/отменен/,основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.2 от ГПК/съобразно т.3 от Тълкувателно решение №1/2009г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСТГК на ВКС/,както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото-основание за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба Д. А. П.,В. К. П.,Д. К. П.,Я. Ковачева С. и М. К. Б. в писмения си отговор считат,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
За да обосноват наличието на хипотезата на член 280 ал.1 т.2 от ГПК,касаторите се позовават на решение №471/02.05.2007г. по гр.д. № 445/2006г. по описа на ВКС,Іго,по приложението на член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ,член 3 и член 8 от Закона за селско-стопанското настаняване на бежанците чрез средствата на заема отпуснат със съгласието на обществото на народите от 1926г./ЗСНБЧСЗОСОН/,член 21 от Закона за наследството от 1889г.,според което собствеността върху земите,посочени в член 3 от горепосочения закон,се придобива от момента на настаняването. Изводи в същия смисъл се съдържат и в мотивите на приложеното от касаторите решение №1179/27.11.2008г. по гр.д. №3974/2007г. по описа на ВКС,ІVго.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е приел,че преминаването на собствеността по силата на самото предоставяне на земите на бежанците по член 3 от ЗССНБ не е безусловно,а се свързва с изпълнение на задължението за изплащане стойността на имотите им оценени по ред,определен със закона,като се позовава в тази връзка на член 50 и член 58 от този закон,свързани със задължението бежанците да сключат договор за заплащане на стойността на имотите им на държавата,по определен ред и в определен срок,член 60 ограничаващ правото им на разпореждане с тях,както и последващата Наредба-закон за облекчаване на бежанците,настанени по реда на ЗСННБ/обн. Д.в.бр.201/1937г./-член 11 от която предвижда,че бежанци,отказали да изповядат нотариални актове за собственост се считат за доброволно отказали се от облагите на закона,като имотите им се изземват по административен ред от ГДДД,член 14 от същата,уреждащ последиците при хипотезата ако оземленият почине преди снабдяването му с нотариален акт. Съдът при преценката на доказателствата по делото и представената преписка по оземляване на наследодателя А е констатирал,че към момента на смъртта си,последният не се е снабдил с нотариален акт по реда на ЗССНБ,което е било направено от децата му С. и Т. ,съобразно цитираната разпоредба на член 14 от Наредбата-закон и собствеността е прехвърлена само на част от семейството на оземления бежанец,тъй като първите две деца на последния Х. и Д. , към този момент били оземлени на самостоятелно основание ,като членове на отделни семейства,за което съдът се е позовал на данните по документи,издадени от ДСК в периода 1956-1957г.,необходими за снабдяване с нотариален акт за процесните имоти,изпратени за неговото изповядване,до което издаване на констативен нотариален акт не се е стигнало,поради неявяването пред нотариуса. При това положение съдът е стигнал до крайния извод,че към момента на колективизацията на земите през 50 те години на изминалия век процесната земеделска земя е била собственост само на три от децата на общия наследодател-Д. ,Слава и Т. ,поради което е отхвърлен иска по член 14 ал.4 от ЗСПЗЗ.
С оглед на постановеното от съда по правния въпрос от значение за изхода на делото,изложените доводи във въззивното решение в тази връзка,както и разрешаването на този въпрос по приложените съдебни актове на ВКС,постановени по реда на отменения ГПК,касационният съд намира,че са налице основанията на член 280 ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
По отношение на твърдението за наличие на основанието, предвидено в т.3 на ал.1 на член 280 от ГПК,освен цитирането на текста на тази разпоредба от закона,в изложението на касаторите не са посочени никакви аргументи,поради което касационният съд приема,че не е налице тази хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І* от 21.04.2009г. на Бургаски окръжен съд,постановено по гр.д. №938/2008г. по описа на същия съд.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ касационната жалба.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите М. С. ,М. Е. ,Г. П. ,В. К. ,Ц. Н. и Г. Ч. ,да представят доказателства за внесена държавна такса в размер на 120 лева по сметка на ВКС,съгласно член 18 ал.2 от Т. за държавните такси,които се събират по ГПК.
ДЕЛОТО да се докладва след изтичане на срока.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: