Р Е Ш Е Н И Е
№.259
гр.София, ..27.07. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
със секретар Ани Давидова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1177/2008 година
Производството е по чл.218а, във връзка с чл.218б, б.”в” ГПК/отм./, образувано по касационната жалба на Д. К. К. и С. К. К. от с. К., Б. област срещу решение № 182/08.11.2007 год. по гр.дело № 1076/2006 год. на Бургаския окръжен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, затова се настоява за отмяната му.
Ответниците по касационната жалба Н. Д. К. от с. К., П. Н. Д. от гр. Б. и Д. Н. К. от с.гр., не изразяват становище по нея.
Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл.218в, ал.1 и 2 ГПК/отм./, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение № 1577/12.10.2006 год. по гр.дело № 2637/2005 год. на Бургаския районен съд, с което установителният иск за собственост е отхвърлен, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неговата неоснователност и недоказаност. Констатирано е по делото, че по реда и условията на ЗСПЗЗ наследодателят на ответниците е заявил за възстановяване земеделски имот в м.”Б” от 1 дка, който преди образуването на ТКЗС е бил записан под № 136 по кадастралния план на с. К., с площ от 1557 кв.м. на името на Н. К. К. /наследодателя на ответниците/ и възстановен, като земеделска земя на същия, с № 861 и площ от 1095 кв.м. При изготвяне на плана на новообразуваните имоти по пар.4 ПЗР на ЗСПЗЗ имот № 861 и съседният № 862 са присъединени и образуват имот № 3* с площ 1557 кв.м., отново записан на името на наследодателя на ответниците Н. К. К.
Въззивният съд е приел за неоснователни твърденията на ищците, че имотът е бил сънаследствен, т.е. бивша собственост на общия наследодател на страните К, починал през 1965 год., поради което ищците, като негови деца, както и наследодателят на ответниците/негов син, починал в хода на процеса и заместен от наследниците си-ответниците по иска/ притежават по равни части от същия имот, мотивирайки се с възстановеното право на собственост върху процесната земеделска земя изключително на Н. К. , който е заявил същата, в качеството си на изключителен бивш неин собственик, а не в качеството си на наследник на общия наследодател К, както и с отсъствие на доказателства за правото на собственост върху същия имот, притежавано от общия наследодател.
Въззивното решение е правилно, защото е съобразено с материалния закон и правните изводи са обосновани при изяснена фактическа обстановка, поради което не се налага неговото отменяване.
Неоснователни са касационните доводи, отнасящи се за съществуващото право на собственост върху процесния имот в патримониума на общия наследодател на страните, към момента на внасяне на земеделската земя в ТКЗС, защото: касаторите твърдят, че сега възстановеният земеделски имот № 3* с площ от 1557 кв.м., записан като възстановено право на собственост на Н. К. К. не е негова собственост, а е сънаследствен, т.е. на тримата низходящи на общия наследодател на страните К. Д. в тази връзка не са представени от касаторите. Имотът е бил записан на името на Н. К. К. още преди образуването на ТКЗС. Единственото писмено доказателство, представено от касаторите, подкрепящо твърденията им, е молбата от 13.11.1957 год., с която общият наследодател на страните К. К. е заявил, че внася в ТКЗС 4 дка харман „К” и 1 дка лозе в м.”Б”, последният имот обаче вече е бил записан в разписната книга на името на неговия син Н. К. К. , видно от неоспорената от страните експертиза. Показанията на разпитаните свидетели, че след образуването на ТКЗС процесният имот се е обработвал от тримата наследника/низходящите на К. К. / не установяват упражняване на владение, в качество на наследници, при равни части, защото имотът им е бил предоставен за лично ползване, в качество на член-кооператори. При отсъствие на емлячни регистри и други писмени доказателства, установяващи правото на собственост на общия наследодател К, молбата от 13.11.1957 год. за внасяне на имота в ТКЗС представлява изолирана индиция за притежавано право на собственост, но недостатъчна, за да се приеме за доказано твърдението на касаторите в този смисъл.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. намира за неоснователна касационната жалба, която остави без уважение, затова
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 182/08.11.2007 год. по гр.дело № 1076/2006 год. на Бургаския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: