4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
София, 02,04,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №515/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Н. Ал Б. от [населено място] против решение № 128 от 01. 2011 г. по гр.д. № 263/2010 г. на Бургаски апелативен съд.
Ответникът по касация- Т. Д. Ел Х. М., чрез пълномощника си – адв. Ю. Б. е на становище, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, а по същество касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решението, предмет на обжалване, състав на Бургаски апелативен съд, след отмяна на решението на Бургаски окръжен съд, по същество е отхвърлил иска по чл.422 ГПК на Н. Ал Б. против Т. Д. Ел Х. М. за признаване за установено,между страните, това че Т. Д. Ел Х. М. дължи сумата 45000лв. на основание поръчителство по запис на заповед от 10.08.2004г. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, от една страна за основателно възражението на въззивника за нищожност на ценната книга, поради нарушаване на изискванията на чл.486, ал.2 ТЗ , а от друга е приел, че процесния запис на заповед е валиден, но не се установява задължението, за което е издаден, тъй като ответникът бил направил възражение за липса на каузално отношение между страните и ищеца следвало да докаже съществуването на такова, като въпреки абстрактния характер на записа на заповед, наличието му не установява задължение по него, ако не бъде установена каузалната сделка, за която е бил издаден. Прието е още, че ответникът като авалист не може да прави личните възражения на издателя на записа на заповед, тъй като авалът имал обезпечителен характер Посочено е, че също не са установени обстоятелства свързани с недобросъвестност на приносителя. От тези мотиви е направен извод за неоснователност на направено възражение, но не е изведен мотив за отхвърляне на иска спрямо авалиста, съобразно постановения правен резултат.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, и 3 ГПК като е развил подробни съображения за наличието им. Така поставените от касатора въпроси относно връзката между абстрактната и каузална сделка и по-конкретно- 1/„Дали при възражение от страната на длъжника за липса на каузално правоотношение , /а не за наличие на такова/ кредитора следва да доказва в хода на процеса конкретна каузална сделка, обезпечена от менителничния ефект, или длъжникът носи доказателствена тежест да обори задължението си по записа на заповед, при условие че никоя от страните не твърди наличие на каузално отношение между тях” и 2./ „ При направено от страна на длъжника възражение за липса на каузално правоотношение въобще възможно ли е да бъде задължен кредитора да доказва каузална сделка при условие, че иска по чл.422 ГПК е естествено продължение на заповедното производство и в този смисъл допустимо ли е в производството по чл.422 ГПК да се променя основанието на иска – от претенция основана на менителничния ефект, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение, да се премине към установяване на вземане по каузална сделка” са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са свързани пряко с решаващите изводи на въззивния съд, обусловили постановения от него правен резултат. Посочените, релевантни правни въпроси са разрешени в противоречие не само с посоченото от касатора решение №78 от 17.07.2009г. на ВКС, ТК, І т.о. по т.д. 29/09г., постановено по реда на чл.290 ГПК, но и с решения №5 от 02.02.2012г. по т.д. 75/2011г. на ВКС, І т.о.също постановено по чл.290 ГПК и формирало задължителна практика по въпроса относно направено възражение за липса на каузална сделка,с което този въпрос е бил разрешен по начин различен от разрешението на въззивния съд, а именно прието е, че при липса на възражение на длъжника – издател на редовен от външна страна запис на заповед за съществуването на определено каузално правоотношение, за обезпечението, на което е издаден менителничния ефект, кредиторът – поемател не е задължен да доказва съществуването на каузална сделка. В същия смисъл са и постановените решения по чл.290 ГПК – решение №145/10г. на ВКС, І т.о., решение №173/11г., на ВКС, І т.о., решение І119/11г. на ВКС, ІІ т.о. с които са разрешени със задължителна практика въпросите относно разпределянето на доказателствената тежест и с които е прието, че в производството по чл.422 ГПК, съдът извършва проверка за съществуване на каузално правоотношение, само ако длъжникът е направил възражение за съществуването на такова. Така формираната практика също е в противоречие с разрешението дадено от въззивния съд на поставените от касатора правни въпроси. С оглед обоснованото от него противоречие със задължителна практика на ВКС, обуславящо наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, ирелевантна е цитираната казуална практика, тъй като поставените въпроси, както бе посочено по-горе са разрешени със задължителна практика в противоречие, с която са направените решаващи изводи на въззивния съд, формулирани от касатора като релевантни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът не обоснована приложно поле на касационно обжалване по отношение на останалите поставени въпроси, които макар и релевантни не обуславят наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не са развити доводи нито за неяснота или непълнота на правна норма, която налага тълкуване, нито за формирана неправилна практика свързана с неточното прилагане на закона.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което атакуваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване.На основание чл.84, ал.1 ГПК касаторът следва да заплати държавна такса в размер на 900 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 128 от 01. 2011 г. по гр.д. № 263/2010 г. на Бургаски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора- Н. Ал Б. от [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 900лв.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: