О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 262
София, 01,04,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на тридесети март две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1006/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “В” ООД – гр. Н. против решение от 31.07.2009 г. по гр.д. № 336/2009 г. на Сливенски окръжен съд.
Ответникът по касация – А. за с. к. е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С изложението си по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел диспозитива на обжалваното решение, след което е посочил, че с това решение въззивният съд се е произнесъл по “ съществени процесуалноправни въпроси” отнасящи се до постановяване на решение по непредявен иск и по приложението на преклузивния срок по пар.8, ал.2 ПР ЗИД ЗПСК и чл.188 ГПК / отм./. Посочено е, че разрешението на тези въпроси/ неуточнено /било в противоречие с разрешенията дадени с изброени решения на ВКС и ВтАС. Изложени са доводи, че по отношение на имотите описани в т. 1, 4 , 6 и 7 на диспозитива на въззивното решение, за които първоинстанционното производство било прекратено с влязло в сила решение, съдът се е произнесъл по непредявен иск. Развити са и доводи за незаконосъобразност на решението, квалифицирано като противоречие със съдебната практика по приложението на чл.188 ГПК / отм./, посочени са общо две решение на ВКС, І т.о., без обосноваване на връзката им с разглеждания случай. Други доводи не са изложени.
Касаторът е направил довод за недопустимост на съдебния акт в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по иска по чл.26, ал.1 ЗЗД за имотите – Търговски комплекс “ Д. ” / В. клуб/, находящ се в гр. Н., разположен в подблоковото пространство, с площ от 490кв.м., ведно с 34% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, с помещения № 1 и 2 с площ от 79.37кв.м., построени отделно от жилищната сграда с масивна конструкция , имот, представляващ част от търговски помещения, партерен етаж, в жилищен блок, находящ се в гр. Н., ул. “. №49,УПИ № 7 в кв. 83 по плана на града с площ от около 200кв.м. и магазин за промишлени стоки на ул. “. № 4* гр. Н., като е поддържал, че в тази част производството е било прекратено и съответно, въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск. С оглед възприетото с т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. въпросът, относно допустимостта на обжалваното решение се разглежда независимо от това дали е бил формулиран изрично от касатора. Така въпросът относно пределите на допустимо произнасяне от въззивния съд е релевантен, тъй като е в пряка връзка с изхода на спора, а освен това същият, с оглед постановения правен резултат от въззивният съд е разрешен в противоречие с разрешенията дадени с ТРОСГК на ВКС на РБ №1/2000г.
По изложените съображения, касационната жалба, в обсъжданата част по отношение на конкретно изброените имоти попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което решението в същата част следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На основание чл.18,ал.2,т.2 на Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касатора следва да внесе държавна такса в размер на 120лв.
В останалата част, по отношение на останалите описани имоти, касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Същият не е формулирал релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК въпрос- такъв свързан с решаващите изводи на съда, обусловили постановения правен резултат. Доводите за необоснованост на изводите на съда, както и тези свързани с нарушения във връзка с цялостното обсъждане на доказателствата по делото съставляват оплаквания за незаконосъобразност на акта, което се квалифицира по чл.281 ГПК, но не обуславя приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК. В тази връзка приложените решения на ВКС и съдилищата по приложението на чл.188 ГПК / отм./ не могат да обосноват допускане на акта до касационно обжалване, тъй като преценката за наличие на установеност на твърдяните обстоятелства е свързана с доказване на настъпване на конкретни юридически факти и тя е винаги конкретна и обусловена от съвкупната преценка на всички събрани доказателства, от които се извежда извода за установяването на съответното поддържано от страната твърдение. Конкретността на всеки правен спор по този въпрос изключва еднородността на хипотезите, при които би могло да се получи противоречиво тълкуване. Освен това, дори и да се приеме, че е поставен въпросът относно приложението на пар. 8, ал.2 ПР ЗИД ЗПСК, то не е налице обосноваване на наличие на една от хипотезите, очертани от чл.280, ал.1 т.1 – 3 ГПК, тъй като приложените решения, обективират произнасяне по различни от разглеждания правни спорове, а липсват доводи за наличие на обективен идентитет на хипотезите, които да обосноват противоречиво разрешаване на този въпрос.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в останалата обжалвана част .
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 31.07.2009 г. по гр.д. № 336/2009 г. на Сливенски окръжен съд, в частта му, с която след отмяна на решение №22/10.04.2009г. по гр.д. №8/09г. на Районен съд – Н. З. по същество е отхвърлен иска “В” ООД – гр. Н. против А. за с. к. за прогласяване нищожност на учредената в полза на АСПК законна ипотека върху следните недвижими имоти: Търговски комплекс “ Д. ” / В. клуб/, находящ се в гр. Н., разположен в подблоковото пространство, с площ от 490кв.м., ведно с 34% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, с помещения № 1 и 2 с площ от 79.37кв.м., построени отделно от жилищната сграда с масивна конструкция, имот, представляващ част от търговски помещения, партерен етаж, в жилищен блок, находящ се в гр. Н., ул. “. №49,УПИ № 7 в кв. 83 по плана на града с площ от около 200кв.м. и магазин за промишлени стоки на ул. “. № 4* гр. Н..
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 31.07.2009 г. по гр.д. № 336/2009 г. на Сливенски окръжен съд в останалите му обжалвани части.
УКАЗВА на касатора- “В” ООД – гр. Н. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 120 лв.в противен случай производството ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: