5
Р е ш е н и е
№ 262
гр.София, 13.11.2018г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести ноември, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при секретаря В.Стоилова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 2953 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.307, ал.1 ГПК.
Делото е образувано по молба за отмяна от 02.03.2018г. на Р. Н. П. на влязлото в сила решение от 29.12.2017г. по гр.д.№577/2017г. на ОС София на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Молителката Р. Н. П., чрез процесуалния си представител поддържа, че молбата за отмяна е основателна предвид представените от нея нови писмени доказателства от съществено значение за спора, които не е могла да ангажира пред въззивния съд.
Ответницата по молбата- В. Н. Т., чрез процесуалния си представителподдържа, че молбата е неоснователна, тъй като представените по делото доказателства не са нови такива по смисъла на чл.303, ал.1,т.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал.1 ГПК, приема за установено следното:
С атакуваното решение, като е потвърдено решение от 25.07.2017г. по гр.д.№587/2016г. на РС Самоков, е отхвърлен иск на Р. П. срещу В. Н. с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор, сключен с нот.акт №49//1999Г на нотариус с район на действие РС С. , до размер на ? идеална част.
В атакуваното решение съдът е приел, че в процесния договор не са уговорени ограничения относно обема на дължимата грижа и издръжка, поради което страните са се съгласили да се осигурява цялата необходима на прехвърлителката издръжка и да бъдат полагани всички необходими за нея грижи с оглед конкретните й нужди. Прието е, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че ответницата е изпълнявала поетото с договора задължение да гледа и издържа прехвърлителката. Съдът е счел, че по делото няма данни прехвърлителката да е имала сериозни здравословни проблеми или други нужди, налагащи по-специални по вид и обем грижи, в периода до влизането й в болница през м. октомври 2010 г. – два месеца преди да почине. Изложени са съображения за това, че не се установява В. Н. – приобретел по договора за издръжка и гледане, да е преустановявала грижите си за майка си в какъвто и да било момент от съвместното им съжителство, или последната да е имала конкретни нужди, които да не са били удовлетворени, като ответницата и майка й са живяли заедно в едно домакинство в [населено място] преди сключването на договора до два месеца преди смъртта на прехвърлителката, когато тя се разболяла и се наложило да влезе в болница в [населено място], където починала.
Изложени са съображения за това, че свидетеля Х., който винаги е живял в [населено място] и като такъв има непосредствени възприятия от живота на прехвърлителката, е без родствена връзка с ответницата, няма данни същият да има конкретни лични, имуществени или други отношения или зависимост от ответницата, а свидетелката С. се намира в еднаква родствена връзка и с двете страни/ които са сестри/, като за нея също не са налице данни, които да сочат за евентуална нейна заинтересуваност от изхода на делото, поради окето не са налице причини да не се кредитират показанията на тези двама свидетели или да се преценяват при условията на чл. 172 ГПК. Посочено е, че , показанията на посочените свидетели са логични, взаимно непротиворечиви и допълващи се, и кореспондират с представеното писмено доказателство /епикриза/, както и, че те не се опровергават от показанията на водените от ищцата- молител в настоящето производство, свидетели относно обстоятелството, че прехвърлителката и приобретателкатаа са живели съвместно в един дом в [населено място], и че ответницата се е грижела за майка си.
Взето е предвид обстоятелството, което се установява от представената епикриза, че прехвърлителката е била хоспитализирана в период от 10 дни в началото на м. октомври 2010 г., а от неопроверганите от други доказателства показания , тя е била отново приета в болница на 1 ноември, където е била оперирана и е починала в болничното заведение, както и че в периода между двата й престоя в болничното заведение прехвърлителката е пребивавала в жилището на ищцата в [населено място], но съдът е счел, че тези факти не могат да обосноват извод за неизпълнение на поетото с договора задължение на ответницата за издръжка и гледане. В този период фактическото съжителство между прехвърлителката и ответницата е било преустановено по обективни причини, като последната не се е дезинтересирала от болната си майка в този период, а я е посещавала ежедневно в болничното заведение. Посочено е, че полагането в този период на грижи от страна на ищцата спрямо прехвърлителката е в изпълнение на задължението, което има всяко лице към своите родители.
По горните съображения предявеният иск за разваляне на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане до размер на ? идеална част , е отхвърлен неоснователен.
В молбата за отмяна молителката Р. Н. поддържа, че са налице нови доказателства от съществено значение за спора. Представя копие от служебна бележка от 07.11.2017г. от М.-С.” Е. , че е придружавала майка си А. З. от 30.10.2017г. до 28.11.2017г., молба вх.№10297/20.11.2017г. до Софийски окръжен съд за приемане на доказателства, касаещи здравословното състояние на майка й, служебна бележка от Кметство [населено място] за наличие на родствени връзки на свидетеля Х.-втори братовчед на страните по делото, и епикриза от [фирма] на А. З. от 19.06.2008г., Декларация от 30.10.2011г. на А. З. за информирано съгласие , разписка от [фирма] , че дрехите са при болния, удостоверение за наследници на А. З., от което е видно, че страните по делото са сестри, декларация от А. З. от 30.10.2011г., че ще опазва болничното имущество, епикриза от 30.10.2011г. [фирма] и от 13.10.2011г., протоколи от проведени по делото съдебни заседания, декларация от Б. Л., съдържаща свидетелските й показания, служебна бележка от [фирма] , за това че Р. Н. е придружител на майка си А. З. от 03.10.2011г. до 13.10.2011г. и от 30.10.2011г. до 28.11.2011г. Поддържа, че не е могла да ги представи в съдебно заседание на 15.11.2017г. по гр.д.№577/2017г.на РС Самоков, а е направила това с срока за произнасяне на решението-с молба от 20.11.2017г.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че молбата за отмяна е неоснователна.
По смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК нови обстоятелства /съответно нови писмени доказателства/ са тези факти и документи за тях, за наличието на които страната не е знаела или не е могла да придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по същество по спора. Те трябва да са от такова естество, че ако са били установени /съответно представени/ пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Освен това, новооткритите доказателства следва да съставляват допустими доказателствени средства за установяване на факти, твърдяни по време на висящността на производството и относими към спора, но които не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи. Незнанието или непредставянето им от заинтересованата страна не трябва да се дължи на неполагане на дължимата грижа и процесуална небрежност. В случая представените от молителката към молбата писмени доказателства, с изключение на епикриза от 13.10.2011г. [фирма] и удостоверението за наследници, които са приети по делото, са могли да бъдат представени от страната при разглеждане на спора по същество при полагане на дължимата грижа от нейна страна, тъй като същите са и били известни много преди заседание, в което делото е обявено за решаване по същество на 15.11.2017г. от въззивния съд .Освен това същите не са от такова естество, че ако са били установени /съответно представени/ пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила, тъй като същите касаят престоя на на прехвърлителката в болница в [населено място] , който въпрос не бил спорен по делото. Съдът е съобразил този факт и е приел, че полагането в този период на грижи от страна на молителката спрямо прехвърлителката е в изпълнение на задължението, което има всяко лице към своите родители и не сочи на неизпълнение на договора от страна на ответницата.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК молителката следва да заплати на ответницата по молбата направените разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за основателно направеното на основание чл.78, ал.5 ГПК възражение за прекомерност на същите и съобразно разпоредбата на чл.9, ал.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения счита , че се дължи заплащане на такова в размер на 500 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за отмяна от 02.03.2018г. на Р. Н. П. на влязлото в сила решение от 29.12.2017г. по гр.д.№577/2017г. на ОС София на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
ОСЪЖДА Р. Н. П. да заплати на В. Н. Т. сумата 500 лева разноски пред ВКС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: