1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 264
София, 14 март 2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 138/2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Е. Д., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Р. Д., срещу въззивно решение №883 от 08.05.2015 г. по гр. дело №544/2015 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение №5699 от 01.12.2014 г. по гр. дело №8047/2014 год. на Варненския районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма] иск за признаване за установено в отношенията между страните, че Д. Е. Д. не дължи на ответника сумата от 7 438.33 лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за период от 01.03.2014 г. до 29.05.2014 год., за обект, находящ се в [населено място] – КК „Ч-3“ № 470 по фактура № [ЕГН] от 31.05.2014 г., като неоснователен. Въззивният съд е приел за установено от представения по делото протокол № 1100352 от 29.05.2014 г., подписан от служителите на ответника, извършили проверката, от ищцата като собственик на обекта и представител на полицията, че на посочената дата е проверен електромер, находящ се в посочения обект. Установено е неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа чрез муфа в земята под таблото на СТИ, като този кабел захранва имота на абоната, без да преминава през СТИ; възстановена е правилната схема на свързване. Ищцата е подписала протокола, като е отразила в него, че е съгласна с констатацията и е без претенция за корекцията в сметката. Съставена е справка за корекция на сметки при неизмерване и неправилно измерване на електрическата енергия на основание чл. 48, ал. 1, т. 1Б ПИКЕЕ с титуляр на партидата Д. Е. Д. за период от общо 90 дни. От заключението по назначената в първата инстанция техническа експертиза се установява, че има директно неправомерно присъединяване към захранващия кабел преди СТИ; процесното СТИ не е отчитало, а и не би могло да отчете отклонената електроенергия; корекцията е изчислена съобразно методиката, предвидена в чл. 48 ПИКЕЕ; пропускателната способност на кабела позволява да се пренесе такова количество енергия за 90 дни. Между страните не се спори, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че ищцата е потребител на електроенергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 ЗЕ, както и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа, поради което ищцата има задължение да заплаща използваната електроенергия. Предмет на спора е наличието на предпоставките за възникване право на ответника служебно да коригира сметка за електроенергия. Правото на ответника като електроразпределително дружество да изчислява и коригира пренесената електроенергия в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху СТИ и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа е уредено в ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по чл. 83, ал. 2, изр. второ ЗЕ на основание чл. 21, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Следователно към датата на извършване процесната проверка на СТИ на ищцата съществува законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция на количество електроенергия. Сумата по коригиращата сметка не се дължи за реално потребена от потребителя електроенергия, а се явява като компенсация за електроразпределителното предприятие за неотчетена въобще или отчетена в по-малки стойности за определен период консумация на електроенергия от СТИ в резултат на негова неизправност. Съобразно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ при липса на СТИ, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни. Без значение е обстоятелството, че ищцата е отчуждила процесния имот на 28 юли 2003 г., т.е. преди периода на корекцията. Ищцата не е твърдяла такова обстоятелство в исковата молба, а е изтъкнала същото, излизайки извън пределите на заявеното основание на иска, едва в първото съдебно заседание. От представения нотариален акт се установява, че ответницата се е разпоредила с притежавания от нея недвижим имот на 28.07.2003 г. Не е представен, а и не са изтъкнати доводи, че е сключен нов договор за доставка на електроенергия за посочения обект, както и няма доказателства ищцата да е изпълнила задължението си да уведоми дружеството-ответник за извършената разпоредителна сделка и да прекрати качеството си на купувач на електроенергия. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 17, т. 3 ОУДПЕЕ на дружеството-ответник, които са действащи между страните. Тя не е изпълнила договорното си задължение за уведомяване на дружеството-доставчик за настъпилата промяна в собствеността на имота, до който се доставя електроенергия, поради което последният законосъобразно ангажира отговорността и за договорно неизпълнение на парично задължение за заплащане на доставената до обекта електроенергия за посочения период. Поради неуведомяването на доставчика за настъпилата промяна спрямо ответника качеството на ищцата като купувач на електроенергия не е прекратено по смисъла на чл. 9, ал. 1 ОУ и страните се намират в облигационно правоотношение, по силата на което ищцата дължи заплащане на продажната цена. Няма пречка тя да претендира заплащане на тази цена от собственика на имота по правилата на несонователното обогатяване, но в отношенията с ответника пасивно материалноправно легитимирана е тя в качеството си на страна по договора за ползване на електроенергия, който не е прекратен.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателката е изложила доводи за произнасяне в обжалваното решение по правния въпрос за това приложими ли са правилата на Общите условия на [фирма] в отношенията с всеки краен потребител при липса на индивидуален писмен договор ако не са изпълнени предвидените от законодателя условия за влизането им в сила, към момента на претендираната облигационна обвързаност. Твърди се, че този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС. Представени са решение №29 от 15.07.2011 г. по т.дело №225/2010 г. на ВКС, II т.о. и решение №30 от 12.07.2011 г. по т.дело №284/2010 г. на ВКС, II т.о.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №883 от 08.05.2015 год. по гр. дело №544/2015 г. на Варненския окръжен съд. Повдигнатият от жалбоподателката въпрос е неотносим, защото в случая той не е бил посочен във въззивната жалба и съответно въззивният съд не е обсъждал дали са изпълнени предвидените от законодателя условия за влизането в сила на Общите условия на [фирма]. Според ТР №1/2013 от 09.12.2013 г. по тълк. дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по отношение на съдебното решение може да са налице три вида пороци – нищожност, недопустимост и неправилност. Процесуалният закон урежда изрично служебните задължения на въззивния съд в хипотезите на нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение /чл.269, изр.1 ГПК/, но по отношение на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл.269, изр.2 ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 1 680 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №883 от 08.05.2015 г. по гр. дело №544/2015 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. Е. Д., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 1 680 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.