4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 260
София, 21 юни 2012година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на четвърти май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ :НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
МИНА ТОПУЗОВА
при участието на секретаря:Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора :Руско Карагогов
изслуша докладваното от Съдия Елена В.
касационно нох.дело №755 по описа за 2012 година
Срещу въззивна присъда по внохд.№151/2011 г. на Окръжен съд гр.Благоевград е подадена касационна жалба от подсъдимия Н. С. А..
В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитник,с доводи за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира присъдата законосъобразна и правилна,а жалбата неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 10.02.2012 г. постановена по внохд.№151/2011 г. на Окръжен съд гр.Благоевград е отменена оправдателна присъда /Районния съд гр.Петрич е приел,че липсва престъпление по чл.202 НК вр. с чл.201 НК тъй като не са установени разпоредителни действия от страна на подсъдимия / по нохд.№2647/2007 г. на Районен съд гр.Петрич и вместо това подсъдимия Н. С. А. е признат за виновен в това,че в периода 1.09.1999 г. до 24.09.2001 г. в [населено място],като длъжностно лице присвоил дизелово гориво 13016 кг на стойност 17500,01 лв.,големи размери, собственост на [фирма] [населено място],което гориво му било поверено да го пази и управлява , поради което и на основание чл.202 ал.2 т.1 НК вр. с чл.201 НК и при условията на чл.55 ал.1т.1 и ал.3 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година.На основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години.
ПО ЖАЛБАТА на подсъдимия А. :
Основното оплакване е за незаконосъобразност на въззивната присъда, мотивирано с липса на установен механизъм на „извършеното присвояване”, както и че по делото е установена единствено липса на гориво,без да се сочи на какво се дължи .
За да признае подсъдимия за виновен въззивния съд е приел,че релевантните факти по делото са установени от събраните доказателства при първоинстанционното разглеждане на делото,взел е предвид и повторния разпит пред него на вещите лица от тройната съдебно счетоводна експертиза и е посочил за безспорно ,че подсъдимия е имал качество на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б. Б НК и че „докато е бил такова е констатирана реална липса на дизелово гориво.Това е така защото в случая той като длъжностно лице е встъпил в изпълнение на функциите си по пазене и управление на имуществото ,което според Постановление №3/1970 г. на Пленума на ВС е напълно достатъчно „ ,т.е. с подписване на акта за встъпване имуществото му е било поверено,въпреки че „съвсем друг е въпроса за това дали под.А. реално е получил именно онази наличност от дизелово гориво,описана в счетоводния документ съставен да удостовери поверяването”.Обсъждайки възражение на защитата за недоказаност на разпоредителни действия на подсъдимия,които да са довели до липса на поверените му стоково материални ценности ,въззвния съд се е съгласил с постоянната практика на ВКС ,а преди това и на ВС че „ не всяка липса се дължи на престъпление,а още по малко на длъжностно присвояване и че за престъплението по чл.201 НК следва да бъдат доказани разпоредителни действия на отчетника,които да е извършил в свои или чужд интерес,защото наказателна отговорност не може да се носи по предположение „.Приел е ,че разпоредителните действия се изразяват в доставка ,чрез цистерна на дизелово гориво без подсъдимия да отчита получените суми в касата на предприятието и тя „ действително не е доказана по несъмнен начин,защото от събраните доказателства се доказва само възможността подсъдимия да е извършвал доставката по този начин ,но не и фактът на получаване на суми и не отчитането им „.Приел е че подсъдимия е имал „изключителен и необезпокояван достъп до това имущество…и следователно при формиране на причините за настъпилата липса се изключват други фактори „.Това не е и вярно,напротив установено е по делото ,че когато подсъдимия е отсъствал и други служители на [фирма] [населено място] са продавали дизелово гориво-виж показанията на св.Ш. и С..
Изводите са непълно произволни,вътрешно противоречиви,почиват в голямата си част на предположения и вероятности,както и на превратно тълкуване на доказателства,а в голямата си част са и в противоречие с правилата на формалната логика.Няма как да бъде споделен и извода за неправилност на правните изводи на първоинстанционния съд,които изцяло се споделят от Върховният касационен съд.
На първо място неправилно е четена т.5 на Постановление №3/1970 г. на Пленума на ВС-даваща задължително тълкуване на „връчено или поверено на дееца обществено имущество за пазене или управление и за което е достатъчно да е встъпил в изпълнение на тази си функция „.Това не достатъчно обаче да се ангажира наказателната отговорност на встъпилия в изпълнението на функциите си,ако не е осъществил една от формите на изпълнителното деяние на престъплението присвояване посочени в т.4 на същото постановление и винаги включващи „разпореждане с пари ,вещи ,ценности или излишъци ,като със свои ,в свои или чужд интерес „.
За разпореждането с дизеловото гориво ,поверено на подсъдимия А. липсва фактическо обвинение още в обвинителния акт .Усилията на въззивния съд да поправи този порок на обвинението и да конкретизира разпоредителни действия,с реалната липса и това че тя няма как да настъпи в резултат на други фактори освен „личния принос на дееца” няма как да бъдат споделени.По делото не става въпрос нито кога,нито къде, нито колко подсъдимия е „доставил дизелово гориво и не е отчел сумата /каква/ в касата на предприятието „ за да се приеме ,че е налице обвинение за разпоредителни действия с повереното на подсъдимия гориво,т.е фактическо обвинение ,още по малко че е доказано такова.
Показателни в тази връзка са показанията на вещите лица П. и Шонева пред въззивния съд,първата от които твърди – „Бих казала,че е лошо стопанисване ,тъй като отговорността е била изцяло негова/на подсъдимия /… но каквато и да е причината за липсата,това са предположения „ и втората – „Счетоводно няма липса.Не може да се разбере от къде идва тази липса”.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената присъда в нарушение на чл.303 ал.1 НПК,а жалбата на подсъдимия А. основателна изцяло.
Въззивната присъда ,като такава в нарушение на материалния и закон и при съществени процесуални нарушения следва да се отмени изцяло ,а подсъдимия да бъде оправдан, тъй като са налице предпоставките визирани в чл.24 ал.1т.1 НПК.
Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.2 НПК вр. с чл.348 ал.1т.1 и 2 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА присъда по внохд.№151/2011 г. на Окръжен съд гр.Благоевград.
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. С. А. за невиновен за времето от 1.09.1999 г. до 24.09.2001 г. в [населено място],като длъжностно лице да е присвоил дизелово гориво 13 016 кг на стойност 17 500,01 лв. собственост на [фирма] [населено място] ,големи размери,поверено му да го пази и управлява и го оправдава по обвинението по чл.202 ал.2т.1 НК вр. с чл.201 НК.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по к.нохд.№ 755/2012 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :