Р О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
София, 11.05.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети март, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 3758/2008 година.
Производство за отмяна на основание чл. 304 ГПК.
И. Г. Л. и П. П. Г., двамата от гр. Р., са подали молба за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 1829/1998 год. на Пловдивския районен съд, постановено на 16. 5. 2000 г., с което е признато за установено спрямо М. Л. и Б. Г. , че И. Г. и К. Г. са собственици на недвижим имот в гр. Р. дворно място от 470 кв.м., парцел **** в кв. 85 по плана на града, заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, масивен гараж, стопански постройки и навес. Молителите твърдят, че с нот. акт № 126/20. 10. 1997 г. на Пловдивския нотариус, удостоверяващ покупко-продажба, ? ид.ч. от същото дворно място и от стопанските постройки, са придобити от техните съпрузи, съответно, М. Л. – съпруга на молителя И. Л. и Б. Г. – съпруг на молителката П. Г. Придобитият имот представлява съпружеска имуществена общност на съпрузите, но молителите не са участвали в исковото производство по гр. д. № 1829/1998 г., въпреки качеството им на задължително необходими другари на ответниците по делото М. Л. и Б. Г. и обвързващата ги сила на постановеното решение относно собствеността върху имота.
Ответникът И. Г. Г. от гр. П. оспорва искането за отмяна като недопустимо, поради неспазване на преклузивния срок за подаване на молбата за отмяна.
След проверка, касационният съд установи следното:
Молителите са легитимирани да искат отмяна на решение, с което е отречена собствеността върху недвижим имот, придобит от тях и съпрузите им при условието на съпружеска имуществена общност, тъй-като не са участвали в делото – чл. 304 ГПК. Подаването на молбата за отмяна следва да се извърши в тримесечен срок от узнаване на решението, както предвижда чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, след изтичането на който, правото на искане за отмяна се преклудира. При направеното от ответника И възражение, че този срок е изтекъл, молителите носят доказателствената тежест да установят твърдението им, че са узнали за решението по гр. д. № 1829/1998 г. в началото на месец юли 2008 год. и постъпилата на 10. 7. 2008 г. в Пловдивския районен съд, молба за отмяна с вх. № 2* е в рамките на преклузивния тримесечен срок. Такова доказване молителите не са направили. Решението по гр. д. № 1829/1998 г. е постановено от Пловдивският районен съд на 16. 5. 2000 г. и е влязло в сила на 16. 03. 2001 г., когато с окончателно определение на състав на ВКС по ч. гр. д. № 65/2001 г. е потвърдено разпореждане за връщане на въззивната жалба срещу решението – чл. 219 б. „б” ГПК /отм./ В хода на производството по гр. д. № 1829/1998 год., на молителя И. Л. са връчвани призовки и съобщения в качеството му на съпруг на страната по делото М. Л. , вкл. и обявлението за постановеното решение по делото, което И. Л. е приел и удостоверил с подписа си на 29. 5. 2000 г. – л. 95 от досието на гр. д. № 1829/1998 г.. По същото дело има данни за връчване на призовки и съобщения до страната Б, вкл. обявлението за решението /л. 96 от досието/ на лице от домашните му – неговият син И. Г. , което е индиция, че оспорваното решение е станало достояние на семейството му, включително на съпругата му П. Г. Основателно е възражението на ответника по молбата И. Г. , че продължителният период от време от влизане на решението в сила до подаване на молбата за отмяна – повече от седем години, също е индиция, че молителите са узнали за решението много преди месец юли 2008 г., при положение, че не сочат конкретен факт, обусловил узнаването именно в началото на този месец.
По изложените съображения, касационният съд счита, че молителите не са доказали твърдения от тях факт, че са узнали за решението в началото на месец юли 2008 год., налице са косвени доказателства, че решението им е станало известно много преди 2008 год. и при подаване на молбата за отмяна на 10. 7. 2008 год., преклузивният срок по чл. 305 ГПК, вече е бил изтекъл.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на И. Г. Л. и П. П. Г. за отмяна по чл. 304 ГПК на решението по гр. д. № 1829/1998 г. на Пловдивския районен съд.
Прекратява производството по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаване на определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: