Р Е Ш Е Н И Е
№ 259
София, 03.09.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 5828 по описа за 2014г. и приема следното:
Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Г.Р. като процесуален представител на [фирма] П. срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд /ВАС/ от 09.VІ.2014г. по в.гр.д. № 166/2014г. В жалбата се съдържат оплаквания за процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност – касационни основания по чл.281 т.3 ГПК. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск с присъждане на разноските по делото.
Касационно обжалване на решението е допуснато с оглед вероятността то да е недопустимо поради произнасянето с него по нередовна искова молба.
Ответникът по касационната жалба [фирма] Шумен е заел становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.
За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното:
Ищецът е предявил пред РС Нови пазар ревандикационен иск за предаване владението на движими вещи, подробно описани, тъй като ответникът, завладявайки сградите, където те се намират, установил върху тях фактическо състояние на владелческо господство и ги държал без правно основание. Освен това, лишен от правото да владее вещите, ищецът търпял пропуснати ползи, без конкретизиране в какво тези ползи се изразяват, които за периода 17.ІХ.2002г. – 17.ІХ.2007г. определил на 20000лв., средно по 333.33лв. месечно. В молба, депозирана пред съда на 27.ХІ.2007г., ищецът е поискал назначаването на съдебно-техническа експертиза за определяне размера на пропуснатата полза на база реализирана средна месечна печалба от ефективна работа на един стъкларски цех за производство на амбалажно стъкло, осъществявана с дейността на процесните машини и съоръжения. Уточнителни молби за начина на определяне размера на пропуснатата печалба ищецът е подавал на 03.VІ.2008г. и на 17.VІ.2008г.
С решение от 24.VІ.2010г. РС Нови пазар се е произнесъл по претенцията за пропуснати ползи, равняващи се на пропусната печалба.
Във въззивната си жалба срещу отхвърлителното първоинстанционно решение ищецът е поискал допускането на експертиза за определяне на средния пазарен наем на вещите.
На 25.І.2011г. процесуалният представител на ищеца е поискал експертиза за средния пазарен наем на всяка вещ поотделно, а не като затворен производствен цикъл.
В представената пред Ш. писмена защита ищецът е заявил, че изоставил опитите да установява пропусната печалба и че иска присъждане на среден пазарен наем.
С решение от 27.V.2011г. Ш. е оставил в сила първоинстанционното решение /като е прието, че не е направено изменение на основанието на претенцията, а дори да е направено, то е недопустимо/.
С решението си от 09.ІІІ.2012г. по гр.д. № 891/2011г. ВКС на РБ ІІ ГО е обезсилил въззивното и първоинстанционното решения в частта по иска по чл.59 ЗЗД за сумата 520000лв. и е изпратил делото на ОС Шумен за разглеждането му като първа инстанция.
След влизането в сила на решението по ревандикационния иск и след възобновяването на производството по настоящия иск /спряно до приключване на производството по преюдициалния вещен иск/ в първото съдебно заседание пред Ш. процесуалният представител на ищеца е заявил, че поддържа иска така, както е предявен, заявил е увеличението му по размер от 520000лв. на 639000лв., както и че няма да сочи други доказателства извън вече събраните при първоначалното разглеждане на делото от некомпетентния съд. В писмената си защита е посочил, че претенцията е за присъждане на средния пазарен наем, тъй като в хода на производството с оглед процесуална икономия били изоставени опитите за доказване размера на пропуснатата печалба.
С решението си от 21.ХІІ.2013г. Ш. е отхвърлил иска за присъждане на 639000лв., представляващи пропуснати ползи от неизползването на движимите вещи. Съдът е приел, че предявеният иск е за обезщетение за пропусната полза на база реализирана средна месечна печалба от ефективна работа на стъкларски цех и че правната квалификация на иска е по чл.73 ал.1 ЗС, тъй като пропуснатата полза се търси, без да се обвързва с обогатяване на ответника и установеното му недобросъвестно владение. Приел е още, че основателност на иска не се обосновава, дори при извод, че е налице надлежно изменение с релевираното пред Ш. основание за изчисление на обезщетението на базата на пазарния наем на вещите предвид недоказаната възможност за отдаването им под наем, липсата на наемен аналог, на необходимата пълнота на оборудването и на икономически интерес от наемането. По същите съображения претенцията би била неоснователна, дори да се приеме, че тя е по чл.59 ЗЗД.
В проведеното пред въззивния съд съдебно заседание в присъствието на процесуални представители на ответника процесуалният представител на ищеца е уточнил, че претенцията е основана на недобросъвестностното владение на процесните ревандикирани с влязло в сила решение вещи от ответното дружество, при което то е могло да получи и е получило добиви от тях, лишавайки ищеца от ползи в размер на 639320лв., представляващи дължимия наем за процесния период. В случай, че ответникът не е имал намерение за своене на вещите, той се обогатил за сметка на ищеца, държейки вещите без основание, в размер на посочената сума, представляваща стойността на дължимия наем.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение въззивният съд е приел, че с оглед твърденията на ищеца, че е бил лишен от ответника да ползва по предназначение вещите, които в цялата си съвкупност са оборудване на цех с две дозиращи системи и четири поточни линии за производство на амбалажно стъкло, които ответникът използвал през исковия период без да заплаща наем, правната квалификация на предявения иск е по чл.59 ЗЗД – за неоснователно обогатяване. Тъй като вещният иск на ищеца е уважен за почти половината от претендираните вещи, те не могат да комплектоват производствена линия, за да се използват по предназначение, а самостоятелното им използване е невъзможно, което обстоятелство е от особено значение във връзка с приетата тройна съдебно – техническа експертиза. Експертизата е изготвена въз основа на първоначално заявената ревандикационна претенция, т.е. при налична пълна комплектност за поточна линия, със и без ванна пещ, и е категорична, че няма пазарен аналог за изчисляване на евентуалния наем за претендираните вещи, респективно и на обедняването на ищеца. Според експертизата не може да се използват реалните пазарни методи за оценка на пропуснатите ползи – приходния или разходния, тъй като към момента на огледа не е налице производствена линия с претендираните вещи. Теоретично, на база инвестиционния метод, наемът на всичките първоначално претендирани вещи би възлизал на 639000лв. за процесния период. При това положение ищецът не е доказал твърдяното обогатяване, изразяващо се в спестени наеми, които ответникът е трябвало да му заплаща за вещите, относно които е уважен вещният му иск; в цялото производство по делото той не е правил искане за допускане на друга експертиза, която да съобрази тези обстоятелства, нито са ангажирани писмени доказателства. По тези съображения въззивният съд отклонил искането за приемане на отчети за приходи и разходи на ответника за периода 2005 – 2007г. и справка от А. за същия период, тъй като са неотносими към спора.
С определението си в з.з. на 03.ІV.2014г. въззивният съд е оставил без уважение на основание чл.266 ал.1 ГПК доказателственото искане на ищеца за приемане на отчети за приходи и разходи на ответника за периода 2004 – 2006г., отчет за доходите за 2007г., представени в Търговския регистър към А., както и справка-извлечение от имотния регистър относно вписванията по партидата на ответника за периода от 1992г. до 2014г. Прието е, че искането е недопустимо, тъй като доказателствата нито са новооткрити, нито нововъзникнали, и ищецът е можел да ги посочи и представи в срок в първоинстанционното производство.
При тези обстоятелства ВКС на РБ намира, че така постановеното решение е допустимо поради произнасяне от въззивния съд по искова молба, чиято нередовност е отстранена пред него с посочване на обстоятелствата, на които e основана претенцията, каквато възможност приложимия в случая процесуален закон /отменения ГПК/ предвижда /виж в този смисъл и т.4 от ТР № 1/17.VІІ.2001г. по т.д. № 1/2001г. на ОСГК/.
Решението обаче е неправилно. Съдът не е съобразил, че още при първоначалното разглеждане на делото /от некомпетентния съд/ ищецът е поискал определяне на обезщетение в размер на дължимия наем не само на вещите и съоръженията, комплектуващи стъкларски цех, но и на всяка вещ поотделно. Не е съобразено и уточнението в последния смисъл, направено в съдебното заседание пред въззивния съд. При това положение и с оглед направения извод, че тройната съдебно-техническа експертиза се отнася за пълна комплектност на поточна линия, съдът е следвало да прецени, но не го е сторил, евентуалното приложение в случая на чл.130 ГПК /отм./, като вземе заключение на вещо лице относно размера на претендираното обезщетение, изразяващо се в спестен наем за всяка от ревандикираните вещи. Ето защо е основателно заявеното в тази насока в касационната жалба оплакване.
Основателно е и второто заявено в касационната жалба оплакване за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение. Това е така, тъй като с нарочно определение съдът е оставил без уважение направените с въззивната жалба на ищеца доказателствени искания, единствено определяйки ги за недопустими по смисъла на чл.266 ал.1 ГПК /а не както е посочил за първи път в решението си, че ги е отклонил поради неотносимост към спора/. Не е съобразено, че производството по делото е по предявен /на 20.ІХ.2007г./ преди отмяната на ГПК от 1952г. иск, при което и по силата на пар.2 от ПЗР на сега действащия ГПК той подлежи на разглеждане от първата и въззивната инстанции по реда на отменения процесуален закон. Не е съобразена с оглед на това и допустимостта пред въззивния съд на доказателства и когато непредставянето им пред първоинстанционния съд се дължи на небрежно процесуално поведение на страните, в какъвто смисъл се е произнесло ОСГК с т.6 от ТР № 1/04.01.2001г.
Допуснатите процесуални нарушения са съществени, защото са довели до неизяснена фактическа обстановка по спора, и тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, изразяващи се в преценка за относимостта на представените с въззивната жалба доказателства и за приложението в случая на чл.130 ГПК /отм./, на основание чл.293 ал.3 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на ВАС за ново разглеждане от друг негов състав с произнасяне и по претендираните за настоящата инстанция разноски.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА решението на Варненския апелативен съд, ГО, № 81/09.VІ.2014г. по гр.д № 166/2014г. и
ВРЪЩА делото на Варненския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: