Р Е Ш Е Н И Е
№ 262
София, 11 юни 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
при участието на секретаря Кристина Павлова
и в присъствието на прокурора Петя Маринова
изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова
дело № 204/2010 година
Производството е образувано по повод касационна жалба от защитника на подсъдимия Б. М. В. против въззивно решение № 78 от 11.03.2010г. постановено по в.н.о.х.д. № 67/2010г. на Софийския апелативен съд.
В жалбата се навеждат доводи за допуснато нарушение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието- касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 НПК, които се поддържат и в съдебно заседание. Правят се искания, при условията на алтернативност , за отмяна на решението с признаване на подсъдимия за невинен или връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, както и за намаляване размера на наложеното наказание.
Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е изцяло неоснователна и следва решението да се остави в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното:
Софийският апелативен съд с решение № 78 от 11.03.2010г. по в.н.о.х.д. № 67/2010г. е потвърдил присъда № 361 от 04.11.2009г. постановена по н.о.х.д. № 996/2009г. на Софийски градски съд.
С присъдата подсъдимият Б. М. В. е признат за виновен в това, че на 08.09.2008г. в гр. С., пред входа на стадион „Локомотив” е отнел чужда движима вещ- синджир от бяло злато на стойност 2560лв. от владението на А. В. З. , с намерение противозаконно да го присвои, като за целта употребил сила и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4 във вр.чл.198, ал.1 и чл.54 НК е осъден на седем години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг” режим. На основание чл.59, ал.1 НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия, считано от 23.09.2008г.
Съображенията, изложени в касационната жалба не са различни от тези посочени с въззивната жалба и допълнението към нея, макар, че правомощията и предмета на проверка от тези две инстанции са различни. Така с идентични възражения по същество се аргументират във въззивната жалба необоснованост на присъдата, а пред касационната се твърди, че се касае до съществени нарушения на процесуалните правила, които ако са налице винаги имат за последица отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Както многократно е имал възможност да отбелязва, Върховният касационен съд не е съд по фактите, те са изключени от предмета на проверката, поради което и ако при събирането и преценката на доказателствените материали не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, то за тази инстанция проверката се извършва в рамките на приетите за установени фактически положения. Противното би означавало намеса във вътрешното убеждение на инстанциите, решаващи делото по същество. С оглед и на това настоящата инстанция ще даде отговор само на тези възражения, които могат да се определят като процесуални нарушения.
На първо място и основно се възразява относно доказаността на авторството на деянието, като се твърди, че изводите на съда по този въпрос почиват на предположения, тъй като единствено пострадалата посочвала подсъдимия като извършител, а извършеното по късно разпознаване било опорочено.
Възраженията са неоснователни.
По делото са събрани достатъчни по обем доказателствени материали, от които по несъмнен начин са изяснени всички въпроси, свързани с предмета на доказване. Въпроса дали подсъдимият е автор на деянието е преценяван много внимателно и двете съдебни инстанции правилно са приели, че съмнение няма. Показанията на пострадалата свидетелка са достоверни, тъй като при преценката им не са констатирани нито противоречия, нито каквото и да е било основание за съмнение. Съдилищата са посочили защо изцяло приемат показанията на свид. Златкова и съображенията им се споделят и от настоящия състав. Начина на извършване на деянието, поведението на извършителя и пострадалата, която активно се е съпротивлявала, била е лице срещу лице с нападателя и е имала достатъчно време за да запомни физическите му белези, не пораждат никакво съмнение по въпроса за извършителя на нападението и отнемането на вещта. При извършеното по късно разпознаване също не са допуснати нарушение на процесуалните правила, тъй като пострадалата предварително е дала описание на нападателя, подбрани са подходящи снимки, предоставени й за разпознаване, при което без колебание тя е посочила именно подсъдимия.
Поради изложените съображения настоящият състав намери, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати никакви нарушения на процесуалните правила и искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане е неоснователно.
При приетите за установени фактически положения материалният закон не е нарушен.
Установени са както обективните, така и субективни признаци на деянието по чл.199, ал.1 ,т.4 НК, поради което и искането за отмяна на съдебния акт и признаването на подсъдимия за невинен не може да бъде уважено.
Наложеното на подсъдимия наказание от седем години лишаване от свобода не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК.
При определяне на наказанието съдът е отчел и правилно преценил всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието. Високата степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, правилно са преценени при решаване на въпроса за тежестта на наказателната принуда. В същото време в достатъчна степен е преценена относителната тежест на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което и място за по- голямо снизхождение няма. Наказанието е съответно на извършеното престъпление и в най- голяма степен отговаря на целите, предвидени в чл.36 НК, особено като се съобрази и обстоятелството, че деянието по настоящото дело е извършено само няколко месеца след изтърпяване на наказание лишаване от свобода за друго престъпление. Очевидно е, че за постигане поправяне на подсъдимия е необходимо едно по- тежко наказание, каквото в случая се явява и определеното от седем години лишаване от свобода, което пак е в рамките на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения по смисъла на чл.348, ал.1 НПК въззивното решение следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 78 от 11.03.2010г. постановено по в.н.о.х.д. № 67/ 2010г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: