3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 258
гр. София, 27 юни 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди и дванадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева
2. Жанина Начева
при секретаря …… Н. Цекова …………………………………….. в присъствието на прокурора ….. Колова …………………………….. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ………………………………………. наказателно дело № 738 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия А. А. против присъда № 56 от 12.03.2012 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 390/2011 г.
В жалбата са отбелязани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК. Твърди се, че присъдата е постановена при грубо нарушение на правата на подсъдимия, тъй като е осъден за престъпление, за което не му е било повдигнато обвинение, съответно и не се е защитавал. Направено е искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 56 от 12.03.2012 г. по в. н. о. х. д. № 390/2011 г. Великотърновският апелативен съд е отменил оправдателна присъда № 4 от 18.01.2010 г. на Русенския окръжен съд по н. о. х. д. № 386/2009 г. и е признал подсъдимия А. А. за виновен в това, на 8.07.2007 г. в гр.Р. да е нарушил разпоредбата на чл. 11б вр. чл. 10а, ал. 3 от Валутния закон и на чл. 2, ал. 2 вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 10/2003 г. на БНБ за износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия с и от тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от Валутния закон, като не е декларирал пред митническите органи 250 000 евро с равностойност в български лева от 488 957, 50 лева и предметът на престъплението е в особено големи размери, поради което и на основание чл. 251, ал. 1 НК е наложено наказание от две години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Подсъдимият е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 253, ал. 2 НК.
На основание чл. 251, ал. 2 НК предметът на престъплението е отнет в полза на държавата. Зачетено е предварителното задържане на подсъдимия. На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение условното наказание от една година лишаване от свобода по н. о. х. д. № 484/05 г.
Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В нея се преповтарят доводите, формулирани по идентичен начин и пред въззивния съд. В мотивите на присъдата те са получили подробен и законосъобразен отговор. Въззивният съд основателно е констатирал, че обвинителният акт съдържа всички факти и обстоятелства, надлежно предявени на подсъдимия, по които той е имал възможност ефективно да се защитава. Фактическото обвинение не се отличава съществено от фактите, възприети от въззивния съд, че на 8.07.2007 г. подсъдимият А. А. се качил на автобус по линия Б. – И. с дипломатическо куфарче, съдържащо инкриминираната сума от 250 000 евро. На българската граница всеки от пътниците бил запитан поотделно на румънски и турски език дали има стоки или пари за деклариране над 10 000 евро. След като пътниците, включително и подсъдимият, не заявили стоки или пари, подлежащи на деклариране, била извършена митническа проверка, при която се установило наличието на 250 000 евро в куфарчето на подсъдимия. Ето защо съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение с преквалификацията на деянието в по-леко наказуемото престъпление по чл. 251, ал. 1 НК. Делото е било разгледано от инстанциите по същество (от първоинстанционния и от въззивния съд) и в този аспект също неоснователно се претендира нарушено право на защита на подсъдимия.
Великотърновският апелативен съд обстойно е разгледал и останалите възражения. Приел е за установено, че конкретната проверка е била извършена от група, чийто състав е включвал служителите на митническото управление в гр.Р. – св. М. и св. К. и законосъобразно е констатирал нарушенията на митническото законодателство от подсъдимия. В рамките на фактическите положения, изведени без съществени процесуални нарушения, деянието покрива съставомерните признаци на престъплението по чл. 251, ал. 1 НК в обективно и субективно отношение. Затова от гледна точка на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК няма нарушение – материалният закон е приложен правилно. Присъдата на въззивния съд следва да бъде оставена в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 56 от 12.03.2012 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 390/2011 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: