2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 260
гр. София, 07.11.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на пети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2492 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.307 ГПК.
Образувано е по молба на Х. Л. Г. и Р. Х. Г. за отмяна на влязло в сила решение №36/12.01.2015 г., постановено по гр.д.№ 3410/2013 г. от VІ-ти състав на Окръжен съд – Варна.
От ответниците по молбата за отмяна на влязлото в сила решение е постъпил писмен отговор, с който те оспорват молбата.
Молбата ма отмяна на влязлото в сила решение се основава на разпоредбата на чл.303, ал.1, т.3 ГПК, като основание за това молителите са посочили постановеното на 09.01.2018 г. решение № 146 по гр.д.№ 3190/2016 г. от състав на ВКС, ІІ-ро гр.отд.
С влязло в сила решение №36/12.01.2015 г., постановено по гр.д.№ 3410/2013 г. от VІ-ти състав на Окръжен съд – Варна е прието, че с решение № 2997/31.10.2008г. по гр.д.№ 6997/2007г. на Варненския районен съд, влязло в сила на 02.12.2008г., е признато за установено по отношение на ищците,че ответниците са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на втори жилищен етаж от сграда в [населено място][жк] [улица] площ от 100 кв.м., състоящ се от входно антре, кухня, хол, трапезария, три спални, две бани, два тоалета и тераси, изградена в УПИ .. кв…по плана на 27 м.р. на [населено място], по силата на реализирано право на строеж, учредено им в режим на СИО с договор № …/….г. на ОНС В., като ответниците по иска са осъдени да предадат владението върху този имот, на основание чл.108 ЗС, както заплатят обезщетение за ползването на този имот за период от 29.08.2007 год. до 29.10.2007 год. Производството е прекратено по отношение на процесния гараж № .. с площ от 25 кв.метра поради това, че на партерния етаж такъв обект не е изграден и не съществува. Посочено е, че решението по гр.д.№ 6977/2007г. на В. е установило със сила на пресъдено нещо изключителното право на собственост на настоящите ответници върху единствения изграден към датата на решението и понастоящем жилищен етаж, представляващ по одобрения проект първия жилищен етаж на сградата, като същевременно отрича каквито и да е права на ищците върху този обект като част от незавършеното строителство на проектираната сграда или върху идеална част от него. Съдът е приел, че с влизане в сила на това решение е настъпила невъзможността да бъде осъществена правната цел, с оглед на която ищците са построили този обект, защото съдебно признатата собственост на ответниците върху него изключва реализацията на строителството при условията на групов строеж разпределението на собствеността според договора чрез придобиването на конкретните обекти от всеки от участниците в него. От този момент даденото от ищците за изграждането на жилищния етаж се явява безпричинно и е възникнало тяхно изискуемо вземане за заплащане на паричната равностойност на придобития от ответниците по силата на учредената им суперфиция жилищен етаж. Въз основа на горното, съдът е приел, че в този случай подлежи на връщане всичко, чието получаване е лишено от основание, защото е дадено при неосъществено основание, а това е пазарната стойност на построения втори /първи жилищен/ етаж от сградата към датата на влизане в сила на решението на 02.12.2008г. възлизаща на 120 000лв., каквато е и стойността на обекта към момента на изграждането му към 2001 год..
С решение № 146/09.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 3190/2016 г. от състав на ВКС, ІІ-ро гр.отд., на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК, влязлото в сила решение № 2997/24.10.2008 г., постановено по гр.д. № 6977 по описа за 2007 г. на Районен съд-Варна е отменено.
С това решение е прието, че след като между суперфициарите, сключили договора за групов строеж, не е извършена делба, то построената сграда, включително и самостоятелния обект в нея, за който Х. Л. Г. и Р. Х. Г. са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост, е съсобствена между тях, поради което правилно се явява решение № 149 от 9.02.2016 г. по гр.д. № 1981/2915 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 1965/28.04.2015 г. по гр.д. № 7525/2011 г. на Районен съд-Варна за допускане на съдебна делба. С решение № 149 от 9.02.2016 г. по гр.д. № 1981/2915 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 1965/28.04.2015 г. по гр.д. № 7525/2011 г. на Районен съд-Варна е допуснато извършването на съдебна делба на жилищна сграда с идентификатор…… с административен адрес [населено място],[жк], [улица] между съделителите и при права в съсобствеността: 1/3 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общноост за И. П. В. и Д. К. В., 1/3 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общноост за Х. Л. Г. и Р. Х. Г. и 1/3 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност за А. Г. Г. и И. Р. Г.. Това решение е прието за правилно от състава на ВКС в отменителното производство.
На основание чл.303, т.3 ГПК може да се иска отмяна, когато влязлото в сила решение е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Основанието се отнася до случаите, когато решението на съда е било обусловено от задължителната сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на индивидуален административен акт. Отмяната на посочените актове ще е основание за отмяна на въззивното решение, само ако съдът е основал решението си на отменения акт. Хипотезата е сходна с тази, разгледана за основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. При отмяна на въззивното решение делото подлежи на връщане на въззивния съд, като съд по съществото на спора, за да съобрази отпадналата задължителна сила на постановлението на съда или на индивидуалния административен акт за повдигнатия пред него спор. В случая, съдът е обосновал своите изводи относно дължимостта на сумата въз основа на отмененото по реда за отмяна на неправилни решения като извънреден способ, като е зачел силата на пресъдено нещо на отмененото решение, преди постановяването на решението на ВКС в отменителното производство. Отмяната на решението налага отмяна и на решението, чиято отмяна се иска в настоящото производство, доколкото новото разглеждане на спора от въззивната инстанция се налага от изводите относно размера на дължимата сума, предвид наличието на друго влязло в сила решение, обсъдено от състава на ВКС при отмяната на решение № 2997/24.10.2008 г., постановено по гр.д. № 6977 по описа за 2007 г. на Районен съд-Варна.
Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, като същите ще следва да се определят при новото разглеждане на спора, с оглед изхода по неговото същество.
Водим от горното, състав на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.3 ГПК влязло в сила решение №36/12.01.2015 г., постановено по гр.д.№ 3410/2013 г. от VІ-ти състав на Окръжен съд – Варна.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Варна, за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.