О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
София, 12.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 09.04.2013 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 819/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на К. И. Б. от [населено място] с вх.№ 2314 от 05.03.2012 год. против въззивното определение на Софийски апелативен съд № 1801/ 06.10. 2011 год., по ч. гр.д.№ 3023/2011 год., с което е потвърдено разпореждане на Софийски градски съд от 15.07.2011 год., по гр.д.№ 13867/2010 год. за оставяне без уважение молбата на настоящия частен жалбоподател, основана на чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса и разноски по гр.д.№ 13 867/2010 год.
Поддържаното в частната касационна жалба оплакване е за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на процесуалното правило на чл. 83, ал.2 ГПК и на материалния закон, поради което се иска отмяната му и постановяване на съдебен акт по същество от касационната инстанция.
При обосноваване на въведения порок частният касатор възразява срещу процесуалната законосъобразност на преценката на въззивния съд относно обстоятелствата, имащи значение за освобождаването от държавна такса, като твърди, че имущественото му състояние, удостоверено с изискващите се от закона документи сочи, че е в невъзможност да заплати дължимата държавна такса в посочения и размер, което възпрепятства защитата му, като страна в процеса.Развити са и съображения относно начина на преценка на пазарната стойност на дяловете на капитала на неработещо ТД, каквото е и Е. [фирма], чийто едноличен собственик е молителят, според дадената от същия декларация и приложените в тази насока писмени доказателства.
В депозирано към частната касационна жалба изложение по чл.284, ал. 3,т.1ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Частният касатор поддържа, че значимите за изхода на делото въпроси на процесуалното право: „Следва ли въззивният жалбоподател в производството по чл.83, ал.2 ГПК да представя доказателства за пазарната цена на дяловете от капитала на търговско дружество, за което е декларирал, че не извършва търговска дейност?”; „Може ли въззивният съд в производството по чл.83, ал.2 ГПК да преценява доказателства относно пазарната цена на притежавани от ищеца дялове в търговско дружество, за което последният е декларирал, че не осъществява търговска дейност?”; „Може ли въззивният съд в производството по чл.83, ал.2 ГПК да събира доказателства относно имущественото състояние на молителя, с оглед пазарната стойност на притежавани дялове в търговско дружество, за което последният е декларирал, че не извършва търговска дейност?”; „По какъв начин следва да се установи имущественото състояние на молителя по чл.83, ал.2 ГПК относно пазарната цена на дяловете от капитала на търговско дружество, за което същият е декларирал, че не осъществява търговска дейност?” са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, предвид отсъствието на изрична законова разпоредба, която да регламентира вида на документа, с който следва да бъде установена пазарната стойност на дяловете от капитала на ТД, правно и структурно обособено в ООД, респ. в Е. и единствено съществуващата в тази насока процесуална възможност за евентуално изслушване на съответна специализирана експертиза или приемане заключението на частна такава.
По отношение на определения, като обуславящ изхода на делото, процесуалноправен въпрос – „Следва ли да бъдат дадени указания за представяне на доказателства относно пазарната стойност на притежавани дялове в търговско дружество, за което молителят е декларирал, че същото не извършва търговска дейност, ако такива са необходими за правилното произнасяне?”е въведено селективното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
Позовавайки се на даденото разрешение на същия в определение № 318/ 12. 07. 2012 год., по гр.д.№ 293/ 2012 год. на ІІ г.о. на ВКС частният касатор поддържа, че възприетото от Софийски апелативен съд в противен смисъл становище сочи на противоречие в практиката на съдилищата, което следва да бъде преодоляно със съдебен акт на касационната инстанция, постановен по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Явно, съобразявайки наличие на процесуална възможност касационната инстанция да се произнесе по правилността само на валиден съдебен акт на въззивния съд, който е обжалван по реда на чл. 274, ал.3 ГПК, частният жалбоподател иска спиране на производството по делото на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК до окончателното произнасяне от ОСГТК на ВКС по т.д.№ 6/2012 год. по формулирания в т.13 от разпореждането на Председателя на ВКС за образуването му процесуалноправен въпрос – „ Кой е компетентен да се произнесе по искане за освобождаване по чл.83, ал.2 ГПК- административният ръководител на съда или съдебният състав, разглеждащ делото?”.
Отделно са изложени и съображения, свързани с необходимостта да се инициира тълкувателно решение за уеднаквяване практиката на съдилищата относно процесуалния ред по който следва да бъдат разглеждани частните жалби срещу определения на въззивния съд за освобождаване от държавни такси и разноски – по чл. 274, ал.2 ГПК или по чл.274, ал.3 ГПК. Като израз на твърдяното несъответствие в съдебната практика са цитирани определения на различни състави на ГК и на ТК на ВКС.
Ответната по частната касационна жалба страна не е заявила становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба, отговаряща, след дадените на страната по реда на чл.275, ал.2 ГПК, във вр. с чл.262, ал.1 ГПК указания, на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт на въззивен съд, от категорията определения по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да потвърди разпореждането на Софийски градски съд, с което е отказано освобождаване на ищеца К. И. Б. от заплащане на държавна такса от 238 917.36 лв. и разноски по гр.д.№ 13867/2010 год., въззивният съд е възприел за правилен извода на СГС съд за неоснователност на искането, поради непълнота и изчерпателност на представените от молителя доказателства, изискващи да бъде установена и пазарната стойност на дяловете от капитала на „К. 2000” Е., чийто едноличен собственик е последният. Изложени са съображения, че пазарната стойност на дяловете от капитала на ТД, правно и структурно обособено в ООД, респ. в Е., не е обусловена единствено и само от реализираната печалба от търговската му дейност, а от цялостното съотношение на притежаваните от дружеството активи и пасиви, клиентела, търговско име и редица други фактори, които не подлежат на преценка в производството по чл.83, ал.2 ГПК.
Затова, само по себе си декларираното от К.Б. обстоятелство, че горепосоченото Е. не извършва търговска дейност не е достатъчно, за да обоснове наличие на предпоставките на чл.83, ал.2 ГПК, независимо от липсата на друго притежавано от молителя имущество и доходи.
Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране, че декларираното имуществено състояние на молителя не може да обоснове правен извод, че той не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса, според съжденията на съдебния състав на Софийски апелативен съд в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, е че в производството по чл.83, ал.2 ГПК отсъства процесуална възможност да се събират доказателства относно пазарната стойност на дяловете от капитала на процесното Е., чийто собственик е същият.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че така формулираните процесуалноправни въпроси имат обуславящ за крайния правен резултат по делото характер, поради което попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК.
Обстоятелството, че по отношение на горепосочените въпроси на процесуалното право преюдициален се явява въпросът за валидността на постановения съдебен акт на СГС, предвид компетентността за произнасяне по искането, основано на чл.83, ал.2 ГПК и същият, поради наличие на противоречива практика на касационната инстанция е предмет на разглеждане по т.13 на т.д.№ 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС, обосновава правен извод, че преди настоящият съдебен състав да се произнесе по основателността на въведените селективни критерии и обусловената от тях евентуална основателност на искането за достъп до касационен контрол, следва да бъде уважено искането на частния жалбоподател за спиране на производството по делото до постановяване на окончателен съдебен акт от ОСГТК на ВКС, имащ задължителен за съдилищата характер.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.292 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по ч.т.д.№ 819/2012 год. до постановяване на Тълкувателно решение от ОСГТК на ВКС по т.д.№ 6/2012 год. по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: