Р Е Ш Е Н И Е
№ 259 София, 20 май 2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА
БЛАГА ИВАНОВА
при участието на секретаря Аврора Караджова
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев
изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова
дело № 632 по описа за 2014 година.
Постъпила е касационна жалба от подсъдимия В. И. А. против решение № 168 от 21.01.2014 г., постановено по внохд № 199/13 г. на Апелативния съд – гр. Бургас, с която е заявено, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон и е необоснована. С жалбата е направено искане за оправдаване по възведеното обвинение и поет ангажимент за представяне на писмено допълнение към нея, по реда на чл.351, ал.3 НПК. С разпореждане от 11.03.2014 г. на председателя на второ наказателно отделение на ВКС, жалбата на подсъдимия е върната за привеждането й в съответствие с изискванията на чл.351, ал.1 НПК. В изпълнение на това разпореждане, в допълнение към касационната жалба не се поддържат оплакванията за нарушение на материалния закон и необосноваността, поддържа се единствено основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК с искане за приложение на чл.55 от НК и намаляване на наказанието в размер не повече от три години лишаване от свобода. Пред ВКС подсъдимият лично и защитата му поддържат жалбата с искане за намаляване на наказанието.
Гражданският ищец не се явява, редовно призован. Процесуалният му представител изразява становище за неоснователност на оплакванията.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт.
За да се произнесе ВКС взе предвид следното:
С присъда по нохд № 536/13 г. Окръжният съд-гр.Бургас осъдил подсъдимия А. на основание чл.199, ал.1, т.4 във връзка с чл.198, ал.1, чл.20, ал.2, чл.29, ал.1, б.”а” и „б” и чл.54 НК на 6 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. На основание чл.27, ал.2 НК съдът присъединил изцяло определеното наказание от 6 години лишаване от свобода към неизтърпяното наказание от 9 месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия с влязло в сила на 03.01.2013 г. определение № 1 по нохд № 285/12 г. на РС-гр.Средец. Със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати на П. А. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лева, ведно със законната лихва от 21.01.2013 г. до окончателното й изплащане. Направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимия.
С обжалваното решение, постановено по внохд № 199/13 г., образувано по жалба на подсъдимия, БАС потвърдил присъдата.
Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи:
Жалбата е неоснователна.
Не се претендира наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, а и при извършената проверка ВКС не установи съдът по същество да е допуснал нарушения на процесуалните правила, за които касационната инстанция следи служебно – тези от кръга по чл.348, ал.3, т.2-4 НПК.
С жалбата се претендира неправилно приложение на закона, по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК, без да са посочени данни в подкрепа на това основание. След връщането й за привеждане в съответствие с изискванията на чл.351, ал.1 НПК, в допълнението към касационната жалба, също не са посочени такива данни, като е подчертано, че не се поддържа заявеното с касационната жалба възражение за неправилно приложение на закона. В тази част обаче жалбата не е оттеглена надлежно – чл.352 НПК. Декларативно направеното възражение за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт няма как да получи отговор. Съгласно чл.354, ал.4 НПК решението на касационната инстанция се изготвя по правилата на чл.339, ал.1 и 2 НПК, като е длъжна да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. В конкретният случай, ВКС няма как да даде отговор на липсващи доводи/данни в подкрепа на релевираното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК.
Не е налице явна несправедливост на наложеното наказание.
Въпреки множеството съображения, изложени в подкрепа на основанието по чл.348, ал.1, т.3 НПК, така и не става ясно коя от хипотезите на чл.55 НК се претендира да е налице – многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. ВКС не установи данните по делото да позволяват положителен извод за наличието на която й да било от тях. Доводите, свързани с обема на отговорността на съучастниците на подсъдимия, реализирана по реда на особените правила по глава 29 от НПК, обективно не е обстоятелство от категорията на смекчаващите отговорността на жалбоподателя.
Поради това и правилно наказанието на подсъдимия е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона.
Неоснователно е възражението, че в нарушение на чл.56 НК като отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства са ценени и такива, взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление. Обстоятелствата, на които е поставен акцент в жалбата, намерили израз на л.6 от мотивите на въззивното решение, не са от последно посочения кръг.
Наложеното наказание в размер малко над минимума от предвиденото в закона (от 5 до 15 години лишаване от свобода), а именно – 6 години лишаване от свобода, не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такова е справедливо. Няма основание за удовлетворяване на искането за намаляване на наказанието, тъй като последното злепоставя постигането на целите по чл.36 НК.
Водим от горното, като не установи основания за изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 168 от 21.01.2014 г., постановено по внохд № 199/13 г. на Апелативния съд – гр. Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: