1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
гр. София, 16.01.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 631 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма], [населено място] /преди [фирма]/ чрез процесуален представител адв. И. П. Д. и [фирма], [населено място] чрез Адвокатско дружество „Иванова – Ц.” чрез адв. А. Иванова срещу решение № 260 от 18.10.2013г. по в. т. дело № 168/2013г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска колегия.
Касаторът – ответник по насрещния иск [фирма], [населено място] обжалва въззивния съдебен акт в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е уважен насрещният иск като [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ сумата 11 219,60 лв., представляваща стойността на продаден и доставен преработен отпадък, за която сума е издадена фактура № 370/10.08.2011г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 20.12.2011г. до окончателното плащане, както и сумата от 1 534 лв. – разноски по делото по насрещния иск. Прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съгласно изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. „Какво е доказателственото значение на фактурата, която не е подписана от задължената по договора страна?” – противоречие с решение № 96/26.11.2009г. по т. д. № 380/2008г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 47/08.04.2013г. по т. д. № 137/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 109/07.09.2011г. по т. д. № 465/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 114/26.07.2013г. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
2. „Какво е доказателственото значение за установяване на сключен договор за търговска продажба на неподписана от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките – декларации по ЗДДС, както и по същата не е ползван данъчен кредит от задължената страна, и на съставена между страните експедиционна бележка, която не съдържа цена на стоката и се отнася до стока в различно количество спрямо отразената във фактурата?” – по този въпрос касаторът поддържа евентуално основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] /ищец по насрещния иск/ оспорва касационната жалба на [фирма] и релевира доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната от ищеца част, тъй като ответникът по насрещния иск не е осъден да плати парично задължение по неподписана от него фактура, а защото е получил стока, която реално му е предадена и не е платил.
Касаторът – ищец по насрещния иск [фирма], [населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която е отменено частично първоинстанционното решение и вместо това е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] насрещен иск за сумата 25 100 лв., представляваща част от стойността на продаден и доставен преработен отпадък по фактура № 386/12.08.2011г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 20.12.2011г. до окончателното плащане. Прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
„1. Счита ли се за ново доказателство, чиято възможност за представяне е преклудирана, представянето на оригинала /индигирано копие върху кочан/ на документ, чието заверено копие вече е прието като доказателство по делото с исковата молба при наличие на разлика между оригинала и копието /досежно липсата на подпис върху копието/?
2. Представлява ли ново доказателство, чиято възможност за представяне е вече преклудирана, представянето на оригинал на оспорен по реда на чл. 193 ГПК документ, при наличието на разлика /досежно подписа/ между оригинала и представеното с исковата молба заверено копие?
3. Съгласно чл. 269 ГПК ограничено ли е произнасянето на въззивния съд само до въпросите, посочени във въззивната жалба, респективно може ли въззивният съд да постанови акта си въз основа на доводи, по които не е предоставил възможност на страните да изразят становищата си? При положение, че по спорен въпрос по делото са ангажирани доказателства, може ли съдът процесуално да изненада страните, давайки разрешение, което нито е въвеждано, нито е обсъждано във въззивната жалба и във въззивното производство?
4. Представлява ли нарушение на чл. 269 ГПК служебното произнасяне на въззивния съд относно законосъобразността на процесуални действия на първоинстанционния съд, непосочени и нетвърдяни във въззивната жалба и в цялото въззивно производство?”
Касаторът – ищец по насрещния иск поддържа становище, че посочените в т. 3 и 4 от изложението въпроси са решени в противоречие с решение № 176/08.06.2011г. по гр. д. № 1281/2010г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 960/07.01.2010г. по гр. д. № 4551/2008г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 255/11.07.2011г. по гр. д. № 587/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о.
Относно посочените в т. 1 и 2 процесуалноправни въпроси касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на решението по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради това, че тези въпроси не са решавани досега от съдилищата.
Ответникът [фирма] /ответник по насрещния иск/ оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като поставените от касатора [фирма] въпроси не отговарят на изискванията за допускане на касационно обжалване – не са включени в предмета на спора, въззивният съд не ги е обсъждал в посочения от касатора смисъл и не са обусловили правната воля на съда, обективирана в решението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Касационните жалби са подадени от надлежни страни в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
Въззивният съд е обсъдил представените по делото писмени доказателства /две данъчни фактури с № 370/10.08.2011г. и № 386/12.08.2011г., издадени и едностранно подписани от [фирма], приложените към насрещната искова молба три броя експедиционни бележки № 55/05.08.2011г., № 56/08.08.2011г. и № 58/10.08.2011г., първите две от които са подписани само от лицето, което е предало материалите, и липсва подпис на получил, признанието на ответника по насрещния иск, че на 10.08.2011г. е получил 13 315 кг преработен отпадък по експедиционна бележка № 58/10.08.2011г., договор за ишлеме № 2/03.11.2010г., протокол за прихващане от 31.07.2011г. и др./, свидетелските показания, заключенията на съдебно-счетоводната експертиза и съдебно-химическата експертиза и въз основа на тях е установил, че фактура № 370/10.08.2011г. е съставена въз основа на експедиционна бележка № 58/10.08.2011г., а фактура № 386/12.08.2011г. – въз основа на експедиционни бележки № 55/05.08.2011г. и № 56/08.08.2011г., и че двете фактури касаят преработени пластмасови отпадъци, като разликата в цените на доставките се обяснява с факта, че „белият пет” е по-скъп преработен отпадък в сравнение с „кафявия пет”.
За да направи извод, че предявеният насрещен иск е основателен за сумата в размер 11 219,60 лв. по фактура № 370/10.08.2011г. и експедиционна бележка № 58/10.08.2011г., решаващият съдебен състав е приел, че стоката по посочената експедиционна бележка е доставена, но ответникът по насрещния иск не е доказал възражението, че същата е заплатена по-рано. Въззивната инстанция е констатирала, че подписаният между страните и [фирма] протокол за прихващане от 31.07.2011г., на който ответникът се е позовал, е във връзка с отношенията по договора за ишлеме от 03.11.2010г., по който ищецът е изпълнител, а ответникът – възложител, и че ответникът не е представил доказателства за връзка между получената на 10.08.2011г. стока „кафяв пет” и договора за ишлеме, поради което е направила извод, че ответникът дължи цената на получената от него стока по експедиционна бележка № 58/10.08.2011г. – „кафяв пет”, 28 бега , 13 315 кг. Поради това, че са фактурирани 8.04 тона по 1 400 лева за тон съдебният състав е заключил, че искът следва да бъде уважен за претендираната сума 11 219 лв. Относно липсата на подпис на ответника върху фактура № 370/10.08.2011г. и неосчетоводяването й при ответната страна въззивният съд е изложил съображения, че това не изключва задължението на ответника да плати посочената в нея цена. Приел е, че фактурата представлява доказателство за сключен договор за търговска продажба, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката – вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на продавача и купувача, време и място на сключване на продажбата. Поради това, че експедиционната бележка и фактурата са съставени на една и съща дата въззивната инстанция е зачела доказателствената й стойност.
Изводът, че предявеният насрещен иск е неоснователен за сумата в размер 25 100 лв. по фактура № 386/12.08.2011г. и експедиционни бележки № 55/05.08.2011г. и № 56/08.08.2011г. е аргументиран с обстоятелството, че ищецът не е доказал доставката на стоката по оспорените експедиционни бележки, тъй като липсва подпис на получател и потвърждаване на получаването на стоката от страна на свидетеля В. В.. Останалите свидетелски показания за това обстоятелство са недопустими, а по същество и противоречиви. Въззивният съд не е обсъдил представените в съдебно заседание на 08.06.2012г. ксерокопия на експедиционни бележки № 55/05.08.2011г. и № 56/08.08.2011г., подписани за получател от свидетеля В. В., поради това, че не са представени своевременно. Изложил е съображения, че представянето им е следвало да стане още с подаване на насрещната искова молба на 20.12.2011г. и най-късно с подаване на допълнителната насрещна искова молба от 13.03.2012г. съгласно чл. 372, ал. 2 ГПК. Според въззивната инстанция неправилно първоинстанционният съд е приел посочените две експедиционни бележки на основание чл. 146, ал. 3 ГПК. Въззивният съд е изложил, че към момента на предявяване на насрещния иск счетоводството на ищеца е разполагало с ксерокопия на индигови оригинали на същите бележки без подпис на лицето, получило стоката, които е предало на процесуалния си представител адв. А. Иванова, като липсва логично обяснение от страна на свидетеля В. защо е предал в счетоводството двете бележки неподписани, при положение че третата бележка № 58/10.08.2011г. е подписана от свидетеля. Недопустимостта за установяване предаването на стоката със свидетелски показания е аргументирана с разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. първо ГПК, възражението на ответника в отговора на насрещната искова молба относно допускането на гласни доказателства, задължителната практика на ВС и ВКС – ППВС № 5/55г., ППВС № 7/80г., т. 7.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция може да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
По касационната жалба на [фирма], [населено място]:
Посоченият от касатора [фирма] процесуалноправен въпрос за доказателственото значение на неподписаната от купувача фактура е релевантен за делото, тъй като е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Този въпрос е решен в противоречие с цитираните от касатора решение № 96/26.11.2009г. по т. д. № 380/2008г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 47/08.04.2013г. по т. д. № 137/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 109/07.09.2011г. по т. д. № 465/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 114/26.07.2013г., както и с множество други решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, например решение № 46/27.03.2009г. по т. д. № 454/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 42/19.04.2010г. по т. д. № 593/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 166/ 26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 23/07.02.2011г. по т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 30/08.04.2011 г. по т. д. № 416/2010г. на ВКС, ТК, І т. о. и др. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от [фирма] част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поради това евентуално заявеното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не следва да бъде обсъждано.
По касационната жалба на [фирма], [населено място]:
Посочените от касатора в т. 3 и 4 от изложението процесуалноправни въпроси са релевантни за спора, тъй като са обусловили правните изводи на въззивния съд и съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС могат да бъдат уточнени по следния начин: Какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото по отношение на обсъждане на събраните в първоинстанционното производство доказателства, предвид разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК? Представлява ли нарушение на чл. 269 ГПК служебното произнасяне на въззивния съд относно законосъобразността на процесуални действия на първоинстанционния съд по приемане на доказателства, без да има оплакване във въззивната жалба? Конкретизираните процесуалноправни въпроси са решени в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от [фирма] част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Посочените от касатора в т. 1 и 2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправни въпроси са от значение за спора, по отношение на тях не е формирана постоянна практика на ВКС, но разглеждането им е в зависимост от отговора на конкретизираните по-горе правни въпроси.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260 от 18.10.2013г. по в. т. дело № 168/2013г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска колегия.
УКАЗВА на касатора – ищец по насрещния иск [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 502 лв. по сметка на ВКС на РБ съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
УКАЗВА на касатора – ответник по насрещния иск [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 224,39 лв. по сметка на ВКС на РБ съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
След представяне на вносните документи делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание. При непредставяне на вносния документ в определения срок делото да се докладва на състава за връщане на съответната касационна жалба и прекратяване на касационното производство в съответната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: