ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 263
София, 19 февруари 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 5955 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 107/08.07.2014 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 271/2014 г., с което е потвърдено решение № 492/28.03.2014 на Варненския окръжен съд по гр.д. № 2235/2013, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Недоволни от решението са касаторите Л. Г. М. и Е. С. М., представлявани от адв. Д. С. от ВАК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за тълкуването, правните последици и валидността на уговорките за прехвърляне или за учредяване на право на индивидуално или общо ползване (съответно сервитут) върху паркомясто в незастроената част на двора и открит басейн, като несамостоятелни обекти на правото на собственост, който е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и е от значение за точното прилагане на закона. К. се позовават на решение № 53/08.05.2009, ВКС, І ГО по гр. № 5871/2007, решение № 222/30.03.2010, ВКС, ІV ГО по гр. д. № 4076/2008 и решение № 1574/05.04.2013 на Варненския районен съд по гр. д. № 13524/2011.
Ответникът по жалбата [фирма], В. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 17.06.2010 г. ищците са сключили с ответното дружество предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, като продавачът се е задължил да прехвърли на купувача правото на собственост върху апартамент, ведно със съответните идеални части от правото на строеж и от общите части на сградата, както и паркоместа № 3 и № 4, разположени в двора и общото ползване на изградения външен басейн, както и съответните идеални части от УПИ, в който е изградена сградата. В. съд е приложил разпоредбата на чл. 20 ЗЗД и е приел, че съобразно действителната воля на страните предмет на посочения договор е правото на собственост върху апартамента, но не и прехвърляне на самостоятелни права върху паркоместа и външен басейн в дворното място, определена е една продажна цена, както и задължение на продавача в срок до 30.08.2010 г. да прехвърли правата върху обекта в сградата, а до 30.08.2013 г. да прехвърли правата върху идеалните части от УПИ, но не и паркоместа, тъй като във всички клаузи като предмет на договора на договора е посочено правото на собственост върху недвижими имоти, за които е определена обща цена. В тази връзка съдът е приел, че договорът не е частично нищожен поради невъзможност на предмета, тъй като страните не са уговаряли прехвърлянето на право на собственост или други самостоятелни права върху паркоместа, а е уговорено само сервитутно право на паркиране, което е принадлежност към главната вещ. Съгласно приетата експертиза е прието, че разположението на незастроената част от парцела е такова, че е много трудно да се осигури паркирането на автомобили, което налага извода, че е още по-трудно да се осигури изграждането на външен басейн, а съгласно показанията на разпитания по делото свидетел М., външният басейн е следвало да се изгради пред жилищната сграда, каквото е разположението на съседния поземлен имот, в който е започнало изграждането на басейн след надлежно издадено разрешение за строеж, поради което съдът е приел, че се предполага, че неговото изграждане е допустимо по ПУП и следователно сключеният предварителен договор и в тази си част не е нищожен поради невъзможност на предмета му – отстъпване право на ползване върху външен басейн. При тези съображения съдът е отхвърлил предявеният иск за връщане на даденото на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД като неоснователен, поради обстоятелството, че не е налице плащане без основание, а ирелевантно е дали продавачът е изправна страна по договора относно пълното и точно изпълнение на поетите задължения да осигури ползването на две паркоместа в двора на жилищната сграда (неизвестно дали незастроената част представлява обща част на етажна собственост), както и относно отстъпване на правото на ползване върху външен басейн (независимо, че се изгражда в имот, който не е изцяло собственост на продавача, както и че не е изграден напълно), за което съдът е приел, че е относимо към предпоставките за евентуално разваляне на договора и претенциите за връщане на покупната цена на отпаднало основание.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 107/08.07.2014 г. на Варненския апелативен съд по гр. д. № 271/2014 г.
Указва на касаторите Л. Г. М. и Е. С. М. и им предоставя възможност в едноседмичен срок от връчване на определението да внесат по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1.956,14 лева като представят документ за извършения превод.
Делото да се докладва за насрочване след представянето на документ за внесената такса или изтичането на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.