2
определение по гр.д.№ 5111 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
София, 03.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5111 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на З. Д. К., Д. Р. К. и Д. Г. К. срещу решение № 906 от 20.06.2016 г. по в.гр.д.№ 701 от 2016 г. на Пловдивския окръжен съд, осми граждански състав в частта му, с която е отменено решение № 3654 от 05.01.2015 г. по гр.д.№ 3496 от 2012 г. на Повдивския районен съд по претенцията по сметки по чл.346 ГПК и вместо него е постановено решение за осъждане на З. Д. К., Д. Р. К. и Д. Г. К. да заплатят на ищците Е. Р. Д. и Г. П. Д. следните суми, с които се е увеличила стойността на сградата, находяща се в [населено място], общ.Р., Пловдивска област, [улица], в следствие на изграждането на тавански етаж и подпокривна конструкция на тази сграда: З. К. да заплати 5 587 лв., а Д. К. и Д. К. да заплатят общо 5 587 лв.
В касационната жалба на З. Д. К. се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена от касаторката задължителна съдебна практика /решение № 57 от 02.03.2011 г. по гр.д.№ 1416 от 2010 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д.№ 1106 от 2010 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, т.19, решение № 260 от 03.11.2014 г. по гр.д.№ 2943 от 2014 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 283 от 30.06.2010 г. по гр.д.№ 1173 от 2009 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., определение № 335 от 30.05.2014 г. по гр.д.№ 2943 от 2014 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. по следните два въпроса:
1. Длъжен ли е съдът да направи своите фактически и правни изводи по делото като обсъди всички допустими и относими доказателства, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им ?
2. Дали приобретателят на недвижим имот е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по иск за присъждане на разходи за подобрения в имота, които са извършени преди придобиването му ?
В касационната жалба на Д. К. и Д. К. се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена от касаторите задължителна съдебна практика /решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д.№ 1106 от 2010 г. на ВКС, ТК, Второ т.о., решение № 126 от 09.05.2011 г. по гр.д.№ 421 от 2009 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, т.19, решение № 912 от 02.02.2010 г. по гр.д.№ 4713 от 2008 г. на ВКС, ГК, Първо г.о./ по следните два въпроса:
1. Длъжен ли е съдът да направи своите фактически и правни изводи по делото като обсъди всички допустими и относими доказателства, твърдения, възражения и доводи на страните в тяхната съвкупност ?
2. От кой момент започва да тече погасителната давност за вземания за подобрения, извършени в съсобствен имот ?
В писмен отговор от 14.11.2016 г. Е. Р. Д. и Г. П. Д. оспорват жалбите. Молят решението на Пловдивския окръжен съд да не бъде допускано до касационно обжалване. Претендират за направените пред ВКС разноски за адвокат.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационните жалби са подадени от легитимирани лица /ответници по делото/ и в срока по чл.283 ГПК /жалбоподателите са били уведомени за обжалваното решение на 04.07.2016 г., а касационните жалби са подадени на 04.08.2016 г./.
За да постанови решението си за осъждане на З. К. да заплати на ищците сумата 5 587 лв., а Д. К. и Д. К. да заплатят на ищците общо 5 587 лв., въззивният съд е приел, че ищците Е. Р. Д. и Г. П. Д. са извършили в сградата- етажна собственост подобрения, които са довели до увеличаване на нейната стойност: изградили са тавански етаж и подпокривна конструкция на сградата. Приел е, че въз основа на влязлото в сила решение по гр.д.№ 980 от 2008 г. на Пловдивския районен съд между страните със сила на пресъдено нещо е установено, че таванският етаж от сградата е обща част на тази сграда. Приел е за неоснователно възражението на ответниците К., че този тавански етаж не бил изграден от ищците Д., тъй като изграждането на таванския етаж от Д. се доказвало от представените по делото писмени доказателства /одобрен проект, фактури, стокови разписки/ и от свидетелските показания на свидетелите В. М. и А. М.. Приел е, че след построяването на таванския етаж Д. са започнали да владеят този етаж със съзнанието и намерението да го своят, в която връзка са се снабдили и с констативния нотариален акт № 20 от 2008 г. Д. били добросъвестни подобрители, тъй като са строили със знанието и безспорното съгласие на другия собственик на обект в сградата- етажна собственост Д. К. /признание затова е направено от К. в молба, находяща се на лист 155 от първоинстанционното дело/. Поради това на основание чл.74, ал.2 ЗС във връзка с чл.72 ЗС Д. имали право да претендират за увеличената стойност на имота. По възражението на К. за изтекла погасителна давност на претенцията съдът е приел, че изискуемостта на вземанията за подобрения, извършени от добросъвестния владелец или приравнения на него подобрител, тече от момента на смущаване на неговото владение, респ. от предявяване на собственически иск. В случая К. са предявили иск за собственост през 2008 г. по гр.д.№ 980 от 2008 г. на Пловдивския районен съд, а претенцията за увеличената стойност на вещта е предявена пред м.04.2012 г., тоест преди изтичане на 5 годишния давностен срок.
I. Така постановеното решение в частта му по иска за осъждане на З. К. да заплати сумата 5 587 лв. противоречи на посочената от нея задължителна съдебна практика по двата въпроса:
1. По въпроса длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, решението противоречи на задължителната съдебна практика /например решение № 228 от 01.10.2014 г. по гр.д.№ 1060 от 2014 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 214 от 25.10.2016 г. по гр.д.№ 2345 от 2016 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. и други, постановено по реда на чл.290 ГПК/, според която когато въззивният съд по въззивна жалба на едната страна пререшава спора, той е длъжен да се произнесе по всички своевременно направени пред първата инстанция доводи и възражения на другата страна. В противоречие с тази задължителна съдебна практика, въпреки че е пререшил спора по претенцията за сметки по чл.346 ГПК, въззивният съд не се е произнесъл по своевременно направеното от З. К. възражение, че не дължи на Д. направените от тях разходи за подобряване на съсобствената вещ, тъй като към момента на извършване на подобренията- 1988 г. З. К. все още не е била съсобственик на имота: придобила е идеална част от него по силата на договор за покупко-продажба № 22 от 30.10.1996 г./. Това възражение е било направено от З. К. своевременно /в първото заседание след допускане на делбата, проведено на 19.03.2015 г./, поради което, пререшавайки делото по претенцията за сметки, въззивният съд е следвало да го обсъди и се произнесе по него.
2 По втория въпрос в посочената от касаторката задължителна съдебна практика /решение № 260 от 03.11.2014 г. по гр.д.№ 2943 от 2014 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. и решение №283 от 30.06.2010 г. по гр.д.№ 1173 от 2009 г. на ВКС, ГК, Второ г.о, постановени по реда на чл.290 ГПК/ е прието, че приобретателят на недвижим имот не е пасивно материалноправно легитимиран да отговоря по иск за присъждане на разходи за подобрения в имота, които са извършени преди придобиването на този имот. В противоречие с тази съдебна практика въззивният съд е приел, че З. К. дължи на ищците съответна на притежаваната от нея идеална част от таванския етаж част от разходите за подобрения в имота, макар З. К. да е придобила част от този имот много след извършване на подобренията: подобренията са извършени през 1988 г., а З. К. е придобила част от имота едва през 1996 г.
Поради гореизложеното касационната жалба на З. К. следва да бъде допусната до касационно разглеждане на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
II. Няма основания за допускане до касационно разглеждане на жалбата на Д. и Д. К. поради следното:
1. По първия поставен въпрос /длъжен ли е съдът да направи своите фактически и правни изводи по делото като обсъди всички допустими и относими доказателства, твърдения, възражения и доводи на страните в тяхната съвкупност/ няма противоречие между съдебната практика и решението на Пловдивския окръжен съд в обжалваната част, с която Д. и Д. К. са осъдени да заплатят на Д. съответна част от увеличената стойност на сградата. В съответствие със задължителната съдебна практика въззивният съд се е произнесъл по всички възражения на Д. и Д. К. по този иск: приел е, че през периода от 1988 г. до 2006 г. таванският етаж е бил владян изцяло от Д. /тоест, приел е за неоснователно възражението на К., че те са владяли част от етажа през този период/, приел е, че Д. са били владелци на таванския етаж /тоест, приел е за неоснователно възражението на К., че Д. не са били нито владелци, нито държатели на част от етажа/ и че давността за предявяване на претенцията за тези подобрения започва да тече от момента на предявяване на ревандикационен иск за вещта /тоест, приел е за неоснователно възражението на К., че давностният срок е започнал да тече от момента на извършване на подобренията/. Доколко изводите на съда по тези възражения на К. са правилни е въпрос, касаещ правилността на решението- въпрос, който не може да бъде разглеждан и решаван в настоящото производство по допускане на касационното обжалване.
2. По втория въпрос /от кой момент започва да тече погасителната давност за вземания за подобрения, извършени в съсобствен имот/ в посоченото от касаторите решение № 912 от 02.02.2010 г. по гр.д.№ 4713 от 2008 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. е прието, че началният момент на погасителната давност при вземания за извършени от държател в чужд имот подобрения, започва да тече от момента на извършването им, а не от по-късен момент и че за тях не са приложими разпоредбите на чл.72 ЗС и чл.74, ал.2 ЗС. Това решение е напълно неотносимо към настоящото дело, по което съдът е приел, че извършилите подобренията лица Е. и Г. Д. не са били държатели, а владелци на таванския етаж, поради което имат право да претендират за тези подобрения на основание чл.72 ЗС и чл.74, ал.2 ЗС. Не е посочена друга задължителна съдебна практика, на която възивното решение да противоречи по този въпрос.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Д. Р. К. и Д. Г. К. срещу решение № 906 от 20.06.2016 г. по в.гр.д.№ 701 от 2016 г. на Пловдивския окръжен съд, осми граждански състав в частта му, с която Д. Р. К. и Д. Г. К. са осъдени да заплатят на Е. Р. Д. и Г. П. Д. сумата 5 587 лв. /пет хиляди петстотин осемдесет и седем лева/.
ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на З. Д. К. срещу решение № 906 от 20.06.2016 г. по в.гр.д.№ 701 от 2016 г. на Пловдивския окръжен съд, осми граждански състав в частта му, с която З. Д. К. е осъдена да заплати на Е. Р. Д. и Г. П. Д. сумата 5587 лв. /пет хиляди петстотин осемдесет и седем лева/.
ДАВА на касаторката З. Д. К. едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 111,74 лв. /сто и единадесет лева и седемдесет и четири стотинки/.
УКАЗВА на З. К., че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната й жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.