О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 26
гр. София, 23.01.2014 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 6757 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 18.07.2013 год. по гр. д. № 260/2013 год. Шуменският окръжен съд, като въззивна инстанция, е отменил първоинстанционното решение само в частта му, с която е отхвърлен иска за делба на 4 бр. климатици и 9 бр. соларни панели, монтирани на сградата на хотелския комплекс „П.” и вместо това е допуснал делбата им между страните по делото, при равни права – по 1/5 ид. ч. за всеки от съделителите. В останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение е потвърдено от въззивният съд, като решението му се обжалва в срок от съделителите М. Х. К. и Н. Х. К. от [населено място], чрез пълномощника им адв. Т. Р., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Молят то да бъде отменено и вместо това делбата на процесните движими вещи и животни се допусне между страните по делото.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поддържат наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на обжалваното решение. Считат, че релевантен за изводите на съда е процесуалноправният въпрос, свързан със задължението на съда да обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, като изложи мотивите си, като процедирането на въззивния съд според тях е в противоречие със задължителната съдебна практика – решения № 24 от 28.01.2010 год. по гр. д. № 4744/2008 год. на І г. о., № 217 от 9.06.2011 год. по гр. д. № 761/2010 год. на ІV г. о. и № 646 от 12.10.2010 год. по гр. д. № 1210/2009 год. на ІV г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Вторият, поставен в изложението въпрос, е относим към отказа на въззивния съд да допусне оглед по чл. 204 ГПК и предпоставките за него, с оглед разпоредбата на чл. 159, ал. 1 ГПК. Според касаторите процедирането на въззивния съд противоречи на приетото в решение № 358 от 18.06.2010 год. по гр. д. № 1183/2009 год. на ІІІ г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Изводът на въззивния съд за неоснователност на иска за делба на описаните животни /29 говеда и 179 овце/ е обоснован от приет факт за продажбата им, който не е твърдян от страните, което според касаторите представлява произнасяне по процесуалноправен въпрос, свързан с формирането на изводите на съда въз основа на факти извън твърдените от страните. Това според касаторите е в противоречие с приетото в решение № 176 от 8.06.2011 год. по гр. д. № 1281/2010 год. на ІІІ г. о. на ВКС. Свързан с този въпрос е и поставеният такъв относно необходимостта да се доказва съществуването на движимите вещи към момента на допускане на делбата при положение, че е установено съществуването и местонахождението им към откриване на наследството и липсват твърдения, както и доказателства, същите да са отчуждени или унищожени и кой носи доказателствената тежест за това, като според касаторите по този въпрос не е налице съдебна практика. Значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обосновано с принос за решаване на делата според точния смисъл на закона, както и с големия брой делбени производства с движими имущества на значителна стойност.
Ответниците по касационната жалба – Ж. И. К., Б. Х. К. и А. Х. К., действаща чрез майка си Ж. К., всички от [населено място] и чрез пълномощниците им адвокатите Ж. К. и К. К., поддържат становище за липса на релевираните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноските за настоящето производство.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, законът предвижда посоченият от касаторите правен въпрос да е от значение за изхода на делото и да е разрешен в обжалваното решение в противоречие със задължителната съдебна практика, сочена и представена към изложението на касаторите.
В случая горното основание не е налице, тъй като формулираните три процесуалноправни въпроси не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Както я разяснено в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на делото е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда. Той трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Затова и представената съдебна практика е неотносима към предмета на настоящето производство.
За да потвърди първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, въззивният съд приел, че по делото не е установено по безспорен начин съществуването на движимите вещи към момента на делбата и в чие владение се намират, което е в тежест на съделителите, претендиращи делбата им /сега касатори/. Изводът е направен въз основа преценката на събраните свидетелски показания, установяващи съществуването на вещите към предходен момент – смъртта на наследодателя, но не и към момента на допускане на делбата, което е необходимо с оглед естеството на движимите вещи, които могат да се преместват, отчуждават само с предаване, повреждане или унищожаване. Поради това и формулираният от касаторите въпрос за необходимостта да се доказва съществуването на движимите вещи и към момента на допускане на делбата, при положение, че е установено съществуването и местонахождението им към момента на откриване на наследството и при липса на твърдения за отчуждаване или унищожаването им, както и чия е доказателствената тежест за това, е релевантен за изхода на делото. С оглед значението му за точното прилагане на закона при делба на движими вещи и създаване на съдебна практика по приложението на чл. 344, ал. 1, изр. 2 ГПК, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 18.07.2013 год. по гр. д. № 260/2013 год. по описа на Шуменския окръжен съд в потвърдителната му част, по подадената от М. Х. К. и Н. Х. К. от [населено място], чрез адв. Т. Р., касационна жалба.
Указва на касаторите да внесат по сметка на ВКС в седмодневен срок от съобщението държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 40 лв., след което делото се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: