Р Е Ш Е Н И Е
№ 261/2009
София, 18.05. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на 16.04.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при участието на секретаря АНИ ДАВИДОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1750/2008 година
Производството е по член 218 а ал.1 б.”а” от ГПК/отм/ във връзка с параграф 2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от В. А. М. от с. О.,община С. против решение №573/16.01.2008г. на Великотърновски окръжен съд,постановено по гр.д. №806/2007г. по описа на същия съд.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно,като се иска неговата отмяна.
Ответницата по касационната жалба С. А. П. счита жалбата за недопустима,като неотговаряща на изискванията на закона и моли същата да се остави без разглеждане,като алтернативно поддържа,че същата е неоснователна и моли да се остави без уважение.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената касационна жалба е неоснователна .
С решението си,въззивният съд е оставил в сила решение №339/13.11.2006. по гр.д. №332/2006г. по описа на Районен съд гр. С.,с което е допуснато да се извърши делба между С. А. П. и В. А. М. на описаните в решението два недвижими имота,допуснал е от посочените имоти да се съставят шест равни дяла от които един дял за С. А. и пет дяла за В. А. ,допуснал е делба между същите съделители и на земеделски земи-ливада,нива и лозе,подробно описани в решението,като за тези земеделски земи са съставени три равни дяла,от които един дял за С. А. и три равни дяла за В. А. и е изменен нот.акт №146/200г.,с който В. А. е признат за едноличен собственик на процесните земеделски земи,като го признава за собственик само на 2/3 идеални части от правото на собственост върху тях. С допълнително решение №177/13.07.2007г.,постановено от първоинстанционния съд, в производството по реда на член 192 ал.2 от ГПК/отм,е допусната поправка на явна фактическа грешка на същото,в частта,с която ответникът В. А. получава от допуснатите до делба земеделски имоти вместо три дяла,да се чете два дяла,което решение също е оставено в сила с постановеното въззивно решение.
Въззивният съд е констатирал,че е поискана делба на останалите в наследство от общите наследодатели на страните-техни родители А. М. ,поч.18.01.1997г. и Д. А. ,поч.12.03.1986г.,описани в подадената от С. А. искова молба ,както и за изменяване на констативен нот.акт №146,т.VІ,рег. №1780/2000г. на нотариус А. и ответникът В. А. да бъде признат за собственик само на 2/3 идеални части от описаните в същия земеделски земи. Съдът е взел предвид обстоятелството при допускане на делбата между наследниците на двамата наследодатели и определяне на квотите,както обстоятелството,че приживе на общия наследодател-бащата на страните А. М. ,заедно с ответника В са се снабдили с констативен нот.акт №74/1986г. за правото на собственост при равни права за двамата, на дворно място от 3 625 кв.м,представляващ ПИ №188 в кв.61 по ПУП на с. О. могила,който към смъртта на наследодателя се явява съсобствен и същия е урегулиран в три УПИ. Съдът е отчел факта,че в полза на ответника В е било направено саморъчно завещание от общия наследодател,с което същият е завещал на сина си В. А. цялото си движимо и недвижимо имущество и въз основа на това саморъчно завещание и приложеното решение №Г10/1994г. на ПК С. ,ответникът А. се е снабдил с констативен нотариален акт №146/200г. за правото на собственост на описаните в същия земеделски земи,като обаче с влязло в законна сила решение І82/25.03.2002г. по гр.д. №187/2001г. по описа на С. районен съд,е намалено завещателното разпореждане,извършено със саморъчното завещание, с размера на запазената част на другия наследник – по делото С. А. ,а именно с 1/3 идеална част,при което е определил съответните квоти на съделителите,при които допуска до делба недвижими имоти,останали в наследство от общите наследодатели на страните.
В касационната си жалба,депозирана с входящ №2129/20.02.2008г.,написана ръкописно,касаторът В. А. твърди,че въпреки последната воля на неговия баща, изразена в саморъчното завещание,съдът не е приел и не е уважил доводите му в тази връзка,както и обстоятелството,че само той се е грижил за покойните си родители. Тези оплаквания са неоснователни. Съдът правилно е определил размера на квотите на съделителите,като е взел предвид по отношение на недвижимия имот,по- късно урегулиран в три УПИ,като съсобствен между общия наследодател А ответника В,както и обстоятелство,че с влязло в сила решение по горепосоченото дело са намалени завещателните разпореждания,направени със саморъчното завещание на бащата А. М. в полза на сина му В. А. до размера на запазената част на другия законен наследник –,което се явява задължително при определяне на този размер. Твърденията на касатора,че общите наследодатели на страните са живели само с него и той се е грижил за тях,са без значение при допускане на делба на наследствените недвижими имоти. Това обстоятелство,според закона,би имало значение само по отношение на вещи,които съставляват обикновена покъщнина,каквито изобщо не са предмет на делбата. Наред с тази ръкописна жалба от касатора е постъпила и жалба с вх. №3411/18.03.2008г.,в която излага допълнителни оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В тази връзка се изтъква ,че е бил лишен от квалифицирана защита по делото,тъй като с молба от 7.12.2007г. моли въззивния съд да насрочи делото за месец март 2007г.,тъй като тогава очаква да му изплатят парични средства от дялово участие в кооперация,с които средства да ангажира адвокатска защита,която съдът не е уважил,както и че не е била удовлетворена молбата му от 18.12.2007г. за отлагане на делото насрочено за съдебно заседание на19.12.2005г.,поради заболяване. Тези оплаквания са неоснователни. Ако касаторът наистина не е разполагал с необходимите средства за квалифицирана защита,както твърди,без да има каквито и да било доказателства,представени по делото в тази връзка,същият е разполагал с възможността да поиска осигуряване на правна помощ, по реда предвиден в закона,което не е сторил. Наред с това, правилно въззивният съд е оставил без уважение молбата за отлагане на делото в горепосоченото съдебно заседание,тъй като писмените доказателства са представени в копие,незаверени,първото е експертно решение относно общи хронически заболявания,довели до намаляване на работоспособността му,но не и до наличие на внезапно заболяване,което би го поставило в невъзможност да организира защитата си.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №573/16.01.2008г. на Великотърновски окръжен съд,постановено по гр.д. №806/2007г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА В. А. М. от с. О. могила,Великотърновска област да заплати на С. А. П. сумата 50 лева/петдесет лева/,разноски по делото ,представляващи адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: