Р Е Ш Е Н И Е
№ 264
С о ф и я, 11 май 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 04 м а й 2012 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
МИНА ТОПУЗОВА
при секретар Даниела Околийска
и в присъствието на прокурора Руско Карагогов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
касационно наказателно дело № 816/2012 година.
С искане (назовано „заявление”) на основание чл.420, ал.2 от НПК от осъдения С. И. Б. от София се претендира отмяна на влязлото в законна сила определение № 2868 от 27.09.2011 г., постановено по ЧНД № 4088/2011 г. от Софийски градски съд, като се развиват доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК и на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК се иска възобновяване на наказателното дело и връщането му за ново разглеждане от първоинстанционния съд заради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилното приложение на материалния закон и явната несправедливост на наказанието, остатъкът от което е постановено да се изтърпи в местата за лишаване от свобода в Република България.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.
Осъденият С. Б., лично и чрез защитника си адв.Ж.Ж. от САК моли искането да бъде уважено по изложените в него съображения.
Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл.425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред първоинстанционния Софийски градски съд е било инициирано от главния прокурор на РБ съобразно правомощието му по чл.457, ал.1 от НПК да поиска от този съд решаване на въпросите, свързани с изпълнение на наказанието, наложено на осъдения С. И. Б. от София с присъда на съд на чужда държава-член на ЕС – криминално решение № 25 от 18.01.2010 г. по дело № 1925/122/2009 на криминалния отдел на съда в Гюргево, Република Румъния, с което българският гражданин, в момента в затвора София, е бил признат за виновен и осъден за две отделни престъпления, с наложено му по съвкупност наказание от 7 години и 6 месеца лишаване от свобода и 4 години лишаване от права, изпълнението на първото от които е започнало в Румъния и за чието доизтърпяване в местата за лишаване от свобода в България е бил извършен трансфера му обратно в България, с писмено съгласие от негова страна, съгласно чл.453, предл.2-ро от НПК.
С определение № 2868 от 27.09.2011 г. по ЧНД № 4088/2011 г. Софийският градски съд е приел, че съобразно изложените факти в осъдителното решение на съда в Гюргево, потвърдено от апелативния съд в Б. – І-ви криминален състав с криминално решение № 71 от 31.03.2010 г. по дело № 598/2010 г., а впоследствие и от Върховния касационен съд на Румъния с решение № 2579 от 29.06.2010 г. – криминален отдел, осъденият Б. е признат за виновен в извършването на криминализирани в НК на Република България две деяния, съответстващи на престъпните състави по чл.242, ал.2 и чл.354а, ал.1, алт.4-та от НК, осъществени при влизането му на 30.10.2009 г. с лек автомобил „Шкода”, модел „Ф.” с рег.№ Р-93-96-К, заедно с още две лица през ГКПП Гюргево в Република Румъния, когато от митническите й служители са открити пренасяните („държаните”) от него и от съучастника му, българският гражданин С. В., високорискови наркотични вещества амфетамин и хероин. За първото от престъпленията му е било наложено наказание от 7 години и 6 месеца лишаване от свобода и 4 години лишаване от права и 7 години лишаване от свобода и 4 години лишаване от права за второто, а по съвкупност – 7 години и 6 месеца лишаване от свобода и 4 години лишаване от права, като е зачетено предварителното му задържане от 31.10.2009 г. до влизане на осъдителния съдебен акт в законна сила, а именно, след произнасянето на ВКС на Румъния с цитираното по-горе решение. СГС обаче е приел на изпълнение да подлежи само „основното” наказание лишаване от свобода в размер на 7 години и 6 месеца, търпимо при първоначален строг режим в затвор, зачел е на основание чл.457, ал.5 от НПК приспадането от това наказание, на основание чл.59, ал.1 от НК, на предварителното му задържане и изтърпяно наказание, но като е отказал да приеме за изпълнение наложеното от съда в Гюргево с криминалното си решение № 25/18.01.2010 г. лишаване от права, тъй като по българския наказателен закон такова наказание за посочените престъпления не е предвидено, а са предвидени имуществени санкции – налагане на наказание глоба, каквото обаче от съда в Гюргево не е наложено, доколкото не е предвидено в чуждия наказателен закон.
Определението не е било обжалвано в срока и по реда на чл.457, ал.7 от НПК и е влязло в законна сила на 13.10.2011 г.
В искането си от 02.04.2012 г. осъденият Б. навежда като основания за възобновяване на наказателното дело съществени нарушения при приложението на процесуалния и на материалния закон и явна несправедливост на определеното му за доизтърпяване наказание лишаване от свобода, като отправя искане за отмяна на определението и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на съда.
Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл.420, ал.2 вр.чл.419, ал.1 вр.чл.341, ал.1 вр.чл.457, ал.2 от НПК и има за предмет влязло в сила определение, което не е проверено по въззивен ред, но и неподлежащо на редовна касационна проверка, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНО.
То се основава на допуснати съществени нарушения при разглеждане на делото от първоинстанционния съд, изразяващи се в липса на доказателствена преценка на деятелността и виновността му, но не е съобразено с характера на производството, уредено в Глава тридесет и шеста, раздел първи – „трансфер на осъдени лица”, чл.457, ал.1 вр.чл.453, ал.1, предл.2-ро вр.ал.2 от НПК. В това производство българският съд няма право да преценява правилността и законосъобразността на постановеното от чуждия съд осъждане, за което от главния прокурор е предложено компетентният съд в лицето на Софийски градски съд да занимае с разрешаване на въпросите по изпълнение на наложеното с приетата за изпълнение присъда на чуждестранния съд наказание на осъдения български гражданин, изпълнението на което е започнало в чуждата държава.
В случая България се явява „изпълняваща държава” по смисъла на чл.1, б.”г” от Конвенцията за трансфер на осъдени лица и тя следва да изпълни чуждата присъда такава, каквато е. Съдържащите се в нея факти на извършено деяние, обосноваващи наказанието, са предмет на преценка по чл.457, ал.3-6 от НПК, ако са релевантни на наказателния закон на изпълняващата държава, т.е. СГС няма право да прави други фактически изводи за деянието и вината на осъдения, като приложи относимия към деянието български наказателен закон и съобрази съответствието на наложеното на трансферираното лице наказание с предвиденото за съответното престъпление по вид и максимален размер. В множество свои решения ВКС е имал основание да посочи, че в НПК не са предвидени каквито и да е възможности българският съд да осъществи контрол върху присъди на чуждестранен съд по правилното приложение на материалния закон, върху спазването на процесуални правила или за необоснованост, както и обратното. Всъщност, именно защото не се произнася по същество по обвинение за извършено престъпление от дадено лице, компетентният съд се произнася с определение, а не с присъда (аргумент от чл.32, ал.1 и 3 от НПК). Всяко друго разбиране би означавало недопустима намеса на органите на българската съдебна система в суверенитета на друга държава. Приемането за изпълнение на наложено с присъда на чуждестранен съд на български гражданин наказание и признаването и изпълнението на присъда на чуждестранен съд са две самостоятелни производства по НПК, свързани с ангажиментите на държавата ни във връзка с международното сътрудничество по наказателни дела и се различава от общия ред за разглеждане на наказателни дела по органи, които могат да го инициират, компетентният съд, въпросите, които той разглежда и правомощията му за корекция на наложеното/ите с присъдата на чуждестранния съд наказание/я, относимо към момента на адаптирането й съобразно аналогичната норма в НК на РБ. В правомощията му не е предвидена възможност да смекчи наложеното на осъдения наказание на основание чл.55 от НК (която норма, безспорно, е част от материалното наказателно право), нито да го замени с друго по вид, освен ако с приетата за изпълнение чужда присъда е наложено такова, каквото в приложимата норма от НК не е предвидено. Поради това всички доводи на осъдения Б. против осъждането му за незаконен внос в Румъния на високорискови наркотични вещества и за държане на такива с цел разпространение са неотносими към предмета на настоящето производство.
Първоинстанционният съд в атакуваното определение е приел, че относимите норми по НК на престъпленията, за които Б. е бил осъден от чуждестранния съд на Румъния са тези по чл.242, ал.2 и чл.354а, ал.1, алт.4-та от НК, осъществени в идеална съвкупност, съобразявайки за второто престъпление, на основание чл.2, ал.2 от НК, по-благоприятния закон, действащ понастоящем (а не предвидената към момента на осъществяване на деянието, 18.01.2010 г., по-тежка санкция по чл.354а, ал.1 от НК), като на тази основа е адаптирал наложените му наказания – съобразил е предвиждащите се за тях наказания лишаване от свобода, които в максимума си превишават наложените с приетата за изпълнение чуждестранна присъда, а по отношение на лишаването му от права – че такива не са предвидени по българския наказателен закон и не ги е приел за изпълнение, с което фактически е смекчил наказателната му съдба. Неоснователно молителят претендира отхвърляне на осъждането му за контрабанда на наркотични вещества по чл.242, ал.2 от НК, както и „приравняване на наказанието му” по чл.354а, ал.1, пр.4 от НК под „подът” на предвиденото от 3 години лишаване от свобода, несъобразявайки изискването за относимост на наложените наказания към максимума на предвидените, а не минимални наказания за съответните престъпления. Всъщност, проблемът в случая е по адаптирането на чуждестранната присъда към съответното/ите престъпление/я от НК, т.е. по приложението на материалния закон.
За да отговори на въпроса относно „текстът от закона на РБ, предвиждащ отговорност за извършеното престъпление”, съдът следва да изходи от възприетите в чуждата присъда обстоятелства, очертаващи обективните и субективни признаци на състав на престъпление по НК. Осъденият Б. е признат за виновен в това, че на 30.10.2009 г. на влизане с МПС в Република Румъния през граничен пункт Гюргево, в съучастие с другия осъден С. В. са „внесли в страната наркотици”, които са „притежавали и пренасяли … с цел разпространение”. В рамките на тези факти СГС е счел, че съответните по НК престъпления са тези по чл.242, ал.2 и по чл.354а, ал.1, алт.4-та от НК. Той обаче не е съобразил утвърдената съдебна практика, съобразно която при осъществяване на контрабанда на високорискови наркотични вещества, установено на ГКПП, криминализиращият това поведение текст на чл.242, ал.2 от НК относно държането и внасянето им в страната се явява специален закон по отношение на разпоредбата на чл.354а, ал.1, алт.4-та на НК за „държане” на високорискови наркотични вещества с цел разпространение, т.е. в случая фактите сочат на осъществено едно престъпление по чл.242, ал.2 от НК, а не две – и по чл.354а, ал.1 от НК. За това престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода, което в максимума си е значително над наложеното на осъдения Б. наказание от 7 години и 6 месеца, в който размер е и наложеното му по съвкупност общо наказание от чуждестранния съд, поради което няма основание за намаляването му, нито промяна на определения от СГС първоначален строг режим на изтърпяването му в затвор.
Като е приел осъщественото от осъдения Б. да съставлява две престъпления по чл.242, ал.2 и по чл.354а, ал.1 от НК, СГС е допуснал неправилно приложение на материалния закон, което обаче може да бъде отстранено от касационната инстанция съобразно правомощието й по чл.425, ал.1, т.3 от НПК – основание за възобновяване на наказателното дело по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК и за изменяване на определението, което е в полза на осъденото лице. В останалата му част определението е правилно и законосъобразно и следва да остане в сила.
ВКС обаче констатира, че в мотивите си при излагане на съображението си относно първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода СГС неправилно е посочил негов размер от 9 години и 1 ден, което очевидно е грешка при изписването, при правилно посочен в същите мотиви и в диспозитива на атакуваното определение на изпълнимото наказание лишаване от свобода, определено по съвкупност, размер от 7 години и 6 месеца лишаване от свобода, без това да прави незаконосъобразен изводът му за първоначалния строг режим и изтърпяване на наказанието в затвор.
По отношение на наказанието лишаване от права СГС е допуснал подобна грешка, посочвайки в края на мотивите си (но вярно в другата им част и в диспозитива на определението) чуждестранния съд като „испански”, вместо съда в Гюргево, Република Румъния, което не засяга по никакъв начин правото на защита на осъдения, тъй като съдът се произнася именно по присъда на компетентен съд на Румъния, наказанието „лишаване от права” не е прието за изпълнение, а настоящето производство е инициирано от осъдения Б., като този пропуск на съда не е в обхвата на искането му и няма наведени оплаквания.
Останалите възражения на осъдения Б. са неоснователни и не са налице други основания по чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1-3 от НПК за възобновяване на наказателното дело и искането, в останалата част, следва да бъде оставено без уважение.
С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение, на основание чл.425, ал.1, т.1 и 3 от НПК
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по реда за възобновяване на наказателни дела влязлото в законна сила определение № 2868 от 27.09.2011 г., постановено по ЧНД № 4088/2011 г. от Софийски градски съд, като ПРИЕМА, че престъпленията, за които българският гражданин С. И. Б., ЕГН [ЕГН], е осъден с влязла в сила на 29.06.2010 г. присъда – криминално решение № 25 от 18.01.2010 г. на съда в Гюргево, криминален отдел, Република Румъния по дело № 1925/122/2009 по чл.2, параграф 1 и 2 от закон 143/2000 и чл.3, параграф 1 и 2 от същия закон на Република Румъния съответстват на престъпление по чл.242, ал.2 от НК на Република България, за което следва да изтърпи наложеното му наказание от 7 години и 6 месеца лишаване от свобода при определения му строг първоначален режим в затвор.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. И. Б. от София за отмяна на определението в останалата част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: