О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№259
София, 16.05.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
КРАСИМИР ВЛАХОВ
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 64 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 2951 от 18.08.2017 г. на Л. И. К., Н. И. К. и С. И. К. чрез пълномощника им адвокат И. Д.-Н. против решение № 3815 от 14.07.2017 г., постановено по гр.д. № 351 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е отменено решение № 849 от 31.01.2017 г. по гр.д. № 487/2012 г. на Районен съд-Благоевград и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Н. И. К., Л. И. К. и С. И. К. /тримата наследници на И. П. К./ против В. С. Л., Х. С. Л., К. А. Л., Д. К. Л., А. К. Л., Ж. М. А., Г. Д. Ц.-М., К. Д. Д.-А., Д. В. Д. и Л. Н. Д. /всички наследници на Х. С. Л./ иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване на владението на земя /лозе/ с площ 570 кв.м., находяща се в [населено място], местността „К. дере“, имот парцел № 2187 от кадастралния план, изработен 1996 г., съставляващи част от имот от 3489 кв.м. с идентификатор 04279.310.3460.
В. С. Л., Х. С. Л., К. А. Л., Д. К. Л., А. К. Л., Ж. М. А., Г. Д. Ц.-М., К. Д. Д.-А., Д. В. Д. и Л. Н. Д. не са изразили становище по касационната жалба и наличието на основание за допускане на касационно обжалване по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Ищците са основали претендираното правото на собственост на земеделска реституция, извършена с решение от 22.01.1997 г. на ПК-Б., а ответниците са оспорили иска с твърдения, че на тях е възстановено правото на собственост със заповед по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, а реституционната процедура за ищците не е завършена.
Въззивният съд е изложил съображения, че възстановяването на правата върху имоти, разположени в териториите по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ се извършва въз основа на плана на новообразуваните имоти. Решението, което общинската служба по земеделие постановява, е за признаване на правото на собственост при условията на § 4-4л; в решението се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи (чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ). Решението на ОСЗ в това производство е индивидуален административен акт със самостоятелно значение и режим на съдебен контрол, но то не слага край на процедурата, а е предпоставка за приключването й с акт на друг орган – кмета на общината. За имоти, попадащи в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, само се признава право на собственост при условията на § 4-4л ПЗР ЗСПЗЗ, като в решението се описва размерът и местонахождението на имота (местността). В тази хипотеза реституционното производство е двуфазно, като първият елемент от фактическия състав е влязло в сила решение по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, а вторият – влязла в сила заповед на кмета на общината по § 4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ за одобряване влезлия в сила ПНИ. Последната има конститутивен ефект по отношение възстановяването правото на собственост върху конкретен, определен по своите граници и площ имот. До постановяването на такава заповед, земеделската реституция като придобивен способ не е произвела годно правно действие и затова предявеният на основание решение на органа на поземлена собственост по чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ иск се явява неоснователен, поради липсата на индивидуализация на обекта. Изменената норма е материалноправна и няма обратно действие. При действието на старите разпоредби на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ решението на ПК е имало конститутивен ефект, съобразно ТР № 1/1997 г., а след изменението от 1999 г. – само установително действие.”
С измененията на ППЗСПЗЗ, приети с ДВ. бр. 18/1999 г. в разпоредбата на ал.1 няма изменение, но е изменена разпоредбата на ал.6 на чл. 18ж ППЗСПЗЗ, в смисъл, че следва да е налице влязъл в сила план за земеразделяне и одобрена Карта със съществуващи и възстановими в стари реални граници имоти, с който план и карта всеки земеделски имот получава номер, единствен за територията на страната.
При наличието на решение на ПК, което е постановено до изменението чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ /ДВ бр.68 от 30.07.1999 г./, новата правна уредба не може да засегне придобитото вече право на собственост, но въпреки решението, право на собственост не е възникнало, тъй като въпреки решението, този имот не е могъл да бъде реституиран, тъй като попада в земи по § 4 ЗСПЗЗ. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че в полза на ищците няма заповед по § 4к, ал.7 ЗСПЗЗ.
Въззивният съд е счел, че при така възникналата колизия на права след влизане в сила на плана за новообразуваните имоти и издаване на заповед по § 4к от ЗСПЗЗ в полза на праводателя на ответниците, в настоящото исково производство следва да се преценят правата на страните. Налице е спор за материалното право на собственост, чието разрешаване по пар. 4к, ал.8, т.1, пр.2 ПЗР ЗСПЗЗ е основание за изменение на влезлия в сила план на новообразуваните имоти, ако искът бъде уважен, но в конкретния случай, решението на ищците, признавателно по своя характер досежно правото да бъде възстановен имота, е предварително, тъй като ищците не са довършили процедурата по нанасяне в ПНИ. Още повече, не е спорно, че процесния имот представлява земеделска земя в терен по параграф 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Неотразяването на имота на ищците, в плана на новообразуваните имоти, обуславя довод, че решението им е предварително и не обуславя довод за налично право на собственост. Ищците не се легитимират като собственици, тъй като реституцията в тяхна полза не е завършена.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите считат, че въззивното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по осъдителен иск по чл.108 ЗС вместо по предявения установителен иск за собственост, евентуално са налице основания за допускане на касационно обжалване по въпросите:
1) дали решенията на поземлените комисии, сега ОСЗ, с които се възстановят в стари реални граници земи в терени по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, имат конститутивно действие, ако са постановени преди изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, ДВ бр.68 от 30.07.1999 г.
2) възникнало ли е право на собственост върху имот, попадащ в земи по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ, за който има решение на ПК, постановено до изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, ДВ бр.68 от 30.07.1999 г.
3) легитимират ли се като собственици заявителите на земеделски земи, пападащи в територии, предоставени за ползване по актове на МС, когато с решения на ПК, постановени при първоначалната редакция на § 4к ПЗР ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост върху имот по кадастрален план, за който няма данни да е одобрен по реда на ЗЕК и към решението не е издадена скица
4) какво е правното действие на решение на поземлената комисия за ъзстановяване на собствеността, което не е придружено със скица
5) представлява ли част от възстановителната процедура нанасянето на имот по ПНИ, когато същата е приключила с възстановително решение по реда на чл.14 ЗСПЗЗ в редакцията му до изменението на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ с ДВ бр.68 от 30.07.1999 г.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по искане за предаване владението на процесния имот с цел преценка допустимостта му, доколкото с определение от с.з. на 29.09.2016 г. районният съд е допуснал изменение на иска чрез преминаване от осъдителен иск по чл.108 ЗС към установителен иск за собственост.
Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта с която съдът се е произнесъл по искането за установяване на правото на собственост по поставените материалноправни въпроси, които следва да бъдат обобщени с оглед правомощията на съда, изяснени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т.1 до въпросите: как се преценява дали решение на поземлена комисия, постановено в първоначалната редакция на § 4к ПЗР ЗСПЗЗ преди изменението с ДВ бр.68 от 30.07.1999 г. има конститутивно или декларативно действие и при възстановяване правото на собственост върху имот в територия по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ с решение на поземлена комисия, постановено преди изменението с ДВ бр.68 от 30.07.1999 г,. има ли правно значение обстоятелството, че имотът не е нанесен в плана за новообразуваните имоти. По тези въпроси въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, на която се позовават касаторите по решение № 262 от 13.07.2012 г. по гр.д. № 944/2011 г., решение № 588 от 29.06.2010 г. по гр.д. № 1350/2009 г., решение № 225 от 6.07.2011 г. по гр.д. № 559/2010 г., решение № 116 от 8.07.2016 г. по гр.д. № 5941/2015 г. и др., според която в редакцията на § 4к ПЗР ЗСПЗЗ преди измененията с ДВ бр.68 от 30.07.1999 г. решенията за възстановяване на собствеността имат конститутивно действия, когато земите са индивидуализирани с тъй наречените помощни кадастрални планове, дори и да няма издадена скица към решението, като правното действие на решението на органа по поземлена собственост се преценява съобразно редакцията на закона, действала към момента на постановяването му, като последващо изменение на закона не засяга вече възстановените имоти и придобити права.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3815 от 14.07.2017 г., постановено по гр.д. № 351 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Благоевград.
В едноседмичен срок от съобщението касаторите Л. И. К., Н. И. К. и С. И. К. да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
При изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване, а при изтичане на срока – на настоящия съдебен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: