О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 259
София, 20.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 17 май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 2326 /2013 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. И. Д. против решение № 302 от 15.12.2012г. по гр.д.№395/2012г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 47/21.01.2011 г. по гр.дело № 2649/2010 г. на Районен съд [населено място], с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че ищецът [фирма] [населено място] е собственик на ремарке за лек автомобил /каравана за живеене/, марка LMS CARAVAN, шаси W 0929211940L06011, ДК [рег.номер на МПС] и е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск против търговското дружество с пр. осн.чл.108 ЗС за същото ремарке за лек автомобил.
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението поради това, че ищецът вместо установителен иск за собственост е следвало да предяви осъдителен иск по чл. 284, ал.2 ЗЗД, щом съдът е приел, че се касае за отношения по договор за поръчка и отчетна сделка. Наведено е и оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – правилата за договор за поръчка, нарушение на процесуалните правила поради това, че е допуснато установяване на договор за поръчка за сделка с цена над 5 000 лв. със свидетелски показания и е възприета конструкция по косвено представителство, която е нелогична и за необоснованост на извода, че ищцовото дружество е собственик.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси/ 1. за допустимостта на решението по предявен установителен иск, когато ищеца разполага с правен интерес да предяви осъдителен иск. 2.с какви доказателствени средства е допустимо установяване на договор за поръчка с фигурата на косвеното представителство по чл. 292, ал.2 ЗЗД, когато предмет на договора е придобиване на МПС на стойност над 5 000 лв., 3.налице ли е косвено представителство по договор за поръчка с възложено действие придобиване на вещ, когато доверителят е собственик на веща и доверителят възлага на довереника да купи от него същата вещ от свое име и за своя сметка 4.възникват ли в полза на ЮЛ права по косвено представителство по договор за поръчка, ако процедурата по регистрация на ЮЛ- доверител и самата регистрация са много по-късно.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] оспорва жалбата и допускането на решението до касационен контрол. Счита, че решението е допустимо, защото веща е в негово владение и защото на практика дружеството се явява доверител. Предлага друга конструкция на отношенията си – придобиване на процесната каравана на името на касатора, но без упълномощителя и упълномощената да са желаели последиците от това.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ищецът [фирма] [населено място] е предявило установителен иск за собственост против касатора Д. И. Д. да се признае, за установено, че то е собственик на ремарке за лек автомобил /каравана за живеене/, марка LMS CARAVAN, шаси W 0929211940L06011, ДК [рег.номер на МПС] и е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск против търговското дружество с правно основание чл.108 ЗС за същата каравана за лек автомобил.
По делото се установява следното: Д. Д. е упълномощил с безсрочно пълномощно № 4809/2005 г. на 19.09.2005 г. М. С. да закупи и внесе от негово име от Германия лек автомобил и каравана за сума и модел каквито прецени, да докара в България закупените автомобили, да го представлява пред митническите власти, данъчни администрации, органи на МВР, застрахователни компании във връзка с обмитяването и регистрацията на закупените автомобили и каравана, да управлява последните на територията на страната, да подписва, продава и получава всякакви документи.
М. С. е докарала от Германия процесната каравана, видно от преведените от немски език документи. За нея е подадена митническа декларация за внос в България на името на Д. Д., чрез пълномощник, на който е наложена и административна санкция за нарушение на транзитния режим. Представен е пред въззивната инстанция договор за покупко-продажба от м. 09.2005г. между М. С., като продавач и касатора Д. И. Д. като купувач за продажба на каравана Доминант за сумата 3 000 евро, който не е оспорен като доказателство от страните. Въз основа на този договор и митническата декларация за внос в страната караваната е регистрирана в КАТ на името на Д. И. Д. на 23.09.2005г., видно от приложеното свидетелство за регистрация. Установява се, че автомобила е в държане на управителите на ищцовото дружество М. С. и П. С.. [фирма] [населено място] е регистрирано по късно след подаване на заявление на 26.06.2006г. Според твърденията на двамата управители, тъй като са германски граждани и имали намерение да регистрират по-късно търговско дружество, те купили караваната и я докарали в страната. Само формално тя била записана на името на ответника /сега касатор/. Той не е давал пари за нея. След регистриране на дружеството, той отказал да я прехвърли на ЮЛ. Д. оттеглил пълномощното с нот. покана, изпратена то М. С. на 14.09.2010г. От показанията на разпитаните свидетели С. В. Д. и Н. Х. В. се установява, че процесната каравана е закупена от М. С., че е имало някакви отношения по повод на караваната между нея и Д.. Не може да се установи дали караваната е купена със собствени средства на Д.. Втория свидетел съдействал за регистрацията на колата в КАТ. Свидетелите установяват, че Д. отказал да прехвърли обратно караваната на М. поради влошени отношения със съпругата му по повод спор за къща.
РС е приел, че поради липса на договор за продажба и защото регистрационния талон има само констатиращо действие, никоя от страните не се легитимира като собственик на основание покупка, но е приел, че ищцовото дружество е придобило автомолиба по давност, като е присъединило към давността, текла в полза на М. Стоянова, и давността, текла в полза на учреденото от нея дружество.
При първото въззивно разглеждане на делото е възприет този извод, но с Р № 154 от 03.09.2012г. по гр.д.№ 1087/2011г. на ІІ гр.о. по чл. 290 ГПК е прието, че не може да се присъедини придобвна давност, започнала да тече в полза на физическо лице към регистрираното по-късно ЮЛ-търговец. Нормата на чл. 69, ал.1 и ал.2 ТЗ не намират приложение по отношение на придобивна давност. Решението на възивната инстанция е обезсилено поради това, че съдът се е произнесъл по непредявено основание.
При новото разглеждане на делото, въззивната инстанция е приела, че е налице хипотеза на косвено представителство по договор за поръчка и са разгледани теоретично отношенията, които възникват в този случай. При подвеждане на установените юридически факти към този институт е прието, че е сключен договор за поръчка между М. С. и Д. тя да купи караваната на негово име и след регистрацията, той да й я продаде. На основание чл. 292, ал.2 ГПК е прието, че доверителят е всъщност М. С. действал от свое име и поради това правата са възникнали за него. Прието, а с отчетната сделка Д. следва да и прехвърли караваната. Тези отношения според съда се установяват от разпитаните свидетели.
Въпросът за допустимостта на предявеният иск е преклудирана още с първото касационно решение, поради което отново този въпрос не може да се повдига пред касационната инстанция. Отделно от това, караваната е във владение на управителите на ищцовото дружество, поради което те нямат правен интерес от предявяване на осъдителен иск. Затова решението не е недопустимо.
Първият поставен процесуален въпрос е: с какви доказателствени средства е допустимо установяване на договор за поръчка с фигурата на косвеното представителство по чл. 292, ал.2 ЗЗД, когато предмет на договора е придобиване на МПС на стойност над 5 000 лв. Касаторът се позовава на Р № 375/03.01.2011г. по гр.д.№ 288/2011г. на ВКС ІІІ гр.о., Р № 27/10.09.2012г. по т.д.№ 154/2010г. на ВКС, ІІ т.о. С първото решение е прието, че по аргумент от чл. 292, ал.2 ЗЗД договорът за поръчка, ако няма за предмет правни действия с вещни права върху недвижими имоти, не е необходимо да е в специална форма. Писмената форма е само за доказване, а то е допустимо с доказателствените средства в гражданския процес. Когато има за предмет договор на стойност над 5 000 лв. е в сила забраната на чл. 164, ал.1 т.3 ГПК – недопустими са свидетелски показания. С второто решение е прието, че писмената форма за доказване на договор на стойност над 5000 лв. не може да се установява със свидетелски показания. По делото е представено пълномощно от Д. за Стоянова за закупуване на караваната и е установено, че от Германия е купена такава вещ и с договор М. С. го е продала на Д., както и внос и регистрация в КАТ на караваната на негово име. Съдът обаче е приел въз основа на свидетелските показания, че доверител е Стоянова и тя е сключила договор за поръчка с Д., автомобила да бъде придобит на негово име, но след това той да й го прехвърли. Така по този въпрос се установява процедиране в противоречие с посочените решения, което е основание за допускане до касационен контрол на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
Следващия въпрос е „налице ли е косвено представителство по договор за поръчка с възложено действие придобиване на вещ, когато доверителят е собственик на веща и доверителят възлага на довереника да купи от него същата вещ от свое име и за своя сметка”. Този въпрос следва да се конкретизира и в смисъл: какви облигационни отношения са налице в случай когато упълномощеният купува движима вещ на упълномощителя, която в последствие той трябва да я прехвърли на упълномощения обратно и как следва да се докажат такива отношения – налице ли е косвено представителство в този случай. По този въпрос е налице специфика на казуса, поради което не е налице точно такава съдебна практика. Представено е решение № 375/03.01.2012г. по гр.д.№ 288/2011г., в което са разгледани правоотношенията които възникват по повод договор за поръчка за внос на лек автомобил от чужбина в страната. Това решение отговаря частично на поставения въпрос, но изводите на въззивната инстанция при разглеждане на конкретните отношения между страните са в противоречие с него. Тъй като в цитираното решение не се отговаря напълно на поставения въпрос по настоящото дело, съдът намира, че следва да отговори на поставения въпрос на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
По последния въпрос не следва да се допуска касационно обжалване поради това, че той е изключително конкретен, а при отговорът на предния въпрос ще се даде отговор и на него.
По изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване по посочени въпроси, поради което, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 302 от 15.12.2012г. по гр.д.№395/2012г. на Старозагорски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Д. И. Д..
Указва на касатора да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 117,35 лв. и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: