– 4 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 263
гр. София, 13 юли 2015 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 17.06.2 015 (седемнадесети юни две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2886 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 1 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 10116/18.11.2014 година, подадена от Н. Г. Н., за отмяна на решение № 576/03.06.2010 година на Районен съд Стара Загора, четвърти граждански състав, постановено по гр. д. № 1679/2008 година.
С посоченото решение е допуснато извършването на съдебна делба на съсобствени имоти между Н. Г. Н., И. Н. Л. и М. К. Г., при посочените в него идеални части. Същото е било обжалвано от Н. Г. Н. като с разпореждане от 22.06.2010 година подадената въззивна жалба е била върната, тъй като е подадена след изтичането на срока за обжалване. Разпореждането е било съобщено на Н. на 01.07.2010 година като не е било обжалвано. Предвид на това решение № 576/03.06.2010 година на Районен съд Стара Загора, четвърти граждански състав, постановено по гр. д. № 1679/2008 година е влязло в законна сила на 08.07.2010 година. Делбата е извършена с решение № 792/06.07.2010 година на Районен съд Стара Загора, четвърти граждански състав, постановено по гр. д. № 1679/2008 година като имотите са разпределени между съделителите по реда на чл. 353 от ГПК. Срещу решението за извършване на делбата не са подавани въззивни жалби в предвидения за това срок, поради което същото е влязло в законна сила.
С молбата си за отмяна на решението Н. Г. Н. е поискал да се установи по надлежния ред контрол върху решаващата дейност на предходната инстанция, а именно Районен съд Стара Загора. Излагат се възражения срещу изводите на съда за това дали имотите са били съпружеска имуществена общност на наследодателя, за това как е упълномощен процесуалния представител на Н. и кои адвокати, включително и преупълномощени са се явявали в откритите съдебни заседания, за това, че съгласно заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза имотите са били записани в разписния лист на името на Н. Г. Н.-дядо на Н. и баща на И. Н. Л.. Поискано е да се установи по надлежния съдебен ред неистинността на подадената от него въззивна жалба и последващо влязло в сила съдебно решение, тъй като са били налице факти от действителността сочещи за това, че чрез измамливи прийоми се манипулира и влияе на независимостта и обективността на съдебната власт. С уточняваща молба с вх. № 11177/11.12.2014 година Н. е посочил, че иска отмяна на решение № 576/03.06.2010 година на Районен съд Стара Загора, четвърти граждански състав, постановено по гр. д. № 1679/2008 година поради това, че е налице опорочена процедура както и наличието на съмнителни обстоятелства, използвани при воденето на делото. Последното твърдение е повторено в молба с вх. № 2740/04.02.2015 година като освен това е посочено, че съществуват обстоятелства, които пораждат основателно съмнение за липсата на безпристрастие при изпълнение на служебните задължения. Твърди се, че липсва страх от санкция и обратното има интерес от облага за властимащите длъжностни лица при изпълнение на служебните им и договорни правомощия. В последната си уточняваща молба с вх. № 4715/27.02.2015 година Н. Г. Н. развива доводи за извършени от страните в производството по постановяване на решение № 576/03.06.2010 година на Районен съд Стара Загора, четвърти граждански състав, постановено по гр. д. № 1679/2008 година действия и се поставя въпроса за това как се тълкуват представените и приложените по делото доказателства. Сочи се, че налице злоупотреба със служебни правомощия от страна на кметския наместник и че е налице явен конфликт на интереси в производството по съдебната делба. Твърди, че е възможно на основание обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото да бъде установено съставяне на неистински документи за имотна измама.
Останалите страни в производството, по което е постановено решение № 576/03.06.2010 година на Районен съд Стара Загора, четвърти граждански състав, постановено по гр. д. № 1679/2008 година, а именно М. К. Г. и И. Н. Л. не са изразили становище по допустимостта и евентуалната основателност на молбата за отмяна на решението.
Производството за Глава Двадесет и четвърта от ГПК за отмяна на влезли в сила решения е уредено като самостоятелно извънинстанционно такова. Затова същото е допустимо само при наличието на изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 от ГПК случаи. Поради тази причина в разпоредбата на чл. 306, ал. 1, изр. 1 от ГПК е посочено, че молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Същевременно в чл. 306, ал. 1, изр. 2 от ГПК е предвидено, че ако молбата не отговаря на тези изисквания, на страната се изпраща съобщение за отстраняването им в едноседмичен срок. От това следва, че изискванията за съдържанието на молбата за отмяна по чл. 306, ал. 1, изр. 1 от ГПК са такива за допустимост на същата. При това отделните изисквания са посочени кумулативно, от което следва, че липсата на едно от тях води до оставянето на същата без разглеждане. Това следва и от обстоятелството, че въз основа на тези основания се определя и началния момент на приложимия преклузивен срок по чл. 305 от ГПК до изтичането, на който може да бъде подадена молбата за отмяна Предвид на това, за да се допусне молбата за отмяна до разглеждане в открито заседание същата задължително трябва да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Изпълнение на това задължение ще е налице, ако от изложените в молбата факти и обстоятелства може да се направи извод за наличието на някое от предвидените в разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от ГПК основания за отмяна. Това изисква посочените в молбата факти и обстоятелства да са ясни и конкретни, а от твърденията за връзка между тях да може да бъде направен извода за наличието на едно от предвидените в закона основания за отмяна. Затова молбата за отмяна не може да се мотивира с общи твърдения за неконкретизирани факти и отношения или с направени от молителя, въз основа на собствената му преценка за фактите, изводи за определени обстоятелства. В случая молбата на Н. Г. Н. не отговаря на това изискване. Липсва изложение за наличието на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК. Дори и с оглед на изложените в молбата твърдения за това как е упълномощен процесуалния му представител и кои адвокати, включително и преупълномощени са се явявали в откритите съдебни заседания да може да се предположи евентуално твърдение наличието на тези основания, то възможността да се иска отмяна на решението въз основа на тях е преклудирана поради изтичането на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК. Изложените в молбите на Н. Г. Н. твърдения не сочат и на основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 от ГПК. В същите се съдържат твърдения за съществуването на факти от действителността сочещи за това, че чрез измамливи прийоми се манипулира и влияе на независимостта и обективността на съдебната власт и че е възможно на основание обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото да бъде установено съставяне на неистински документи за имотна измама. Тези твърдения биха обосновали допустимост на производството по отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, но само в случаите посочени в разпоредбата и то ако неистинността на документа, на показанията на свидетеля, на заключението на вещото лице или престъпното действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчителя е установено по надлежния съдебен ред преди подаването на молбата за отмяна. Установяването на тези обстоятелства в производството по отмяна както иска Н. Г. Н. е недопустимо, а същевременно не са изложени доводи за влезли в сила съдебно решение или присъда, с която да е установено някое от тях. Още повече, че изложените в молбите твърдения са общи и не са конкретизирани както по отношение на конкретни участници в производството и съответни техни действия, нито по отношение на определени писмени доказателства, за които се твърди, че са неистински.
Предвид на посоченото по-горе молбата с вх. № 10116/18.11.2014 година, подадена от Н. Г. Н., за отмяна на решение № 576/03.06.2010 година на Районен съд Стара Загора, четвърти граждански състав, постановено по гр. д. № 1679/2008 година е нередовна и трябва да бъде оставена без разглеждане. Нередовността на молбата не е била отстранена и след като с разпореждане на първоинстанционния съд, а именно Районен съд Стара Загора, от 08.01.2015 година Н. е бил уведомен за нея като му е указано в едноседмичен срок от съобщението за представи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. След получаване на това разпореждане Н. е подал молби с вх. № 2740/04.02.2015 година и с вх. № 4715/27.02.2015 година, но с тях нередовността на молбата за отмяна не е отстранена. Що се отнася до изложените в молбите действия за правилността на изводите на съда по съществото на спора и за преценка на доказателствата то това са въпроси, които подлежат на разглеждане в производството по въззивно обжалване на решението, а не в производството по отмяна.
Освен горното за Н. Г. Н. не съществува правен интерес да иска отмяната на решение № 576/03.06.2010 година на Районен съд Стара Загора, четвърти граждански състав, постановено по гр. д. № 1679/2008 година. Целта на производството по отмяна на влезлите в сила решения е да отпаднат правните последици от съдебното решение и да се проведе ново съдебно производство, в което молителя да получи надлежна защита на правата си. В случая обаче се касае до производство по съдебна делба, а решението, чиято отмяна се иска е това по допускането й. Впоследствие обаче е налице решение № 792/06.07.2010 година на Районен съд Стара Загора, четвърти граждански състав, постановено по гр. д. № 1679/2008 година, с което е делбата е извършена. Поради това потестативното право на съсобственика да иска делба е реализирано и последиците от това са настъпили. Затова отмяната на установителното решение по допускането на делбата не би довело до възстановяване на производството по делба в състоянието, в което е било към момента на постановяването му. Н. ще продължава се счита обвързан от конститутивното решение по извършването на делбата. Затова за него не съществува правен интерес да иска само отмяна на решението по допускане на делбата, както е в настоящия случай, без да иска отмяна и на решението по извършване на делбата.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 10116/18.11.2014 година, подадена от Н. Г. Н. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] с ЕГН [ЕГН], за отмяна на решение № 576/03.06.2010 година на Районен съд Стара Загора, четвърти граждански състав, постановено по гр. д. № 1679/2008 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.