О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
София, 30.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 4398/2008 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
П. Н. Д. от гр. В. е подал касационна жалба против решението на Ловешкия окръжен съд по гр. д. № 64/2008 г., към която е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по касация, ищца по делото, Д. И. Д. от с. Д., Ловешка област счита, че не са налице основания за допускане на касация.
След проверка, касационният съд установи следното:
Ловешкият окръжен съд с въззивно решение от 12. 6. 2008 г. по гр. д. № 64/2008 г. е признал за установено по отношение на П. Д. , че Д. Д. е собственик на застроен поземлен имот № 2* по кадастралната карта на с. Д. поляна, целият имот с площ 1606 кв.м. при посочени граници и отменил нот. акт № 59/2006 г. на нотариус при Троянския районен съд, с който П. Д. е признат за собственик на същия имот. Въззивният съд е приел, че процесният имот е принадлежал и е внесен в ТКЗС от наследодателя на П. Д. , но през 1968 г. е изгубил характера си на земеделска земя, тъй-като с решение № 224/22. 11. 1968 г. на ИК на ОНС Ловеч, е включен в околовръстния полигон и наследодателят на ищцата Д, покойният И. Д. , е придобил имота по давностно владение, за което се е снабдил с нот. акт № 168/1972 г. на Троянския районен съд и впоследствие е построил в имота жилищна сграда. При така установените обстоятелства, решаващият съд е приел, че собствеността на бившия собственик на земята в лицето на П. Д. , не се възстановява при условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ – поради застрояване на имота с жилищна сграда и поради статута на имота, който вече не представлява земеделска земя, съгласно нормата на чл. 2, ал. 1 ЗСПЗЗ. Съдът е изложил и констатации, че ответникът не е представил доказателства за завършена процедура по възстановяване на земеделската земя на наследодателя му в реални граници с окончателно решение и скица към него на поземлената администрация и неправомерно се е снабдил с нотариален акт.
С оглед на посочените правни изводи във въззивното решение, касационният съд приема, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК- произнасяне по съществен материалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, който е от значение за точното прилагане на закона.
На базата на твърденията на ищцата в исковата молба и последващите й обяснения в хода на съдебното производство /с. з. на 11. 7. 2007 г. на Троянския районен съд/ съдът е следвало да се приеме, че праводателят й е получил спорната земя като лично ползване от ТКЗС и през 1972 г. се е снабдил с констативен нотариален акт, за да може да построи сега съществуващата къща. При тези безспорни данни – признания на ищцата, въззивният съд е изложил неотносими към спора съображения, че Примерният устав на ТКЗС е допускал да се продават кооперативни имоти на член-кооператори за задоволяване на жилищните им нужди и тези законни сделки са трансформирали кооперативната собственост в частна собственост на купувача и по делото не е изяснено дали придобивната давност на наследодателя на ищцата е започнала да тече въз основа на отчуждителна процедура по ЗПИНМ или по силата на Примерния устав на ТКЗС. По делото е безспорно, че бащата на ищцата е получил земята от ТКЗС за лично ползване и произнасянето на съда касае въпроса дали упражняваната по този начин фактическа власт върху земята е основание за придобиване на правото на собственостпо давност, което твърдение на ищцата е оспорено от ответника, с възражението, че ЗСПЗЗ изключва този придобивен способ за подлежащите на реституция земеделски земи. Въззивният съд е приел, че е налице придобиване по давност от праводателя на ищцата, което решение противоречи на практиката на ВКС /приложените от жалбоподателя решения на състави на касационния съд/ и представлява неточно прилагане на закона – чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ. В отклонение на закона е въззивното решение, че спорният терен не е земеделска земя от 1968 г., от който момент е годен обект за придобивна давност. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 2, т. 1 ЗСПЗЗ за характеристиката на земеделските земи към настоящия момент, която е неотносима към спора, породен от действието на земеделската реституция, регламентирана в глава втора на ЗСПЗЗ и обхващаща всички земеделски земи, притежавани преди образуване на ТКЗС, независимо дали са били включени в селскостопанските организации и независимо дали са извън или в границите на урбанизираните територии, определени с плана или околовръстния полигон – чл. 10, ал. 1 и ал. 7 и чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Съдът неточно е приложил и нормата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, като е приел, че застрояването на част от спорния терен легитимира ищцата, респективно нейният наследодател, за собственик на 1606 кв.м., колкото е площта на поземлен имот 23621.501.140. В чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ е предвидено възстановяване на собствеността върху определен вид земеделски земи, с изключване на застроената и прилежаща площ на съществуващите сгради, а в § 4з ПЗР ЗСПЗЗ е предвидено ограничение за придобиване на право на собственост върху земята от съответните правоимащи лица до 600 кв.м.. В чл. 19 ЗУТ са предвидени норми за урегулиране на поземлени имоти за жилищно застрояване в селата, които предвиждат 500 кв.м., 300 кв.м. или 250 кв. м. повърхност. В случая въззивният съд не е изложил съображения, въз основа на какво нормативно основание приема, че съществуващата постройка /с неизяснена характеристика – застроена площ, архитектурно-конструктивен статут, функционално предназначение и общо състояние/ легитимира ищцата за собственик на земна площ от 1606 кв.м. и върху тази площ е недопустима земеделска реституция.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12. 06. 2008 г. по гр. д. № 64/2008 г. на Ловешкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: