Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
60401_16_opr_288_236(2)zzd
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260
София, 02.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 22 март 2017 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 60401 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по 1) касационна жалба от Д. а. „Д. р. и в. з.”, [населено място] (нататък и ДА „Д.“) и по 2) касационна жалба от Р. Р. И. срещу въззивно решение № 687 от 23.12.2015 г. по възз. гр. д. № 615 /2015 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение.
1) „Д.“ обжалва решението в частта с която срещу него са уважени искове с правно основание чл.236,ал.2 ЗЗД за заплащане на обезщетение до размер на по 2 625 лева за периода от 11.09.2006 г. до 09.09.2011 г. и искове с правно основание чл.86 ЗЗД;
2) Р. Р. И. обжалва решението в частта с която е отхвърлен нейният иск срещу ДА „Д.“ за заплащане на обезщетение за разликата над уважения размер 2 625 лева за периода от 11.09.2006 г. до 09.09.2011 г. до пълния предявен размер 7 000 лева, като погасен по давност, както и в частта, в която е отхвърлен искът и с правно основание чл.86 ЗЗД.
Жалбите са върнати в останалите части с разпореждане, потвърдено с определение от 05.07.2016 г. по ч.гр.д. № 273 /2016 г. ВТАС.
Всеки от жалбоподателите твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване в съответната част, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу. Всеки от жалбоподателите оспорва наличието за допускане на касационно обжалване по жалбата на насрещната страна.
Жалбите са допустими, тъй като е обжалвано въззивно решение по гражданско дело и не е налице ограничението по чл.280,ал.2 ГПК за касационно обжалване.
Въззивният съд е направил следните правни изводи:
Страните по разглежданото дело са обвързани от влязло в сила решение по предходно дело, с което ДА „Д.“ е осъдена да заплати на ищците общо сумата 1 250 лева – обезщетение на същото основание, но за предходен период от време – от 11.08.2006 г. до 11.09.2006 г. Този иск е бил предявен като частичен от общо дължимата като обезщетение за ползване на имота сума
Правилни са изводите на първоинстанционния съд за валидността на наемния договор, за което е без значение дали наемодателят е собственик на вещта, Първоинстанционният съд е приел, че въпросът за валидността на договора за наем е установен с влязлото в сила решение, с което исковете са уважени за предходен период от време, като е прието, че за валидността на наемния договор и за дължимостта на уговорените с него парични вземания е без значение дали наемодателят е собственик на вещта. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за дължимостта на паричните вземания, за основателността на възражението на ответника „Д.“ за наличие на погасителна давност по чл.111, б.“б“ ЗЗД по отношение на претенцията за периода от 11.09.2006 г. до 09.09.2011 г. Правилни са изводите, че поради липсата на покана по чл.84,ал.2 ЗЗД, посочената лихва не следвало да се присъжда Извън изложеното въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК.
По изведените от жалбоподателя Д.а. „Д. р. и в. з.” правни въпроси :
Процесуалноправен въпрос: дали силата на пресъдено нещо на решението по частичния иск се разпростира върху непредявената с частичен иск част от правото (вземането).
Въпросът не е обуславящ, тъй като предмет на спора по настоящото дело не е непредявената с частичен иск част от вземането за същия период от време, за който е разгледан частичен иск по друго дело.
Материалноправен въпрос: Следва ли наемодателят да се противопостави на ползването на вещта, за да възникне правото му да получи обезщетение (по чл.236,ал.2 ЗЗД), дали не е необходимо активно действие от страна на ищеца (наемодателя), за да възникне притезателно право на обезщетение.
Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както твърди жалбоподателят (че наемодателят не е следвало да се противопостави на ползването).
Съдът е приел за установено между страните с влязлото в сила решение, с което е присъдено обезщетение на същото основание за предходен период от време, че страните са били обвързани от валиден договор за наем, и наемодателите са се противопоставили на ползването на имота от страна на наемателя след изтичането на срока на договора съгласно предвиденото в правилото на чл.236ал.2 ЗЗД. Изводът, че веднъж извършеното противопоставяне се отнася до всички следващи периоди от време, е в съответствие с установената практика.
Материалноправен въпрос: нищожен ли е договор за наем на имот, предоставен от физически лица, включващ сгради и земя държавна собственост.
Въпросът не е обуславящ. Както беше установено, въззивният съд е приел, както и първоинстанционният, че въпросът за обвързаността на страните от валиден договор за наем, е разрешен с влязло в сила решение. Към това може да се добави, че изводът, че за валидността на наемния договор е без значение дали наемодателят е собственик на вещта, е в съответствие с установената практика.
Процесуалноправен въпрос (свързан с предишния): дали не е недопустимо произнасянето по иска, въпреки неизяснената собственост на имота.
Въпросът не е обуславящ, собствеността на имота няма значение за допустимостта на разгледаните искове, няма съмнение за допустимост на обжалваното решение.
Процесуалноправен въпрос При уважен частичен иск, дали съдът в последващ процес за останалата част от вземането се произнася само за размера на иска или и за основанието.
Въпросът не е обуславящ, доколкото (както беше отбелязано по-горе) за периода, за който са разгледани исковете в настоящото производство не са предявявани, нито разглеждани други искове от ищците срещу жалбоподателя на същото правно основание, нито за цялото вземане, нито за част от него.
Или: Обезщетението по чл.236,ал.2 ЗЗД се отнася до период от време. Вземането е едно – за целия период от време. Може да се предяви целият размер или част от него. Доколкото никаква част от вземането за процесния период не е предявявана с отделен иск, въпросите, основани на твърдения за частичен иск не са обуславящи. Исковете не са уважени поради влязлото в сила решение (поради силата на пресъдено нещо), с което са уважени частични искове за същите периоди от време, но за непредявени размери. Исковете са уважени, тъй като ответникът не е доказал, че след влязлото в сила решение е преустановил ползването на същото основание, нито е доказал, че е осъществявал ползването на друго основание.
По изведените от жалбоподателят Р. Р. И. правни въпроси :
Първите два въпроса се отнасят до исковете по чл.86 ЗЗД, по отношение на които касационните жалби са върнати с разпореждане от 18.04.2015 г., потвърдено с определение от 06.07.2016 г. по ч.гр.д. № 273 /2016 на ВТАС, поради което не са обуславящи.
Процесуалноправен въпрос: Следва ли въззивният съд да се произнася по въпроса за правната квалификация на иска – дали той е по чл.59,ал.1 ЗЗД или по чл.236,ал.2 ЗЗД. Въпросът е основан на твърдение, че въззивният съд не се е произнесъл по правната квалификация на исковете.
Въпросът не е обуславящ, тъй като въззивният съд не го е разрешил както твърди жалбоподателят. Въззивният съд е приел, че изводите на първоинстанционният съд за основателността на иска на посоченото основание (по чл.236,ал.2 ЗЗД) са правилни, като е препратил към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК. А първоинстанционният съд е определил правната квалификация на исковете.
Дали при предявен осъдителен иск (има се предвид иска по чл.236,ал.2 ЗЗД) погасителната давност (за вземането за обезщетение) се прекъсва и давността не тече по време на целия процес, дали началният момент, от който започва да тече погасителната давност е датата на завеждане на иска.
Въпросът не е обуславящ, той се отнася до период след предявяване на иска за вземането.. За да приеме, че искът е погасен по давност за част от периода, за който е предявен, съдът не е приел, че с предявяването на иска давността не се прекъсва и не тече докато трае съдебният процес относно вземането, а е приел, че искът е погасен по давност за период от време преди предявяването на иска. Съдът не се е занимавал с този въпрос и не е следвало да се занимава, тъй като въпросът за давността е поставен за период преди завеждането на иска.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски, а искането на Р. Р. И. за присъждане на разноски за отговора на касационната жалба на „Д.“ е основателен и доказан за сумата 2 000 (две хиляди) лева, чието уговаряне и заплащане е доказано с представения договор за процесуално представителство (л.29).
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 687 от 23.12.2015 г. по възз. гр. д. № 615 /2015 г. на Великотърновския окръжен съд, г.о..
Осъжда Д. а. „Д. р. и в. з.”, [населено място] да заплати на Р. Р. И. сумата 2 000 (две хиляди) лева разноски за процесуално представителство в касационната инстанция за отговор на касационна жалба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.