Р Е Ш Е Н И Е
№ 262
София, 25.03.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 871/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ вр. § 2, еал. 3 ПЗР на ГПК /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./.
Образувано е по к. жалба от Х. Ц. Г. чрез процесуален представител адвокат М против въззивно решение на Пернишки окръжен съд, гражданска колегия № 370/23.11.2007 г. по гр. д. № 807/2007 г.
С въззивното решение е коригирано решението на Пернишкия районен съд № 484/19.06.2007 г., постановено по гр. д. № 621/2007 г. в частта на определените мерки за лични взаимоотношения между В. З. Й. с непълнолетното му дете З, като е дадено право на бащата да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета събота от месеца от 9.00 ч. до 20.00 ч. и всяка втора и четвърта неделя от месеца от 9.00 ч. до 20.00 ч., без преспиване, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката на детето.
Според жалбоподателката решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. „в” ГПК. Счита, че не следва да се определят мерки за лични отношения между ответника и детето, в който смисъл да се произнесе касационната инстанция ведно със законните последици. Подробни съображения в подкрепа на жалбата са изложени с писмена защита от адвокат М. Д.
Ответникът по касация В. З. Й. не е изразил становище по жалбата.
За Д. „С”, гр. П. не е изразено становище.
Представителят на В. к. п. прокурор С. е на становище за ограничаване обема на законоустановените в този случай мерки за лични отношения между баща и син съгласно разпоредбата на чл. 76 СК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. приема следното:
В частта на постановеното в производство по чл. 75, ал. 1, т. 2 СК решение, по силата на което ответникът-баща на детето е лишен от родителски права, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Предмет на въззивно обжалване е решението на районния съд в частта, с която съдът е определил мерки за лични отношения между бащата и детето на основание чл. 76 СК. Въззивният съд е счел жалбата частично основателна и е коригирал определените от районния съд мерки за лични взаимотношения, като е изключил възможността детето да преспива при баща си. С оглед интересите на детето съдът е счел, че следва да се даде възможност детето да осъществява връзка с рождения си баща, което би могло да повлияе положително за израстването и развитието на непълнолетното дете, при положение, че майката е на работа в Испания. Личните отношения между бащата и детето са определени, при преценка на доказателствата за липсващ досега контакт на детето с бащата, непрекъснат престой на майката на детето в Испания през последните три години и отглеждане на детето в семейството на неговата леля.
Касационната жалба е неоснователна.
С разпоредбата на чл. 76 СК по повелителен начин съдът е задължен да определи мерки за лични отношения между родител и дете във всички случаи на ограничаване или лишаване на родителя от родителски права. Това законодателно разрешение изключва правната възможност съдът да не определи мерки за лични отношения независимо от фактическите обстоятелства на конкретния случай. Следователно в хипотезата на чл. 76 СК законодателят е преценил, че е в интерес на детето съдът да определи такива мерки. Конкретната преценка, която следва да извърши съда се отнася до вида и обема на мерките, които съдът следва да определи съобразно особеностите на всеки конкретен случай.
В случая настоящият състав не намира, че е налице основание да се коригират определените от въззивния съд мерки за лични взаимоотношения, които биха могли да бъдат установени между бащата и непълнолетния му син.
Не може да се възприеме разбирането, изразено в касационната жалба, че в случая е налице възможност за приложение разпоредбата на чл. 77, ал. 1 СК. Съгласно чл. 77, ал. 1 СК съдът може да измени постановените на основание чл. 76 СК мерки за лични взаимоотношения при изменение на обстоятелствата, при които мерките са били определени, но конкретният случай не е такъв.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Пернишки окръжен съд, гражданска колегия № 370/23.11.2007 г., постановено по гр. д. № 807/2007 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: