П Р О Т О К О Л
№ 263
София, 13.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на тринадесети юни 2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
при участието на секретаря Александра Ковачева
сложи за разглеждане дело № 500 по описа за 2018 година,
докладвано от съдията Бонка Йонкова
Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК.
След изпълнение разпоредбите на чл. 142, ал. 1 ГПК и на поименното повикване в 09.24 часа страните се представиха така:
МОЛИТЕЛ – [фирма], редовно и своевременно призован на 06.03.2018 г., се явява адв. С. с пълномощно по делото и договор за правна помощ.
ОТВЕТНИК – [фирма], редовно и своевременно призован на 06.03.2018 г., се представлява от адвокат И. с пълномощно от днес.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Да се даде хода на делото.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което:
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.
Образувано е по молба на [фирма] [населено място] за отмяна срещу влязло в сила определение от 01.06.2015 г. по в. гр. д. № 1616/2015 г. на Варненски окръжен съд
АДВ. С.: Поддържам молбата за отмяна и заявявам, че оттеглям евентуалното искане по чл. 303 ал. 1, т. 2 пр. 4 ГПК, във връзка с което и оттеглям представеното под № 4 в молбата удостоверение от МВР. Освен това искам да бъдат допуснати доказателствата, които сме представили с молбата и съдебно удостоверение за датата на предявяване на иска по чл. 29 от З.. Представям списък за разноските.
АДВ. И.: Не се противопоставям на оттеглянето на основанието по т. 2, на чл. 303. Оспорвам молбата на останалите две основания за отмяна съобразно възражението в писмения отговор, поддържам същия изцяло. Няма да искам други доказателства. Представям списък на разноски и доказателства за плащане. Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
АДВ.С.: не правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените с молбата за отмяна писмени доказателства, както и представените списъци по чл. 80 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 500/2018 г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение, само в частта на молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2, изр. 4 ГПК.
Определението в посочената част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от днешното съдебно заседание пред друг тричленен състав на ВКС, ТК.
Счете делото за изяснено от фактическа страна.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. С.: Считам, че молбата е основателна и доказана. К. Д. никога не е била представител на дружеството и никога не е има представителна власт и не е могла да се откаже от иска. Това, че няма представителна власт можем да го докажем с влязло в сила решение на ОС- Варна. Това е ново доказателство, защото е излязло по –късно, поради което моля да уважите молбата и да ни присъдите направените по делото разноски.
АДВ. И.: Считам молбата за неоснователна. Не споделям установената към момента съдебна практика за уважаване на искането с аргумент, произтичащ от тълкувателно решение №1/ 2002 г. на ОСГК и по точно т. 3 по смисъла на която се казва, че вписаното несъществуващо обстоятелство не обвързва търговското дружество и извършените до заличаване на управителя негови действия не обвързват търговското дружество. С оглед факта, че в т. 3 на тълкувателното решение субектите по отношение на които е отречено действието на вписаното несъществуващо обстоятелство се изчерпват само със съдружниците или както е записано участниците в дружеството, а не е посочено изрично, че вписаното несъществуващо обстоятелство няма действие по отношение на дружеството не приемаме за редовно да бъде разширен кръга на субектите по отношение на които това вписване няма действие. Считаме, че няма пропуск при произнасяне в тълкувателното решение и единствените субекти до които това ограничение е адресирано със съдружниците, но между съдружниците и търговското дружество няма идентитет, въпреки, че са задължителна част от всяко едно търговско дружество. Считам, че вписаното несъществуващо обстоятелство има действие по отношение на търговското дружество. Ако се приеме обратното, че няма действие, считам че това е обоснова правна възможност всички последващи управители заличени по невалиден ред да могат да атакуват извършени процесуални действия от предходни управители, но и да атакуват и граждански и търговски сделки с аргумент по чл. 26, ал.1 от ЗЗД като нищожни, поради липса на волеизявление. Ако се приеме, че действията на управителя не са обвързвали търговското дружество, следователно търговското дружество не е формирало волеизявление и всякакви правоотношения могат да се оспорват като нищожни. Не считам, че това е правилното разрешение в случая и се позоваваме на разпоредбата на чл. 141, т.6 от ТЗ, която дава защита на третите добросъвестни лица. В случая се поставя въпросът, ако действията на такъв управител не обвързват търговското дружество интересите на коя от двете страни на търговското дружество или третите лица – контрагенти следва да бъде защитена и на чия страна е правото. Предвид това считам, че действието на вписаното несъществуващо обстоятелство обвързва и търговското дружество. Ако такъв управител не може да обвърже правната сфера на търговското дружество и не може да отправя валидни волеизявления от негово име, в такъв случай волеизявлението с което е направен отказ от иск пред ОС – Варна води до постановяване на недопустимо определение за прекратяване на производството. Не считам, че това определение следва да се категоризира като неправилно, с оглед вида на предприетото процесуално действие отказ от иска и правните последици, които то поражда. Неправилността или правилността на съдебен акт, независимо дали е решение или определение, считам че се свързва с това доколко то отговаря на фактическото и правно положение на делото, на материалния или процесуалния закон приложим по случая. Ако един законен представител не може да обвърже с действията си представляваният субект, няма как въз основа на негово волеизявление да се постанови неправилен акт. А такъв би бил недопустим. Недопустимостта на съдебен акт не може да се атакува по настоящия ред. По реда на чл. 303 З. се атакуват само неправилни съдебни актове влезли в сила. Действията на такъв управител до заличаването му са обвързвали търговското дружество за което той е бил вписан. Постановената към момента и възприета практика на търговско отделение, влиза в пълно противоречие с решение по гражданско дело № 5124/2014 г. на трето, гражданско отделение. В него се сочи се, че до заличаване на управител в търговския регистър /в случая председател на кооперация/ всички негови действия обвързват съда и са правно валидни. Считам, че от друга страна се създава по сходен казус противоречива практика, което е нередно и неправилно, тъй като ВКС следва да уеднаквява противоречивата практика между съдилищата. Моля при постановяване на решението по това дело, тези въпроси да се засегнат и дори да не се счетат за основателни да бъдат изложени насрещни аргументи за това. Ако счетете, че има основания за преразглеждане на въпроса по допустимостта на производството с оглед евентуалната недопустимост на прекратителното определение или счетете, че има основание за отхвърляне на молбата, да ни присъдите разноските.
АДВ. С. /реплика/: Цитираното решение на 1-во гражданско отделение е инцидентно. Огромната практика е в обратния смисъл. Относно недопустимостта на това производство, ответната страна се позова, че при липса на представителна власт акт на съда няма да е неправилен, а ще бъде недопустим. Член 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 са подобни случаи при които отново се отива към отмяна по чл. 303 З., въпреки че може да се говори за недопустимост, а не за неправилност на решението. Например две решения, между едни и същи страни с един и същ казус, едното е недопустимо и въпреки това и двете влизат в производство и се отменя не това, което е недопустимо. В този смисъл може да се отмени решението, което е неправилно. Може решение, което е недопустимо да бъде отменено по реда на чл. 303 З.. Един ищец е ненадлежно представляван и делото е приключило, може да поиска отмяна, следователно решението е недопустимо и въпреки това чл. 303 З. отваря тези врати. Следва да се изостави теорията на проф.С. от 50-те години, че само неправилните решения подлежат на отмяна. Моля да ми присъдите разноските.
АДВ. И. /дуплика/: По повод изказването на колегата, че определението е недопустимо, чиято отмяна се иска към момента искам да отбележа, че т. 5 касае отмяна на решение или определение, когато следствие на някакви процесуални нарушения страната не е била представлявана надлежно, но това са нарушения, извършени от самия състав на съда. Тук хипотезата е по – различна, ако се приеме, че между управителя и търговското дружество не е възникнало валидно правоотношение – материално или процесуално- правно, той не може да обвърже с действията си търговското дружество и същевременно този управител извършва отказ от иска, такъв отказ представлява упражняване на чужди права. Ако този управител не обвързва дружеството, той се явява външно лице спрямо него и действията му представляват упражняване на чужди права. Упражняване на чужди права води, когато няма предвид от закона ред води до недопустимост на последващи съдебни актове. Отказите от искове са направени пряко от този управител и ако те не обвързват търговското дружество, това си чиста форма на упражняване на чужди права.
АДВ. С.: /реплика/: Д. се отказва от иска и се прекратява делото. Това дело е спечелено още на първа инстанция и Тук няма причини това дело да бъде загубено и въпреки това тя се отказва.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, второ отделение счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе след съвещание.
Разглеждането на делото приключи в 09.40 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: