1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
София, 28.04.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1745 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №1937 от 17.12.14г. по в.гр.д.№2006/14г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение №3324 от 25.06.14г. по гр.д.№2812/13г. на Варненския районен съд, с което е уважен иск по чл.30, ал.1 ЗН на М. Д. М. срещу Л. Павлова М. за намаляване дарението на търговско предприятие [фирма], извършено от общия наследодател Д. Г. М. в полза на ответницата Л. М..
В. съд е приел, че искът по чл.30, ал.1 ЗН намира приложение и в случаите на дарение на търговско предприятие на едноличен търговец. Това търговско предприятие не е самостоятелен субект на правото, а обект и като такъв може да бъде предмет на различни сделки, включително и дарение. Такова дарение може да доведе до накърняване на запазената част от наследството, при което средството за защита е искът по чл.30, ал.1 ЗН. Прието е, че в масата по чл.31 ЗН следва да се включи и имуществото на едноличния търговец, тъй като се касае за единен правен субект – физическо лице.
По конкретното дело е прието, че наследници на Д. Г. М. са неговата съпруга Л. Павлова М. и децата му М. Д. М., Надежда Д. М. и С. Д. М.. Разполагаемата част на наследодателя е 1/6, а запазената част на всеки един от наследниците е по 5/24 от наследството. В масата по чл.31 ЗН следва да се включи следното имущество: сумата от 5000лв., представляваща стойностно изражение на дяловете на [фирма], собственост на наследодателя, с капитал 5000лв., както и оценените към момента на откриване на наследството недвижими имоти, включени в търговското предприятие на дарения едноличен търговец: апартамент с идентификатор 10135.1506.801.80.1.5 на стойност 268 900лв.; апартамент с идентификатор 10135.1506.80.1.8 на стойност 75 100лв. и земеделска земя – имот №00904 на стойност 310 900лв. или общо 659 900лв. Стойността на разполагаемата част на наследодателя е 1/6 или 109 983,33лв., а запазената част на ищеца е 5/26 или 137 479,17лв. Наследодателят е дарил на ответницата имоти на стойност 654 900лв., при което е накърнил запазената част на ищеца. Тъй като ищецът е получил по наследство имущество на стойност 1041,67лв., представляващо неговият дял от [фирма], недостигът за попълване на запазената му част е 136 437лв. и за тази сума предявеният иск следва да бъде уважен. Прието е, че не са налице предпоставките за водене на иска по чл.37 ЗН и за връщане на имотите в наследството.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ответницата Л. Павлова М.. Тя представя влязла в сила спогодба по гр.д.№3187/13г. на Варненския окръжен съд, сключена между нея и другата наследница Надежда Д. М., с която се прогласява за нищожен договорът за дарение на търговското предприятие [фирма] на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Жалбоподателката счита, че тази спогодба дава основание за обезсилване на въззивното решение по настоящото дело, тъй като нищожността имала абсолютно действие и М. Д. М. нямал правен интерес да атакува по реда на чл.30, ал.1 ЗН един нищожен договор. Освен това – с иск по чл.30, ал.1 ЗН не можело да се атакува дарение на търговско предприятие на едноличен търговец поради спецификата на тази сделка. И на последно място – съдът неправилно определил стойността на масата по чл.31 ЗН.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Наследник с право на запазена част може ли да иска намаляване на дарение на търговско предприятие и в тази връзка може ли да се постави знак на равенство между двете сделки – прехвърляне на търговско предприятие по смисъла на чл.15 ТЗ и договор за дарение по чл.225 ЗЗД.
2. Стойността на търговско предприятие изчерпва ли се със стойността на активите на същото, при положение, че по дефиниция търговското предприятие е имуществен комплекс.
3. С каква стойност участва търговското предприятие при формиране на наследствената маса по ЗН, стойността на търговското предприятие изчерпва ли се със стойността на активите и какво е отношението на балансовата стойност на същото при формиране на наследствената маса.
4. Следва ли по иск с правно основание чл.30 ЗН спрямо договор за дарение на търговско предприятие да се прилагат разпоредбите на чл.34 ЗН и чл.36 ЗН при условие, че в търговското предприятие са включени няколко имота.
Основанието по чл.280, ал.1 ГПК се поддържа по въпроса за задължението на съда служебно да допусне експертиза, съгласно приетото в т.3 на ТР /1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Освен това въззивното решение противоречало на решение №123/12.07.11г. по гр.д.№569/10г. на ВКС, І ГО.
Ответникът в производството М. Д. М. оспорва жалбата. Поддържа, че представеният протокол не отразява съдебна спогодба, тъй като липсват реквизити на процесуален договор между страните, а и не може със съдебна спогодба да се прогласи нищожността на договор. Но дори да се приеме, че такава спогодба е налице и произвежда правно действие, то тя не го обвързва, тъй като той не е бил страна в производството, по което е сключена. Счита, че не са и налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Представеното с касационната жалба ново писмено доказателство не поражда съмнение за допустимостта на въззивното решение и не създава основание за допускане на касационно обжалване. То разкрива новонастъпили обстоятелства след приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, които не могат да бъдат съобразени по настоящото дело. Освен това съдебната спогодба не може да бъде противопоставена на ответника по касация, който не е бил страна в производството, по което тя е сключена и не е обвързан от силата на пресъдено нещо, с която тя се полза между страните.
Налице е обаче основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по първата част от първия въпрос, поставен в касационната жалба. Въпросът е решаващ за изхода на настоящото дело. Същевременно липсва съдебна практика, която да укаже дали наследник с право на запазена част може да иска намаляване на дарение на търговско предприятие на едноличен търговец, затова въпросът е от значение за точното прилагане на чл.30, ал.1 ЗН и за развитието на правото.
Отговорът на останалите въпроси, свързани с формирането на масата по чл.31 ЗН и прилагането на разпоредбите на чл.36 и чл.37 ЗН в специфичната хипотеза на дарение на търговско предприятие на едноличен търговец, зависи от разрешението, което ще бъде дадено по основния въпрос, по който се допуска касационно обжалване и затова те следва да бъдат разрешени с решението на ВКС, когато ще се прецени и дали съдът е следвало да допусне нова експертиза или не.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1937 от 17.12.14г. по в.гр.д.№2006/14г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателката да внесе в едноседмичен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса в размер на 961лв. и да представи в същия срок вносния документ, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена такса делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: