ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 263
София, 20. февруари 2014 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 6398 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2616/03.07.2013 на Благоевградския окръжен съд по гр.д. № 252/2013, с което е отменено частично решение № 56/28.01.2013 на Петричкия районен съд по гр.д. № 1194/2012, като са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът „Д. О. з.”, представляван от адв. Г. С. от Б., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за правното значение на неизпълнението от работодателя на задължението му по чл. 193 КТ да изслуша работника или приеме писмените му обяснения преди да наложи дисциплинарното наказание и за спирането на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание в периода от прекратяването до възстановяването на трудовото правоотношение , които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата Ю. И. С., представлявана от адв. Р. И. от Б. я оспорва, като счита, че посочената практика на Върховния касационен съд не е задължителна и повдигнатите правни въпроси не обуславят решението по делото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е възстановена на работа при ответника като „касиер-счетоводител” на половин щатна бройка, след като уволнението й от тази длъжност поради съкращение е признато за незаконно. След предаването и приемането на наличностите и документите във връзка с прекратяването на трудовия договор на 20.10.2011 г. е констатирана липсата на 30.558,91 лева, отнесени като приходи по сключени договори, но неотчетени от застрахователните агенти и брокери и непреведени по банков път съгласно установените изисквания. Разликата се дължи на обстоятелството, сключените договори и постъпленията се отчитат отделно, тъй като съществува срок за внасяне на дължимите суми от застрахованите. В последствие застрахователните агенти и брокери са внесли получените от застрахователни премии по представените и приети от ищцата застрахователни договори. Оспорваната заповед за дисциплинарно уволнение е издадена на 30.05.2012 г. и е връчена на ищцата непосредствено след като са й поискани обяснения чрез връчителя на заповедта и след изтичането на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставените правни въпроси не обуславят решението по делото. Те имат отношение към реда за налагане на дисциплинарното наказание, а уволнението е признато за незаконно, тъй като извършеното не е нарушение на трудовата дисциплина.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2616/03.07.2013 на Благоевградския окръжен съд по гр.д. № 252/2013.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.