Р Е Ш Е Н И Е
№ 263
гр. София, 30.06.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Авдева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Жанина Начева
2. Бисер Троянов
при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Иванов изслуша докладваното от съдия Ж. Н. наказателно дело № 753 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдения А. В. В. за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 501/2013 г. по описа на Русенския окръжен съд.
Искането се основава на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК поради допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК.
Посочва се, че съдът е накърнил правото на защита с отказа да назначи експертиза, недостатъчно е мотивирал своето решение и по делото липсват доказателства за прекия умисъл на подсъдимия. Твърди се и прекомерно завишен размер на наложеното наказание. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.
В съдебно заседание защитникът (адв. С. ) поддържа искането по изложените в него съображения.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, съображенията, развити устно в открито съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното:
С присъда № 109 от 14.05.2013 г. на Русенския районен съд по н. о. х. д. № 793/2013 г. подсъдимият А. В. В. е признат за виновен в това, на 29.06.2012 год., в гр.Р., да е причинил на Н. Б. З. тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянна слепота, поради което и на основание чл. 128 ал. 1 НК и чл. 58а ал. 1 НК му е наложено наказание от пет години и четири месеца лишаване от свобода. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието и затворническо заведение от закрит тип. Подсъдимият е осъден да заплати на Н. Б. З. сумата от осемдесет хиляди лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и в негова тежест са възложени разноските по делото.
С решение № 147 от 11.10.2013 г. на Русенския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 501/2013 г. присъдата е изменена – наказанието е намалено на четири години и осем месеца лишаване от свобода, определен е първоначален общ режим и затворническо заведение от открит тип. В останалата част присъдата е потвърдена.
Процесуално допустимото искане за възобновяване на наказателното дело поради съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-2 НПК е НЕОСНОВАТЕЛНО.
В тяхна подкрепа осъденият изтъква, че въззивният съд е накърнил правото на защита с отказа да назначи експертиза, чиято цел е била да се изясни дали проявената агресия се дължи на особености на характера или не, а експертизата е била наложителна и с оглед представеното становище след консултация на специалисти в областта на психологията и психиатрията. Отхвърленото искане е довело до немотивирано решение по отношение на правната квалификация на деянието и размера на наложеното наказание. Счита, че материалният закон е бил нарушен, тъй като престъплението по чл. 128, ал. 1 НК изисква пряк умисъл, докато в случая по делото не е било установено той да е съзнавал и целял съставомерните последици. Посочва, че към настоящия момент зрителните способности на пострадалия са се възстановили в обем, който позволява нормално придвижване и управление на собствения му лек автомобил.
Преимуществена част от доводите са били по сходен начин формулирани в рамките на въззивното производство и са получили своя точен отговор, а с отказа да назначи съдебнопсихиатрична експертиза, поискана от защитата по повод мнението на психиатър за състояние на физиологичен афект след проведената лична консултация с него от подсъдимия, Русенският окръжен съд не е допуснал съществено процесуално нарушение. Законосъобразно е отчел, че при доброволно и съзнателно избраната диференцирана процедура (гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК), по която е протекло наказателното производство пред първоинстанционния съд, е недопустимо „компетентният орган (първоинстанционен или въззивен състав) по свой почин или по искане на страните да събира доказателства за факти, несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт” (ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС); че в обвинителния акт не са били изложени факти обстоятелства, очертаващо неправомерно поведение на пострадалия, непосредствено преди деянието на подсъдимия; че деянието е било осъществено при евентуален умисъл; че когато настъпят усложнения в здравословното състояние в причинна връзка с първоначалното увреждане, деецът носи отговорност за настъпилия по-тежък резултат, а когато здравословното състояние на увредения се подобри вследствие времето и лечението, тази благоприятна промяна не се отразява на квалификацията на деянието на подсъдимия (т. 17 от ППВС №3/79 г.).
Произнасяйки се така, въззивният съд не е нарушил правото на защита на подсъдимия В. като е отказал да назначи съдебнопсихиатрична експертиза. Решението съдържа надлежно изложените мотиви по всички основни въпроси, в т. ч. по въпроса за наказанието. Няма нарушение и от гледна точка на материалния закон, който е приложен правилно. Фактическите обстоятелства по делото покриват всички съставомерни признаци на престъплението по чл. 128, ал. 1 НК в обективно и субективно отношение и правната квалификация на деянието е законосъобразна.
Искането за възобновяване поради нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание, е ОСНОВАТЕЛНО.
При индивидуализация на наказанието въззивният съд, след като е коригирал пропуска на първоинстанционния съд да отчете поредица от смекчаващи отговорността обстоятелства, относими към личността на подсъдимия В., очевидно е отдал лек превес по тежест и значение на отегчаващото отговорността обстоятелство – наличието и на други по характер увреждания, причинени на пострадалия, поради което е определил наказание от седем години лишаване от свобода, което е намалил с една трета съобразно разпоредбите на чл. 58а, ал. 1 НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства правилно е взел предвид чистото съдебно минало и инцидентност на проявата в живота на подсъдимия, трудовата му ангажираност, изразената критичност, представляваща и ясен показател за осъзнаване на вината и преоценка на собственото поведение, все обстоятелства, които свидетелстват за по-ниската степен на лична обществена опасност на дееца. Игнорирал е обаче изцяло положителните характеристични данни по местоработата на подсъдимия В. и онези обективни и субективни фактори, подбудили го за извършване на престъплението и оказали влияние върху емоционалното му състояние – влошаване на отношенията поради некоректно издължаване от страна на пострадалия дори на онези суми, удържани от месечното трудово възнаграждение на подсъдимия по взетия банков кредит, с част от който е подпомогнал в критична семейна ситуация Н. Б. З.. Ето защо, стъпвайки на релевантните и установени по делото обстоятелства Върховният касационен съд намира, че наказанието е явно несправедливо. В размер на шест години лишаване от свобода, редуцирано на основание чл. 58а, ал.1 НК на четири години лишаване от свобода то напълно съответства на тежестта на извършеното престъпление, на данните за личността на подсъдимия и необходимостта да се постигнат целите по чл. 36 НК. Решението на Русенския окръжен съд следва да бъде изменено в посочения смисъл.
По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по в. н. о. х. д. № 501/2013 г. по описа на Русенския окръжен съд.
ИЗМЕНЯ решение № 147 от 11.10.2013 г. на Русенския окръжен съд по в. н. о. х. д. № 501/2013 г., като намалява наказанието на подсъдимия А. В. В. на четири години лишаване от свобода.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в останалата му част.
Настоящето решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: