1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
гр.София, 21.03.2019г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: светла бояджиева
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 300 описа на ВКС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 05.11.2018г. по гр.д.№1383/2018г. на АС София, с което е уважен частично иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ ЗЗД.
Жалбоподателят – Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която е уважен предявения иск е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. Моли да се допусне касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е осъдил Прокуратура на РБ да заплати на С. П. С. сумата 5000 лева обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване и е отхвърлил иска до пълния му размер от 50 000 лева.
Установено е, че ищецът С. С., в качеството му на длъжностно лице – председател на Съвета на директорите на ”Софийски имоти” ЕАД, е бил привлечен като обвиняем на 24.06.2008 г. ,с обвинение за престъпления безстопанственост, извършени в съучастие с други лица, изразяващи се в неупражнен контрол, от което за дружеството са настъпили значителни имуществени вреди, като е била взета мярка за неотклонение „гаранция” в размер на 10 000 лева.
Констатирано е, че по внесен обвинителен акт е било образувано НОХД № 3467/2008 г. по описа на Софийския градски съд и на 19.04.2012г. е постановена оправдателна присъда, която е влязла в сила на 10.07.2013 г. Съдът е приел за установено, че обвиненията срещу С. са били по чл.219, ал.4, във връзка с ал.3, с ал.2 НК, във връзка с чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 НК, за квалифициран случай на безстопанственост при извършване на 15 сделки с общински недвижими имоти,за коетосе предвижда наказание лишаване от свобода от 3 до 12 г.
Установено е по делото, че през същия период срещу ищеца и други лица са били образувани и други наказателни производства, по които също са постановени оправдателни присъди , както и че ищецът е предявил искове за обезщетяване на вредите, които е претърпял в резултат и от останалите наказателни дела.
За установяване на моралните вреди, претърпени от ищеца, градският съд е допуснал и разпитал свидетели и е приел, че наказателните дела с обвинения за тежки престъпления се отразили силно негативно върху психиката на ищеца – станал нервен, избухлив, какъвто преди това не бил, както и , че обстоятелството, че е обвиняем по множество дела, се отразило на частния му бизнес – строителство и хотелиерство, като на практика останал без бизнес, понеже не можел да участва в обществени поръчки. Взет е предвид и факта, че преди обвиненията ищецът имал и политическа кариера – председател на „О. съюз . съюз”, но след това и тази кариера приключила.
При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване съдът е взел предвид фактите , че досъдебното и съдебно преизводство е приключило в разумен срок – общо 5 години, че спрямо ищеца не е прилагана тежка мярка за неотклонение, както и че през същия период ищецът е бил обвиняем и подсъдим по още няколко наказателни дела, от които също е търпял съществени морални вреди които не могат да бъдат разграничени от тези, за които се търси обезщетение по настоящото дело. Счел е , че обезщетение в размер на 5000 лева е справедливо по размер.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния се представител поддържа, че в решението, в частта му с която е уважен иск справно основание чл.2 ЗОДОВ, е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение при определяне обезщетение за вреди от незаконно наказателно преследване по справедливост и за критериите, които следвада се вземат предвид при определяне на същото. Позовава се на ППВС4/68, т.11 ТР№3/2005г.,ТР№1/2001г. и представя решения на състави на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по въпроса за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение при определяне обезщетението за вреди от незаконно наказателно преследване по справедливост, на който съдът е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.11.2018г. по гр.д.№1383/2018г. на АС София, в частта му, с която е уважен иск справно основание чл.2 ЗОДОВ.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: