О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260
София, 22.02.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи ноември , две хиляди и единадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 903/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 78 /28.04.2011 год. , постановено по гр.д. №144/2011 год. на СГС, , ІV Д отд. , с което след като е отменено първоинстанционното решение по гр.д. № 24049/2010 год. на СРС, ГО, 65 състав, е постановено ново решение, с което е признато за незаконно и е отменено уволнението на Ц. В. Д. , извършено със Заповед №10/13.04.2010 на Изпълнителния директор на „Летище София” , с което на осн. чл. 330,ал.2,т.6 КТ във вр. чл. 187,т.8 КТ във вр. чл. 190,ал.1,т.7 и чл. 188,т.3 КТ му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото му правоотношение на осн. чл. 344,ал.1,т.1 КТ; Ц. В. Д. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „Експерт маркетинг” в Дирекция „Търговска” ,отдел „Маркетинг и технологична обработка на информацията” и [фирма] е осъдено да заплати следващите се държавни такси .
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила , нарушения на материалния закон и необоснованост.
Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Ответникът по касация Ц. В. Д. оспорва допустимостта на касационното обжалване и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК , приема следното :
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Налице са и основания за допустимост на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че представянето на болничния лист пред работодателя в по- късен момент е без значение за задължението на последния по чл. 333,ал.1,т.4 КТ да поиска съгласие от инспекцията по труда за извършване на уволнението, тъй като отпускът за временна нетрудоспособност е разрешен по надлежния ред преди депозирането на болничния лист и е ползван към момента на уволнението.Ответникът по исковете [фирма] според съда не твърдял и доказал че е поискал съгласие от инспекцията по труда и уволнението е незаконно, доколкото е извършено при нарушение на императивната норма на чл. 333,ал.1,т.4 КТ .Изводът , че ищецът е започнал реално ползване на разрешения отпуск е направен при данни, че при връчване на заповедта за уволнение , уволненият служител е бил на работа.
При тези решаващи изводи на въззивният съд следва да се уважи искането на касатора за допускане на касационното обжалване на осн.чл. 280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса : Към кой момент се отнася закрилата по чл. 333,ал.1,т.4 КТ при дисциплинарно уволнение. По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р № 567/13.10.2010 год. на ВКС, 3-то г.о, което е постановено при условията на чл. 290 ГПК и с оглед тълкуването дадено ТР №1/2009 год. от 19.02.2010 год. на О. има задължителен характер.
Касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне и по въпроса: Ако на служителят му е разрешен отпуск, но същият се е явил на работа , приложима ли е закрилата по чл. 333,ал.1,т.4 КТ ?
По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представените с касационната жалба Р № 1275/08.07.2004 год. на ВКС, 3-то г.о. , Р №903/21.09.1995 год. на ВС, 3-то г.. Доколкото тези решения нямат задължителен характер визираното противоречие обуславя основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК. По този въпрос има създадена трайна съдебна практика, която не се нуждае от промяна, поради което касационно обжалване на другия посочен от касатора критерий – по чл. 280,л.1,т.3 ВКС, досежно този въпрос, не е изпълнен..
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 78 /28.04.2011 год. , постановено по гр.д. №144/2011 год. на СГС, ІV Д отд.
Указва на касатора [фирма] [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 30 лв., след което делото да се докладва на Председателя на 3-то г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
В случай,че държавната такса не бъде внесена, касационната жалба подлежи на връщане.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: