РЕШЕНИЕ
N 262
София, 24.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 313/2008 год.
Производството е по чл. 218а, б. „а“ ГПК(отм.) във вр. с §2, ал. 3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Д” О. , гр. С. срещу решение от 29.10.2007 г. по гр. д. № 622/2007 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното по гр. д. № 2597/06 г. на БРС и вместо него е постановено друго, с което е прието за установено по отношение на касатора, че община С. е собственик на поземлен имот № 0* с площ от 1.031 дка при граници: имот № 0* и имот № 0* по плана за земеразделяне в м. “Б” в землището на гр. С.. На основание чл. 431, ал.1 ГПК (отм.) е отменен и съставеният нот. акт за продажба на имота в полза на касатора. Инвокирани са доводи за неправилно прилагане на материалния закон – § 42 от ПЗР на ЗОС и необоснованост на изводите – касационни основания по чл. 218б, ал.1, б. „в“ ГПК.
Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
О. С. З. е предявила срещу касатора установителен иск за собственост на имот № 0* с площ от 1.031 дка при граници имот № 0* и имот № 0* по плана за земеразделяне в м. “Б” в землището на гр. С.. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че имотът е “придобит на основание съдебно решение постановено по гр. д. № 1393/2003 г. на БОС”. Въпреки дадените указания от сезирания с иска БРС за уточняване обстоятелствената част на исковата молба с посочване правното основание за придобиване на имота, с подадената молба от 11.12.2006 г. това не е направено.
Съдебното решение, на което касаторът се е позовал е постановено в производство по предявен от него срещу наследниците на Я. Ч. установителен иск за собственост на същия имот. В това производство е било установено, че през 1957 г. за нуждите на община С. от построяването на пионерски лагер са били отчуждени два имота с площ от 3 дка и с площ от 2100 м2 от техните собственици – физически лица на основание чл. 101 ЗС с разпореждане на МС. За същите нужди със съвместна заповед на ГОНС-Ст. З. и ГОНС- С. е назначена комисия и оценена земя с площ от общо 9800 кв. м., от която два парцела държавна собственост в регулация и имоти на ТКЗС “Ч”, които имоти са били заменени по реда на чл. 34 от ПДИ. В терена е изграден пионерски лагер, състоящ се от 26 бунгала, два броя кухни със столова и масивна двуетажна сграда. С техническа експертиза е установено, че теренът, предмет на иска, попада в терена върху, който е изпълнено мероприятия като върху имота попада част от масивната двуетажна сграда със столова и част от едноетажна масивна сграда – кухня. Въз основа на тези факти съдът е извършил косвен съдебен контрол върху решението на поземлената комисия за възстановяване имота в полза на наследниците на Ч. и е приел, че този имот не подлежи на земеделска реституция поради наличие на ограничението по чл. 10б ЗСПЗЗ – в имота е осъществено мероприятие.
Решението е постановено по установителен иск, то няма правопораждащо действие, а разрешава гражданскоправния спор по принадлежността на правото на собственост между страните по делото. Съобразно това неоснователно е твърдението, че това решение легитимира касатора като собственик на имота.
По време висящността на спора по установителния иск за собственост между общината и наследниците на Ч. , последните са се разпоредили с имота чрез продажба в полза на касатора, която е обективирана в н. а. № 1* т. ІІІ, н. д. № 329/2004 г. Това обуславя правния интерес на община С. от предявяване на установителния иск за собственост.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил иска на община С. като е приел, че тя се легитимира като собственик на имота. Съобразно осъществилите се факти и действалото към онзи момент законодателство съдът е приел, че след реализирането на мероприятието – пионерски лагер, този обект като съвкупност от терен и сгради е бил държавна собственост. Това вещно право е преминало в патримониума на общината след влизане в сила на ЗОС и ЗДС, което е било и основание за издаване заповед за деактуване на имота като държавна собственост и съставяне на акт за публична общинска собственост №.03.00 г.
Касационният довод, че не е установено да е извършена замяна на имоти на двете общини, по силата на което община Ст. З. да се легитимира като собственик на терена е неоснователен.
Теренът е бил предназначен за обществено мероприятие, проведена е процедура по отчуждаването му и на това основание той е станал държавна собственост.становено е по безспорен начин, че той е предоставен за ползване на община С. за изграждане на пионерски лагер, който обект е изпълнен със средства на общината.
Общинската собственост като вид собственост е намерила правна регламентация с изменението на чл. 14, ал. 1 от Конституцията от 1971 г. с (ДВ бр. 6 и 29 от 1990 г.). В чл. 6 на ЗС изменен с ДВ бр. 31 от 1990 г. е посочено, че държавната и общинска собственост биват публична и частна. Следваща правна уредба на общинската собственост е извършена с Конституцията от 1991 г. (ДВ, бр. 56 от 1991 г.). В чл. 140 е посочено, че общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност. Въз основа на чл. 17, ал. 4 от К, в който е посочено, че режимът на обектите на държавна и общинска собственост се определя със закон през 1996 г. са приети ЗДС и ЗОС. До приемането им законова регламентация на обектите общинската собственост е създадена с нормите на ЗМСМА (ДВ, бр. 77 от 1991 г. в сила от деня на обнародването му 17.09.1991 г.). С ПР на този закон, – §6 се даде нова редакция на чл. 6 от ЗС, като се посочиха основанията, на които общината може да придобива право на собственост. С § 7 от ПР на ЗМСМА се посочи кои от държавните имоти с влизане в сила на закона стават общинска собственост. В т. 6 е посочено, че преминават в собственост на общината обектите на общинската инфраструктура с местно значение предназначени за здравно, спортно и др. обслужване. Изграденият пионерски лагер има предназначение за здравно и спортно обслужване нуждите на децата в общината, поради което по разпореждане на закона е преминал в собственост на общината, чиито нужди удовлетворява.
Основателно е и позоваването на чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗОбС в редакцията след изменението му с ДВ бр. 26/2000 г., в която се казва, че общинска собственост са и имотите и вещите предоставени на общината със закон или преотстъпени безвъзмездно от държавата. Предоставянето на терена за задоволяване нуждите на община С. чрез построяване на пионерски лагер, представлява такова безвъзмездно отстъпване на вещни права, поради което и на това основание имотът също следва да се счита общинска собственост.
След като той не е подлежал на реституция поради наличие на установени със закон ограничения затова, то издаденият акт на поземлената комисия е нищожен като противоречащ на закона и не е породил конститутивно действие – да прехвърли правото на собственост върху имота в патримониума на наследниците на собственика на земеделската земя Ч. При сключване на договора за продажба от тях с касатора, те не са били носители на това вещно право, поради което договорът не е транслирал това право в имуществената сфера на касотора. Доводът му, че той е собственик на имота обосновано и законосъобразно е намерен за неоснователен.
При проверка на решението не се установи да са налице релевираните основания за касирането му, поради което то следва да се остави в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 29.10.2007 г. по гр. д. № 622/2007 г. на Бургаски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: