5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
С., 04,03, 2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3871 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 във вр. с чл.295, ал.1 ГПК .
Образувано е по касационната жалба на ищеца З. Н. С. и на ответника ЗД [фирма], С. против Решение № 493 от 11.03.2013г. по в.гр.д. № 4126/2012г. /номерът на делото е предмет на поправка, допусната с Решение № 1526/17.07.2013г./ на Софийски апелативен съд, 10 състав, с което след отмяна на решението на СГС по гр.д.№ 2537/2006г. за уважаване на исковете с правно основание чл.45 ЗЗД срещу делинквента и за оставяне без разглеждане на исковете с правно основание чл.407,ал.1 –отм.ТЗ срещу застрахователя, е постановено друго, с което [фирма] е осъден да заплати на ищеца сумата 7 500лв.-обезщетение за неимуществени вреди и 5 402.97лв.-обезщетение за имуществени вреди от пътно произшествие от 15.11.2005г., ведно с лихва от тази дата. Потвърдено е решението в частта за отхвърлянето на исковете. Без разглеждане са оставени предявените в условията на евентуалност искове по чл.45 ЗЗД.
Ищецът З. С. обжалва решението в частта, с която претенциите срещу застрахователя за неимуществени и имуществени вреди не са уважени в пълния размер, за който са били предявени. Не е предмет на жалбата решението в частта по евентуалния иск срещу делинквента. Поддържат се отменителните основания по т.3 на чл.281 ГПК. Касаторът счита, че неправилно е определен размерът на обезщетението за неимуществени вреди и неоснователно е прието наличието на съпричиняване. Възразява, че липсват мотиви защо съдът е отчел степен на допринасяне за настъпване на вредите в размер на ?. Счита, че не може поведението на пострадалия да е равно по тежест с деянието на водача, който е осъден за нарушаването на правилата за движение. Правните въпроси, по които се иска допускане на касационното обжалване са свързани с определянето на справедливия размер на обезщетение за непозволено увреждане и отчитане степента на съпричиняване от пострадалия при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280 ГПК- противоречие с Решение № 97 по т.д.№ 754/2008г. на Второ т.о., в което поведението на пешеходец за настъпването на вредоносния резултат е отчетено в степен на ?.
Ответникът [фирма] обжалва решението в частта за уважаването на исковете и поддържа искане те да бъдат отхвърлени. Твърдението е, че въззивният акт е недопустим и неправилен, тъй като решението на първата инстанция е било обжалвано само от делинквента, осъден да обезщети ищеца и в тази хипотеза въззивната инстанция е уважила исковете срещу застрахователя, който е обикновен другар на жалбоподателя. Жалба срещу решението, с което исковете срещу дружеството не са били разгледани, не е била депозирана от ищеца. Посочените процесуалноправни въпроси са: Допустимо ли е при действието на отменения процесуален закон ищецът да замени предпочитания с евентуалния ответник за пръв път пред въззивната инстанция, ако е била подадена жалба само от осъдения с първоинстанционното решение ответник-делинквент и не е ли това нарушение на т.9 на ТР № 1/04.01.2001г. на ВКС; може ли делинквентът да обжалва решението с твърдение, че искът следва да се уважи срещу застрахователя, посочен от ищеца като евентуален ответник; може ли ищецът да се присъедини към въззивната жалба на осъдения предпочитан ответник; представлява ли изменение на иска искането на ищеца за замяна на предпочитания с евентуалния ответник; при липса на жалба на ищеца, тази замяна не е ли нарушаване на принципа на диспозитивното начало. Посочената допълнителна предпоставка е по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, обоснована с т.16 на ТР № 1/04.01.2001г. и ППВС № 7/78г., като се твърди противоречие с тях на постановеното по делото при първото касационно обжалване Решение № 159 по т.д.№ 609/2011г. на ІІ т.о.
От евентуалния ответник Д. Ц. не е постъпил отговор на касационните жалби.
Ищецът е предявил иск за заплащане на обезщетение за имуществени /10 805.93лв./ и неимуществени /27 000лв./ вреди, причинени от пътно произшествие от 15.11.2005г., от което той е пострадал като пешеходец. Пъвоинстанционният съд е уважил исковете срещу посочения за предпочитан ответник – делинквента: искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди-изцяло, а искът за обезщетение за претърпените телесни увреждания за 15 000лв. Исковете срещу застрахователя са били оставени без разглеждане. Решението е било обжалвано само от осъдения ответник, като във въззивното производство пълномощникът на ищеца /въззиваем/ е направил искане, ако съдът приеме за доказано наличието на застрахователно правоотношение между двамата ответници, исковете да бъдат уважени срещу застрахователя. САС е приел, че исканата промяна е недопустима във въззивното производство. Разгледал е исковете, предявени с правно основание чл.45 ЗЗД и след частична отмяна на решението на СГС, е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000лв. и е потвърдил решението в частта за уважаването на този иск до този размер; потвърдил е и решението в частта за уважаването на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Сезиран с касационна жалба на делинквента, с Решение № 159 от 06.11.2012г. по т.д.№ 609/2011г. ВКС, състав на 2 т.о. е отменил въззивното решение и е върнал делото за ново разглеждане в частта, оставяща в сила решението на СГС за осъждането на Д. Ц. да заплати обезщетение за неимуществени и имуществени вреди съответно в размер на 10 000лв. и 10 805.93лв. и оставянето без разглеждане на исковете срещу [фирма] с правно основание чл.407,ал.1 –отм.ТЗ. Даденото разрешение на въпроса, по който е било допуснато касационното обжалване е, че промяната в заявената от ищеца поредност за разглеждане на исковете срещу предпочитан и евентуален ответник не съставлява същинско изменение на иска по смисъла на чл.116 и чл.117 ГПК-отм., поради което е допустима и пред въззивната инстанция.
С постановеното при повторното разглеждане на делото решение САС е разгледал като главни исковете, предявени срещу [фирма]. Приел е, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя за застрахователно плащане по предявения пряк иск на увреденото лице- валидно застрахователно правоотношение, противоправно поведение на застрахования водач, установено с влязло в сила решение по чл.78 а НК, с което Ц. е призната за виновна в нарушаване на правилата за движение и причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в триглезенно счупване на костите на лявата подбедрица, счупване на дясна петна кост и изкълчване на дясна ходилна става. Приел е, че справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди е 15 000лв. и че е доказан искът за обезщетение за имуществените врени от разлика между изплатено обезщетение и работна заплата в предявения размер. Счел е за основателно възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, като е обосновал, че безспорно е установено движението на пострадалия по пътното платно /при липса на тротоар и банкет/, но не в посока, противоположна на посоката на движение на пътните превозни средства и по възможност най-близко до лявата му граница, с оглед изискванията на чл.108,ал.2,т.1 ЗДвП, а попътно на тях. Това нарушение, прието за намиращо се в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, е обусловило извода за съпричиняване в размер на ?, с оглед на което определените обезщетения са намалени и присъдени съответно в размер на 7 500лв. за неимуществените вреди и 5 402.97лв. за имуществените вреди.
С оглед на изложеното и с оглед на очертания с жалбата предмет на обжалване /отхвърлянето на исковете срещу застрахователя/, спорът по делото е висящ само по исковете, предявени срещу [фирма]: в частта за уважаването им; и в частта за отхвърлянето им, съответно за разликата до 10 000лв. и 10 805.93лв. Ищецът не е обжалвал решението на СГС за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, не е обжалвал и решението на САС, с което това обезщетение е намалено на 10 000лв. Поради това, с решението по т.д.№ 609/2011г., съставът на ВКС е отменил и е върнал за ново разглеждане делото по иска за обезщетяване на неимуществени вреди за сумата 10 000лв. Решението в частта за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000лв., е влязло в сила.
Не следва касационното обжалване да бъде допуснато по жалбата на ответника и по поставените в изложението към нея въпроси, включително и във връзка с допустимостта на въззивното решение. На основание чл.218з,ал.1,изр.второ ГПК-отм. указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в решението по т.д.№ 609/2011г. на ВКС, ІІ г.о., са задължителни за въззивния съд, на когото делото е върнато за ново разглеждане, в какъвто смисъл е и разпоредбата на чл.294,ал.2 от действащия процесуален закон. Съобразявайки даденото разрешение за допустимост на извършеното пред въззивната инстанция процесуално действие и задължителните указания за разглеждане на иска срещу застрахователя като главен, с оглед поддържаната от ищеца промяна в поредността на претенциите срещу предпочитан и евентуален ответник, въззивният съд е изпълнил своите процесуални задължения и правомощия, поради което не съществува вероятност неговото решение да е недопустимо. Поставените от касатора въпроси са искане за преразглеждане и ревизиране на постановено от състав на ВКС решение по настоящото дело, поради което не могат да послужат като общо основание за допускане на касационното обжалване. В рамките на този спор, те са разрешени и повторно произнасяне по тях е недопустимо, а проблематиката, която е изяснена в т. 16 от ТР № 1/04.01.2001г. на ВКС, няма отношение към заявеното от ищеца пред въззивната инстанция, че иска осъждането на застрахователя като предпочитан ответник.
Съставът на ВКС счита, че е обосновано искането на ищеца за допускане на касационното обжалване само по въпроса за приложението на разпоредбата на чл.108,ал.2,т.1 ЗДвП при преценката за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като в представеното с изложението Решение № 97 от 06.07.2009г. по т.д.№ 745/2008г. на ІІ т.о. е обсъждан въпросът за степента на съпричиняване при нарушаване на правилата на чл.113, ал.1,т.1 и чл.114,т.1 ЗДвП – хипотеза, която в настоящия случай не е налице.
По отношение на ищеца е приложима разпоредбата на чл.83 ал.1 т.4 ГПК, поради което държавна такса не се дължи.
С оглед на изложеното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 493 от 11.03.2013г. по в.гр.д. № 4126/2012г. на Софийски апелативен съд, 10 състав, в частта за потвърждаване на Решение № 1611/10.04.2009г. по гр.д.№ 2537/2006г. на СГС, ГО, 11 състав за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до 10 000лв. и за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за разликата до 10 805.93лв.
Делото да се докладва на Председателя на Първо т.о. на ВКС за насрочването му.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.