Р Е Ш Е Н И Е
№ 260
гр.София 01.06.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 277/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 218и, вр. чл. 218а б. “а” ГПК от 1952 г. /отм./, вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК /ДВ бр. 59/ 2007 г./
Образувано е по жалба на З. Л. Т., Е. Л. Д., М. Т. Л. и П. Л. Д., всички чрез адв. Б от АК – Смолян против въззивно решение № 329/20.11.2007 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по гр.д. № 441/2007.
Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила – необсъждане на възраженията на страните, неизпълнение на указанията, дадени от първата касация, необоснованост на фактическите и правни изводи и противоречие с материалния закон. Искат отмяна на въззивното решение и постановяване на ново по съществото на спора, като уважи иска.
Ответникът по касация Н. Е. С. не възразява по реда на чл. 218г ГПК /отм./. В съдебно заседание чрез адв. Л изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за присъждане на съдебно-деловодни разноски за инстанцията.
Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК /отм./ от легитимни страни и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по оплакванията в касационната жалба, съдът установи следното:
Ищците твърдят, че в УПИ № І* в кв. 31 по ЗРП на гр. С. те притежават в съсобственост, като наследници на Л. Д. Л. имот пл. № 6* Другият имот, включен в парцела – 656 е собственост само на ищцата З, която го е придобила по дарение от родителите си.
Предявили са положителен установителен иск за собственост срещу Н. Е. С. относно имот пл. № 6* включен в УПИ І-656,655 в кв. 31 по ЗРП на гр. С..
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил това на първостепенния Смолянски районен съд, е отхвърлил иска.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че Л. Л. и съпругата му М. Л. са били собственици на имот пл. № 6* без да сочи правният способ на придобиване на веща, нито доказателствата, въз основа на които е направено заключението.
Приел е за установено, също така, че имот пл. № 655 е бил притежание на Й. К. Б. , но също не е посочил тя на какво основание и кога е придобила собствеността.
От заключение на съдебно-техническа експертиза е установено, че двата имота, ведно с имот пл. № 6* са образували общ парцел **** кв. 31 по регулационния план от 1983 г. След изменението на плана от 1984 г., имот пл. № 567 е отреден за озеленяване.
Йорданка К. Б. е починала на 06.03.1989 г., след което държавата, в качеството си на наследник, е съставила акт за държавна собственост.
С договор за доброволна делба, съсобствеността между държавата и Л. Л. е прекратена, като целият парцел ****,656 е възложен в дял на последния.
Съдът е приел, че Й. Б. е наследена от своите племенници /деца на починала по-рано сестра Е/, поради което и делбата е нищожна. Въз основа на нея, Л. Л. не е станал собственик на имот пл. № 655.
В заключение, въззивната инстанция е достигнала до извод, че искът на неговите наследници се явява неоснователен.
Решението, постановено по иска, предявен от З. Л. Т. е недопустим на основание чл. 224 ГПК /отм./.
Те е предявила отрицателен установителен иск против Н. С. за същия имот, който е отхвърлен с влязло в сила на 30.06.2004 г. съдебно решение.
Това значи, че със сила на присъдено нещо между насрещните страни, е установено, че Н. С. е собственик на вещта. В приключилото производство по гр.д. № 542/2002 г. на Смолянския окръжен съд, ищецът по него – З. Т. е следвало да изчерпи всичките си възражения против евентуалните основания, на които ответникът основава вещното си право. Такива са и доводите, че сам ищецът е собственик. Незаявените възражения се преклудират.
По настоящото дело З. Т. не се позовава на новонастъпили обстоятелства, съставляващи основание за придобиване на собствеността след формиране силата на присъдено нещо. Напротив, повтаря същите твърдения за собствените си права, с които е обосновала правния си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск.
Всеки опит да се претендира отреченото със съдебния акт материално право, съответно да се отрича признато субективно право, означава подновяване на спора, което е недопустимо, понеже налага пререшаване на влязло в сила съдебно решение.
В тази част въззивното решение се явява недопустимо, поради което и следва да бъде обезсилено, а производството по него прекратено.
Решението, постановено по исковете на Е. Л. Д., М. Т. Л. и П. Л. Д. е правилно като краен резултат.
Спорният имот е част от урегулиран парцел ****о приложена регулация. С влизане в сила на плана още от 1983 е възникнала съсобственост между притежателите на трите имота 655, 656 и 567, включени в парцел ****.
Тази съсобственост се е запазила и при изменението на плана от 1984 г., като квотите на съсобствениците се следват на намалената площ и в границите по план.
Включените в общия парцел ****моти нямат самостоятелен статут. Съсобствеността е върху всяка една молекула от общия терен, заключен в чертите на урегулирания поземлен имот. Следователно, на заявеното в исковата молба придобивно основание, ищците няма как да се легитимират като изключителни собственици само на имот пл. № 655 /реално обособена част от целия парцел/.
В заключение, в тази част решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила.
На ответника по касация Н. С. следва да бъдат присъдени направените в производството пред Върховния касационен съд съдебно-деловодни разноски – заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 329/20.11.2007 г. на Смолянския окръжен съд, постановено по гр.д. № 441/2007 г., постановено по иска по чл. 108 ЗС на З. Л. Т. против Н. Е. С. за предаване владението върху имот л. № 6* включен в УПИ І-655,656 в кв. 31 по плана на гр. С. и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част по гр. д. № 816/2004 г. на Ссмолянския районен съд, по гр.д. № 441/2007 г. на Смолянския окръжен съд и по гр.д. № 7/2008 г. на Върховния касационен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата му част.
ОСЪЖДА З. Л. Т., Е. Л. Д., М. Т. Л. и П. Л. Д. да заплатят общо на Н. Е. С. сумата в размер на 300 /триста/ лв., сторени в производството пред Върховен касационен съд съдебно-деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: