О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
София, 01,04,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на тридесети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 971/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. В. Г. от гр. К. против решение № 796 от 02.07.2009 г. по гр.д. № 1931/2007 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – ЗАД “ Б. В. иншурънс груп” – гр. С. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С изложението си по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Сочил е, че обжалваното решение е в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл.188, ал.1 ГПК. В тази връзка е поставен процесуалноправен въпрос – следва ли съдът да се произнесе по всички посочени основания за отмяна на обжалваното решение и следва ли да е налице съответствие на фактическите изводи на инстанцията по същество на установеното от събрания доказателствен материал. Посочено е противоречие с т.1 ППВС №7/65г. и т.12. на ТРОСГК № 1 /2001г. Формулиран е и въпрос- относно възникване правото на обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт в полза на Н. Г. , като въпросът бил решен в противоречие със задължителна практика – ППВС №5/69г., с което бил очертан кръга на правоимащите лица. Така е обосновано основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът е поддържал, че е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК като е твърдял, че въпроса дали са налице материалните процесуални предпоставки, обусловили в полза на застрахователя право на регресен иск, в частност определяне на размера на обезщетението съобразно чл.12, ал.1 Наредба №4/20043г. бил решаван противоречиво от съдилищата, за което е сочено решение по гр.д. 1371/2005г. на СГС, без да се конкретизира в какво се състои противоречието. Поставен и е и въпроса – от кой момент се дължи мораторна лихва – от датата на плащането на застрахователя по чл.407 ТЗ / отм./ или от получаването на покана за изпълнение. Поддържано е в тази връзка, че въззивният съд приел, че застрахования е изпаднал в забава от момента на плащане от застрахователя на пострадалия в противоречие с приетото по изброени решения на САС и решение №48 от 30.04.2009г. по гр.д. 677/08г. на ВКС, І т.о.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на частта от решението, с която въззивният съд е оставил в сила първостепенното решение по иска по чл.402 ТЗ / отм./. Същият не е формулирал релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК въпрос- такъв свързан с решаващите изводи на съда, обусловили постановения правен резултат. Следователно, общо поставения въпрос относно приложението на чл.188 ГПК, за който липсват доводи, свързани с конкретното му разрешаване от въззивния съд не е обосноваващ наличие на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Освен това соченото ППВС №7/65г. е ирелевантно, тъй като е относимо към различна правна уредба – решението е постановено по чл.196 ГПК / отм./- по реда на въззивното производство, каквото не е регламентирано към постановяване на това постановление. Не е налице и противоречие с т.12 на ТРОСГК на ВКС на РБ №1/2001г., която има за предмет грешките при формиране на вътрешното убеждение, като ги определя като нарушения на съществени процесуални правила. Извън това, че липсва довод, който да сочи конкретно за противоречие с това разрешение, за да бъде извършена преценка за наличие на поддържаното основание, то и нарушението на съществени процесуални правила се квалифицира по чл.281 ГПК и е неотносимо към производството по чл.288 ГПК. Касаторът не излага и валиден довод относно противоречие с ППВС №5/69г. във връзка с определеното обезщетение в полза на Н. Г. , тъй като именно в съответствие с цитираното постановление, решаващият състав е приел, че той е от кръга на лицата имащи право на обезщетение, тъй като е живял на съпружески начала с починалата В. Т.
Не е налице обосноваване и на основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Въпреки, че страната е поставила общо въпроса относно това дали са налице положителни процесуални предпоставки, обусловили правото на застрахователя на регресен иск, то тя не е обвързала този въпрос с решаващите изводи на въззивния съд, както и не е конкретизиран довода за наличие на противоречие с приетото с приложеното решение на СГС.
В частта, относно иска по чл.86 ЗЗД, касаторът е формулирал релевантен въпрос, относно това- от кой момент се дължи законна лихва върху платеното от застрахователя обезщетение след суброгацията му в правата срещу застрахования. Сочил е, че този въпрос е решен в противоречие с решение №48 от 30.04.2009г. по гр.д. 677/08г. на ВКС, І т.о. – постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което и съставляващо задължителна практика относно разрешаването на същия въпрос. За да мотивира дължимост на мораторната лихва от момента на извършеното от застрахователя плащане на пострадалите, съдът е приел, че тогава той се е суброгирал в правата им, поради което и това е началния момент, от който му се дължат платените суми, като не може да бъде изисквано получаването на покана за плащане, тъй като именно от този момент ответникът е изпаднал в забава. С цитираното решение на ВКС е прието, че застрахования ответник изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Или въпросът относно началния момент на дължимост на лихвата е решен в противоречие с приетото по цитираното решение на ВКС.
Следователно, налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и в тази част решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.18, ал.2, т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 480лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 796 от 02.07.2009 г. по гр.д. № 1931/2007 г. на Софийски апелативен съд само в частта му, с която е оставено в сила решение №1394 от 27.07.2007г. по гр.д. 938/06г. на Врачански окръжен съд в частта му, с която е осъден Г. Г. да заплати сумата 24000лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 29.01.2004г. до 24.11.2006г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 796 от 02.07.2009 г. по гр.д. № 1931/2007 г. на Софийски апелативен съд в останалата му обжалвана част.
УКАЗВА на касатора- Г. В. Г. от гр. К. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 480лв., в противен случай производството ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: